За прародина на тученицата най-често се приема Азия, откъдето тя се разпространява в Ориента и останалите страни по света. В Европа е пренесена от римляните по време на походите им в страните на Изтока. В древна Азия тя се е смятала за окултно средство с магически свойства – разваляне на черна магия, прогонване на кошмари, привличане на любов и пр.
Китайците са считали, че магическият сок на тученицата лекува най-малко сто болести
Тученицата (Portulaca oleracea) е едногодишно пълзящо растение с яркозелени месести и сочни листа и разклонени стебла, чийто цвят в периода на вегетацията се променя от зелен в червен. Цъфти от юни до септември-октомври с дребни, жълти цветчета. Семената са затворени в миниатюрна (4-8 мм) капсула и узряват през август. Един добре развит корен „ражда” 200 000 семенца, които са с невероятна устойчивост – могат да запазят кълняемостта си в продължение на 40 години! Това, както и фактът, че растението е изключително непретенциозно към почвените и климатични условия, обяснява неговата невероятна виталност, както и особената трудност в борбата в амплоато му на плевел. Известни са около 200 разновидности на това растение. В нашата страна са разпространени само два вида: Portulaca oleracea и Portulaca grandiflоra – добре познатото ни красиво, многоцветно калдъръмче.
Набедената у нас за досаден плевел тученица в продължение на повече от четири хиляди години се отглежда в много страни по света като питателно и целебно растение, чиито достойнства са съизмерими с тези на киноата, чията и амаранта. Необяснимо защо нашите предци упорито са пренебрегвали полезните свойства на това уникално растение и до наши дни то неизменно стои в черния списък на градинарите в нашата страна. Любопитно е, че тученицата е и биоиндикаторно растение – чрез разпространението си предоставя ценна информация за качеството и състоянието на почвата. Широкото ѝ разпространение указва, че тя е твърде компактна, слабо аерирана и в нея липсва достатъчно калций.
Тученицата съдържа 93% вода, 3,4% въглехидрати (глюкоза, фруктоза, захароза, малтоза, галактоза, скорбяла, пектин), 2% протеини, 0,4% липиди, органични киселини (лимонена, ябълчна), витамини (А, В1, В2, В3, В4, В5, В6, В9, С), важни минерали (натрий, калий, калций, магнезий, мед, цинк, желязо, манган, фосфор, сяра, селен и др.), каротиноиди, кумарини, беталаини, незаменими мастни киселини (алфа-линоленова, ейкозапентаенова), фенолни киселини, невротрансмитери (норадреналин) и др. Тученицата е ценен източник на витамин А. В 100 г свежи листа се съдържат 1320 UI, което съставлява 44% от препоръчителната дневна доза – 900 мкг (3000 UI). Витамин А играе важна роля за здравето на очите, действа имуностимулиращо (подпомага образуването на антитела), понижава нивото на холестерола, участва в обменните процеси в организма, растежа на новите клетки, формирането на зъбите и костите, влияе благотворно на репродуктивната система и при двата пола. В тученицата се съдържат 21 мг/100 г витамин С (23,3% от препоръчителната дневна доза).
В тученицата се съдържат до
33 мг/100 г бета-каротин - мощен антиоксидант, който активно противодейства на оксидативния стрес, предизвикван от активните форми на кислорода – свободните радикали. Известно е, че оксидативният стрес играе важна роля за развитието на ракови, сърдечно-съдови и дегенеративни заболявания, имунна недостатъчност, „Алцхаймер“, както и за стареенето на клетките и организма като цяло. Кумарините са активни антикоагуланти, които действат профилактично срещу тромбозата.
Мощни антиоксиданти в тученицата са и двата пигмента - червеният бетацианин и жълтият бетаксантин,
отнасяни към т.нар. беталаини. До 1960 година липсва каквато и да е информация за химията и биохимията на тези уникални растителни багрила - беталаините. В наши дни е известно, че те са силни антиоксиданти, които оказват широк кръг благотворни въздействия върху организма. Някои от беталаините, например бетаинът, който се изолира от червеното цвекло, се използват като безвредни оцветители в хранителната промишленост. (Бел.ред. За ползите от бетаина четете още на стр. 9.)
Листата на тученицата са уникален източник на алфа-линоленова – омега-3 мастна киселина, чието съдържание достига до 400 мг/100 г, както и на ейкозапентаенова киселина, която също принадлежи към тази важна фамилия незаменими мастни киселини. Омега-3 мастните киселини имат антиканцерогенно действие, способстват за подобряване на дейността на мозъка и сърдечно-съдовата система, повишават нивото на „добрия” (HDL) холестерол, понижават кръвното налягане, противодействат на развитието на артрит и остеопороза, съдействат за доброто самочувствие. Ейкозапентаеновата киселина способства за чувствително намаление на риска от развитие на инфаркт и инсулт. Тученицата е източник на норадреналин - невротрансмитер и хормон, който заедно с адреналина и допамина принадлежи към семейството на т.нар. катехоламини, вещества, които са свързани с емоционалния и физически стрес. Норадреналинът има отношение към мотивацията, бдителността, съзнанието, регулирането на съня, апетита, сексуалността, паметта и т.н. Като правило тези функции се осъществяват със съдействието на други невротрансмитери, например споменатите допамин и серотонин. Високите нива на този хормон причиняват свиване на кръвоносните съдове, което води до повишаване на кръвното налягане. Ето защо хипертониците следва особено да не се увличат по тученицата.
Тученицата действа антибактериално, противовъзпалително, аналгетично, хипогликемично и диуретично
Благодарение на диуретичното ѝ действие от организма се извеждат редица вредни и токсични вещества. Това действие на тученицата е особено благотворно при уринарни инфекции или задържане на урина. Благодарение на висото съдържание на фибри (главно пектинови вещества) тученицата действа като умерен лаксатив, способствайки за добрия чревен транзит. Доказано е и стимулиращото ѝ действие за скрецията на чернодробни ензими, както и за поддържане на доброто състояние на косата и кожата.
Благодарение на множеството ценни биологично активни вещества, които съдържа, тученицата се смята за истински кралски зеленчук. Предвид другото и (макар и незаслужено) амплоа – на досаден плевел, следва да се съгласим, че тя определено е кралица на плевелите.
Доц. д-р Димитър ПOПОВ
