в-к Лечител
в-к Лечител
 

СВРЪХПРЕРАБОТЕНИТЕ ХРАНИ ПОД ПРИЦЕЛ

Брой: 46, 18 ноември 2021 - ЧЕРВАТА
Нови доказателства свързват свръхпреработените храни (накратко – СПХ) с риск от влошено здраве, ранна смърт или ракови заболявания. Необходими са спешни мерки, които ограничават приема на тази храна, алармират специалистите.

„Ако един продукт съдържа повече от пет съставки, той най-вероятно е свръхпреработен“, обяснява професорката по превантивна медицина Майра Бес Растройо от Университета „Сегименто“ в Навара, която от години работи по теми, свързани с храненето и общественото здраве. Тя напомня, че „предишни проучвания вече са открили произхода на множество кардиометаболитни здравни проблеми при консумация на СПХ, като например повишен риск от наднормено тегло и дори депресия“. Друго проучване, в което участва тя, доказва, че прекалено обработваните храни увреждат клетките и скъсяват теломерите, поради което и стареем по-бързо, когато консумираме колбаси и хамбургери, зърнени закуски или кифли, бързи супи, сладки и газирани напитки, сладолед, пилешки хапки, готови пайове и пици – всички произведени промишлено и с дълги етикети с много подобрители, оцветители и консерванти.

Според анализ на консумираните храни и влиянието им върху здравето в Испания и Франция, свръхпреработените храни се свързват с влошено здраве, ранна смърт и появата на рак. Първото проучване е на Университета „Сегименто“ в Навара и проследява почти 20 хиляди души с висше образование в продължение на 15 години. Целта била да се проследят възможните връзки между приема на СПХ и риска от смърт по каквато и да е причина. Тяхната диета била оценявана през година, а за целия период били починали 335 души. На 10 смъртни случая на хора, които са яли най-малко СПХ, съответстват 16 смъртни случая на такива, които са яли повече от четири порции на ден. Резултатите показват, че по-голямата консумация на свръхпреработени храни (повече от 4 порции на ден) е свързана с 62 процента по-висок риск от смъртност в сравнение с по-ниската консумация (по-малко от 2 порции на ден). За всяка допълнителна дневна порция вредна храна, рискът от смъртност се увеличава с 18 на сто.

Проучването на Университета „Сорбона“ в Париж проследявало над 105 хиляди души на средна възраст от 43 години за период от 5 години, като диетата им била оценявана на всеки 6 месеца с попълване на въпросници с около 3300 храни и напитки. Оценявали се потенциалните връзки между СПХ и риска от сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания. Тези, които консумирали повече промишлено приготвена храна, имали повече проблеми със здравето. Сред хората, които ядели повече вредни храни, 277 на 100 хиляди имали сърдечно-съдови болести. Сред тези, които избягвали СПХ, бройката била 242 на 100 хиляди. Забелязала се също връзка с увеличаването на риска от рак. Консумиращите боклучава храна били по-склонни да имат и други нездравословни навици като тютюнопушене и пиене на повече алкохол.

Трябва да се има предвид, че и двете проучвания са наблюдателни, така че не могат да установят причинно-следствената връзка и има вероятност някои от рисковете да не могат да бъдат отчетени. Те оперират с добре известните рискови фактори за начина на живот и маркери за качеството на храната, а резултатите подкрепят други изследвания, свързващи  стабилно преработената храна с влошеното здраве.

ЩО Е ТО СПХ?

Съществуват няколко системи за категоризация за храните според степента им на преработка, като най-широко използваната е класификацията NOVA (НОВА). Според нея свръхпреработените храни са промишлени рецепти, изработени с рафинирани съставки (захар, нишестета, растителни мазнини, сол) или синтетични (трансмазнини, хидролизиран протеин, добавки) и не съдържат никакви разпознаваеми цели храни. Те включват пакетираните хлебни изделия и закуски, газираните напитки, подсладените зърнени закуски, готовите ястия, дехидратираните супи и преработените месни и рибни продукти – често с високи нива на добавена захар, мазнини и/или сол, но без витамини, насъщните хранителни вещества и фибри.

СПХ се характеризират с ниското си хранително качество, удобството (готови са за консумация по всяко време, без да е необходимо готвене), наличността (достъпни са навсякъде) и хипервкусовите качества (те са изключително вкусни). В допълнение, те изместват консумацията на полезни храни и се отдалечават от наистина здравословните модели на хранене като традиционната средиземноморска диета, която е свързана със силно намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания и рак на гърдата, пише в проучване на Predimed.

СПХ не само усреднено имат по-лошо хранително качество, но обикновено са от съставки, които са преминали няколко интензивни промишлени процеса (например формоване или високотемпературна екструзия чрез разтапяне и смесване на изходните вещества) и съдържат добавки и/или други химически съставки, използвани за подобряване на вкусовите качества на крайния продукт. Последните систематични наблюдения и мета-анализи (сред големи групи потребители във Франция, Испания и Великобритания) показват връзка между приема на СПХ и повишения риск от няколко хронични състояния: предимно затлъстяване, сърдечно-съдови и метаболитни заболявания (но също така и преждевременна смърт, рак, хронична умора и депресия).

Смята се, че суперпреработените храни (СПХ) представляват между 25 и 60 на сто от дневния енергиен прием в много страни. Панираните пилешки хапки, готовите пици, чипсът и сладоледите са също сред набелязаните „виновни“.

КАК ДА ОТЛИЧАВАМЕ СПХ?

Когато мислим за една храна, винаги трябва да си представяме изходния продукт. Пърженето, печенето, панирането, опушването и повечето технологични (промишлени) и готварски (домашни) процеси вече обработват продукта. Ето и как можем да правим разликата: 1) изходна (минимално обработена) храна; 2) преработена храна и 3) свръхпреработена (СПХ):

В първата категория влизат плодовете и зеленчуците; млякото; месото; бобовите храни (леща, боб, нахут, грах, бакла и др.); семената; зърнените храни (просо, ечемик, жито, ориз, киноа, елда, амарант и др.); непреработените овесени ядки и трици; яйцата.

Втората група – на преработените храни – се нарича така, защото са приложени техники да я съхранят за по-дълго време и да е по-добра на вкус. При тях най-общо се използва сол, олио, захар или ­ферментация. В тази категория влизат сиренето, беконът, домашно печеният хляб, плодовите и зеленчукови консерви, пушената риба, бирата.

В третата категория влизат храни, които са минали няколко етапа на преработка, имат дълъг етикет и съдържат консерванти, подсладители и/или оцветители. Когато един продукт съдържа повече от 5 съставки, е възможно да е свръхпреработен. В тази група попадат всички бързи закуски и уличната храна; преработените меса като салами и колбаси, наденици и кренвирши; супи, бульони и сосове от пликче или кубче; газираните безалкохолни напитки; хрупкавите сутрешни закуски (мюсли); панираните пилешки хапки и другите полуфабрикати; масовите видове промишлено произведен хляб; шоколад и сладолед; всякакви чипсове и снаксове; сладки и кексове; „готовите за употреба“ пици, пайове, лазаня; прахообразните шейкове, заместители на основно хранене.

Една семпла таблица може да онагледи хранителните ни избори от добър към лош:


ЯБЪЛКА ИЛИ СЛАДОЛЕД? ВИЖТЕ РАЗЛИКИТЕ

Това, което прави свръхпреработените храни толкова вредни е, че хората не могат да се спрат да ги ядат и качват килограми. Това е така, защото боклучавите храни са много лесни за ядене, но са висококалорични и лишени от полезни хранителни вещества и фибри. Техните добавки са тествани за безопасност, но вероятно е нездравословно да се консумират много добавки от различни храни. Те са вкусни и пристрастяващи – кой ще предпочете ябълки пред сладолед?

Изследователи от американския Национален институт по здравеопазване са следили буквално всяка хапка на доброволци в продължение на месец, за да сравнят резултатите от приемане на СПХ и на нормална храна върху количеството приети калории и качването на килограми. Установили, че тези, които предпочитали СПХ, консумирали по 500 калории повече спрямо тези, които се задоволявали с непреработена или малко преработена храна.

Резултатите от проучването били публикувани в списание Cell Metabolism („Клетъчен метаболизъм“). Проучването включвало 20 възрастни с наднормено тегло, които били приети за наблюдение в медицинско заведение. Всеки участник в изследването е получавал меню от СПХ и обикновени ястия за 14 дни. По време на всяка фаза на диетата, на участниците в изследването били давани три дневни хранения и  те били инструктирани да консумират количествата, които желаят. За всяко хранене били определени до 60 минути, като им се давали и закуски (свръхпреработени или непреработени, в зависимост от фазата на изследването).

Храните били съчетани в менютата според общите калории; според мазнините, въглехидратите, протеините; според съдържанието на фибри, захари и натрий. Голямата разлика била в източника на калориите: във фазата на свръхпреработена диета 83,5 на сто от калориите идвали от СПХ; във втората фаза 83,3 на сто от калориите идвали от непреработени храни.

Изследователите са установили, че участниците са консумирали около 500 повече калории на ден при диетата на СПХ в сравнение с обикновените храни и са приемали повече въглехидрати и мазнини, но не и протеини. Участниците качили средно по 2 килограма по време на фазата на свръхпреработена диета и загубили по 2 килограма по време на фазата на непреработена диета. Авторите заключават, че ограничаването на СПХ може да бъде ефективна стратегия за предотвратяване и лечение на затлъстяването.

Божана ЛЮБЕНОВА




Брой: 46, 18 ноември 2021
 
 
Продукти
 
КАНДИМИН® (CANDIMIN)
 
Колоник плюс® перила
 
МАРИЯ ЛИХЕРА
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД