Дали вследствие на прекосяването на различни часови зони, ученето цяла нощ за изпити или пък работата нощна смяна, хроничното разстройване на денонощния ни ритъм, или на вътрешния ни биологичен часовник, може да окаже измерим негативен ефект върху всичко от съня, настроението и метаболизма до риска от определени заболявания, както сочат все повече изследвания.
Но ново проучване на Университета на Колорадо в Боулдър, което беше финансирано от Военноморските сили на САЩ, показва, че прости хранителни съединения, известни като пребиотици, които служат за храна на полезните чревни бактерии, може да играят важна роля за по-бързото възстановяване на правилния ритъм на тялото.
„Този труд предполага, че чрез стимулиране и стабилизиране на добрите бактерии в червата и метаболитите, които те отделят, може да сме в състояние да направим нашите тела по-устойчиви на нарушението на циркадния ритъм“, казва старшият автор Моника Флешнър, професор по интегративна физиология.
Изследването върху животни, което беше публикувано в сп. Brain, Behavior and Immunity, е най-новото, което показва, че пребиотиците (които не трябва да се бъркат с пробиотиците, съдържащи се във ферментирали храни като кисело мляко и кисело зеле) могат да влияят не само върху чревния тракт, но и върху мозъка и поведението.
Естествено изобилстващи в много влакнести храни като праз, артишок и кромид, а също и в майчиното мляко, тези несмилаеми въглехидрати преминават през тънкото черво и се задържат в стомашно-чревния тракт, служейки като храна за трилионите бактерии в него. (Бел. ред. Още полезна информация за стомашния микробиом можете да прочетете на фолиото на броя.)
По-ранни проучвания на екипа показаха, че плъхове, отгледани на обогатена с пребиотици диета, спят по-добре и са по-издръжливи на някои физически ефекти на острия стрес.
При новото изследване учените искали да разберат дали пребиотиците биха могли да стимулират и устойчивостта към разстройването на биологичния часовник от неща като часовата разлика при дълго пътуване със самолет, нередовния работен график или липсата на естествена дневна светлина – действителност, с която се сблъскват немалко хора. Целта на проекта била да се намерят начини за смекчаване на тези ефекти.
Как здравият стомах и черва могат да предотвратяват негативните въздействия на часовата разлика
Изследователите хранели плъхове с нормална храна или с такава, която била обогатена с два пребиотика: галактоолигозахариди и полидекстроза.
След това те манипулирали цикъла на светлина и тъмнина при плъховете в продължение на осем седмици – еквивалента на пътуване до часова зона с 12 часа по-напред всяка седмица в течение на два месеца.
Плъховете, които приемали пребиотици, по-бързо успявали да нормализират цикъла си на сън и будуване и основната си телесна температура (която също може да бъде засегната от разстройването на биологичния часовник), и устоявали на измененията в чревната флора, често съпътстващи стреса.
“Това е едно от първите изследвания, свързващи консумирането на пребиотици със специфични бактериални промени, които засягат не само съня, но и реакцията на тялото към нарушаването на денонощния ритъм“, казва водещият автор Робърт Томпсън, постдокторант от лабораторията на Флешнър.
Изследването прави важна крачка напред и към отговора на въпроса: как може просто приемането на скорбяла да влияе върху начина, по който спим и се чувстваме?
Учените открили, че плъховете на пребиотична диета имали обилни количества от няколко полезни за здравето вида микроби, в това число Ruminiclostridium 5 (за който други изследвания демонстрираха, че намалява разпокъсания сън) и Parabacteroides distasonis. Освен това те имали значително по-различен „метаболом“ – съвкупността от вторични продукти от метаболизма, произвеждани от бактериите в червата.
Или, казано просто: животните, които приемали пребиотици, имали в тялото си повече добри бактерии, които от своя страна произвеждали метаболити, предпазващи ги от разстройването на биологичния часовник.
Струва ли си да приемате добавки?
В момента се провеждат изследвания в Университета на Колорадо в Боулдър, за да се определи дали пребиотиците биха имали сходни ефекти и при хората. Това би могло да доведе до разработването на специални комбинации от пребиотици, предназначени за хора, чиято професия или начин на живот ги излагат на често нарушаване на денонощния ритъм.
А междувременно, дали бихме могли просто да консумираме големи количества бобови растения и други храни, естествено богати на съединенията, които подпомагат сверяването на биологичния часовник? Не е невъзможно, но е малко вероятно, казват изследователите – като отбелязват, че на плъховете са били давани такива количества пребиотици, които от човешка гледна точка биха били прекомерни.
А защо просто да не приемаме полезните бактерии директно, посредством богати на пробиотици храни като киселото мляко?
Това също би могло да е от помощ, но пребиотиците може да имат предимство пред пробиотиците от гледна точка на това, че подкрепят благотворните бактерии, които вече имаме в тялото си, вместо да въвеждат нови видове, които може и да не успеят да се задържат.
Ами хранителни добавки с пребиотици?
„Ако знаете, че сте изправени пред предизвикателство (по отношение на денонощния ви ритъм) – казва Фишнър, - бихте могли да помислите за някои от съществуващите пребиотици. Просто имайте предвид, че те все още не са индивидуализирани, така че биха могли да подействат на вас, но да не проработят при съседа ви.“
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
