Кръвопреливанията спасяват човешки животи, но скъпоценната течност е отчайващо дефицитна в цял свят. Какво обаче, ако за преливане невинаги е нужна кръв?
Нов математически модел на взаимодействията на физиологичните и биохимичните процеси в човешкото тяло, в това число и разширяването на кръвоносните съдове, сгъстяването на кръвта и промените в кръвния поток вследствие преливането на червени кръвни клетки, показва как пациенти с анемия, или ниски нива на кислород в кръвта, могат ефективно да бъдат третирани с преливане на кръвни заместители, които са много по-достъпни.
Изследването, което е съвместно на учени от Станфорд и Калифорнийския университет в Сан Диего (UCSD), беше публикувано в сп. Journal of Applied Physiology.
Използването на различна течност може да елиминира и една вредна последица от кръвопреливането – наблюдавано е, че то намалява продължителността на живота с 6% на десетилетие за единица прелята кръв поради неговите неблагоприятни странични ефекти.
„Вместо истинска кръв, ние можем да използваме заместител, който може да намали разходите и да премахне негативните ефекти от кръвопреливането“, казва водещият автор на изследването Уейю Ли, докторант от Станфордското училище за науки за Земята, енергията и околната среда (Stanford Earth).
Кръвопреливането е стандартна процедура за преливане на кръвни компоненти директно в кръвообращението на пациентите с анемия. Червените кръвни телца са изключително пригодени да изпълняват функцията да пренасят кислород, поради което се използват за кръвопреливания при това състояние. Но процесът на придобиването, съхраняването и прилагането на коректния тип чиста кръв за всеки пациент е интензивен и скъпоструващ. Нещо повече, предлагането на кръв не може да задоволи търсенето: глобалният дефицит за всички страни възлиза на около 100 милиона единици кръв годишно.
„Бихте могли да доставяте повече блага, в този случай кислород, с по-малко ресурси – това всъщност е основната идея на устойчивостта – казва старшият автор на изследването Даниъл Тартаковски, професор по енергийни ресурси в Stanford Earth. - Всичко опира до това, как да направим повече с по-малко.“
Преливането на червени кръвни клетки се прави за подобряване на вероятността жизненонеобходимият за функционирането на органите и клетките кислород да им бъде доставен. Но този процес същевременно сгъстява кръвта и този повишен вискозитет може да бъде проблем. Новият модел показва, че по време на кръвопреливането кръвоносните съдове на някои пациенти не се разширяват и понеже кръвта им е сгъстена от допълнителните червени кръвни клетки, тя не циркулира така лесно, за да доставя кислород. За тези пациенти лечението на анемията чрез преливане на 2 единици кръв – най-често използваното в момента количество, би намалило кръвния поток, независимо от състоянието на анемията, демонстрира моделът.
При много хора обаче преливането води до разширяване на кръвоносните съдове, което засилва кръвообращението и набавя повече кислород на тялото. Откритията разкриват предимството на тези пациенти. Моделът показва, че въздържането от кръвопреливане или преливането на алтернативни течности, познати като плазмени разширители, които карат кръвоносните съдове да се разширяват, може да е по-ефективен начин за увеличаване на снабдяването с кислород. Плазмените разширители се състоят от разтвори на скорбяла с високо молекулно тегло в обикновен физиологичен разтвор; те се използват за преливания вече няколко десетилетия и са доказали ефикасността си при експериментални изследвания.
„Понастоящем кръвопреливането се определя от преследване на грешната цел, а именно възстановяването на капацитета за пренасяне на кислород – казва съавторът Маркос Инталиета, професор по биоинженерство от UCSD. - Но логичната му цел е възстановяването на капацитета за доставяне на кислород.“
Откритията на екипа показват, че безопасни и евтини кръвни заместители могат да понижат десет пъти цената на кръвопреливането и едновременно с това значително да намалят негативните аспекти на процеса.
Авторите се надяват, че откритията им ще доведат до провеждането на клинични изпитвания, тестващи способността на некръвните алтернативи да увеличават доставянето на кислород. Според тях до момента няма убедителни резултати от строги медицински изследвания, които да подкрепят схващането, че малки количества кръв са по-ефективни от чисто и просто добавянето на човешка плазма.
Превод от английски
Дария НИКОЛОВА
