Да отличи пациента с кардионевроза от пациента с тежка сърдечна патология не представлява проблем за всеки лекар с дълъг стаж. Достатъчен е кратък разговор и преглед, за да се разбере къде се крие главният проблем. Изследвания и анализи се назначават само за да се потвърди обективно диагнозата, по-точно, нейната пълна липса. Защото кардионеврозата, определяна в международната класификация на болестите като соматоформно вегетативно разстройство, е в компетенцията на психотерапевтите и психолозите. И

лечението на сърдечната невроза не е работа за кардиолог, невролог или терапевт

Задачата на тези специалисти е пълното изключване на соматично заболяване и изпращане на пациента при психотерапевт.

За съжаление, общото недоверие към медицината като цяло и патологичният страх пред лекарите, чиито специалности започват с „психо”, водят до там, че пациентите години и десетилетия ходят при терапевти, кардиолози и невролози без всякакъв ефект. На тях им назначават безобидни лекарства с общо укрепващо действие, които дават само временно облекчение и то невинаги. Ситуацията е доста печална, защото много лекари разбират с какво си имат работа, но се страхуват или просто не искат да говорят на пациента за истинското положение на нещата. Негативната реакция от страна на пациента е гарантирана, когато лекарят започва да говори за психологически проблеми, лежащи в основата на физическите страдания на такъв човек. Пък и кога има време за дълги разговори за емоциите в рамките на краткия медицински преглед? За това време може само да се прегледа болния, да се напише диагноза и да се назначи някое популярно лекарство. Всъщност, терапевтите също могат да бъдат разбрани, душевните проблеми не са тяхна територия особено когато самият пациент дори не подозира за тях. И успокояващото в тези случаи е, че пациентът с кардионевроза със сигурност няма да умре, лекарят е спокоен за него. Такива случаи са твърде много, приблизително всеки десети пациент при кардиолог е пациент с кардионевроза.

Да се убеди пациентът, че е абсолютно здрав физически и проблемът се намира в подсъзнанието, е много трудно. Не повече от 15-20% от пациентите могат определено да посочат психотравмираща ситуация в своя живот. Останалите 80% са убедени, че в техния живот днес или когато и да е било не е имало никакви стресови ситуации или травмиращи събития. При тях всичко изглежда наред: работа, дом, семейство, обикновена биография. И не е ясно защо психиката започва да прави фокуси практически там, където няма причини за това.

Видими причини за невротично разстройство няма, а болестта на сърцето е напълно реална и
осезаема

При това, да си признаеш, че си „психар” е трудно и дори срамно. Млад здрав мъж, а се държи като болна баба, ще кажат роднините и приятелите. Да бъдеш „сърдечноболен” е много „по-приятно и прилично“, отколкото „психар”. Всички се отнасят към теб с разбиране и съчувствие. Това е основната причина, поради която за лекарите причината за страданията на пациента е известна, но той не получава квалифицирана помощ. Такива пациенти сменят лекарите, клиниките, преминават през десетки изследвания, докато не се озоват в примката на пълната безнадежност и отчаяние.

Всички са нещастни, но никой не е виновен - не пациентите и не лекарите. За всичко е виновно нашето подсъзнание. Там ние крием своите очевидни и не особено видими проблеми. Но, ако проблемът не се решава, а човек се преструва, че той не съществува или просто не го вижда, той непременно ще съобщи за себе си с кардионевроза. Това не е преднамерено и осъзнато състояние, а външна проява на дълбок вътрешен конфликт на подсъзнателно равнище!

Тежкото соматоформно вегетативно разстройство може да накара човек да се страхува дори да излезе от дома си. Ами ако изведнъж сърцето спре или се пръсне от скок на артериалното налягане? Уверенията на лекарите, че нищо страшно няма да се случи, обикновено не работят.

Причината за кардионевроза е само една – вътрешен психологически конфликт

Но това състояние е напълно излечимо. На първо място трябва да се осъзнае, че причините за тези състояния се намират в подсъзнанието. Проблемът има чисто психологически характер и трябва да се лекува от психолог и психотерапевт. Най-трудно е да се приема фактът, че причината за болестта се намира във вашата психика, и по-точно в подсъзнанието. Физическата обвивка е напълно здрава, но вегетативната нервна система получава сигнали от подсъзнанието при пълно отсъствие на външни дразнители и задейства порочен кръг, който се превръща в болест. Нашето съзнание е само върхът на айсберга, 90% от процесите в нашия организъм протичат съвършено самостоятелно, може да се каже, без нашето знание. Там ние изпращаме своите проблеми, когато не искаме да ги виждаме. Понякога е по-лесно да се игнорира проблемът и да се остави всичко така, както е, но после той ще се върне във вид на странни и плашещи пристъпи на сърцебиене, страх, недостиг на въздух, при пълно отсъствие на проблеми с физическото здраве.

На второ място човек с кардионевроза има нужда от успокоение и ясно осъзнаване на факта, че няма никаква опасност за живота и здравето му. За това може да помогне физическата активност – бягане, ходене, плуване, футбол, тенис... Организмът има нужда от утилизиране на адреналина чрез безопасен и физиологичен за него начин. Когато началникът ви е нахокал, а не сте могли да му отговорите, вие ще се успокоите след известно време, но постоянното сдържане на негативните емоции рано или късно ще се превърне във вегетативна буря, наречена кардионевроза. Ето защо в Япония е толкова популярно изображението на началника, по който може да се мятат стрелички. Това действително работи. Физическото и емоционално разреждане е нужно на всеки във всяка възраст.

Третият, но не по-малко важен етап, е умението за физическо отпускане. За това могат да помогнат автотренинга и медитацията.

Четвъртата стъпка включва създаване на постоянен ритъм на своя живот, събуждане и отдих, хранене, работа по едно и също време, пълноценен сън. Режим е нужен не само за децата, но и за възрастните особено когато нервната система явно е започнала да се разклаща.

Петата, и може би най-трудна крачка, е ограничаването на пребиваването в социалните мрежи и интернет, ако това не е свързано с вашата работа. Час преди лягане за сън изключете всички екрани – телевизор, компютър, смартфон. Потокът от неструктурирана и предимно негативна информация нанася мощен удар по нашата психика. Неслучайно в целия свят се наблюдава бурен ръст на психологическите проблеми – депресии, самоубийства, тревожни разстройства. Броят на кардионеврозите също се увеличава стремително. А пандемията от COVID-19 нанася окончателен удар по психиката. Постоянният мониторинг на ситуацията не успокоява, а само усилва тревогата.

Тези пет стъпки напълно могат да ви избавят от вашите „сърдечни проблеми”, да ви върнат здравето и увереността, стига само да поискате.

 Владислав ПЕНЕВ