Неврофизиолози изяснили, че хъркането и други проблеми с дишането по време на сън могат да бъдат свързани с повишена вероятност от аномалии в развитието на мозъка на децата. Резултатите от изследването били публикувани в научното списание Nature Communications.
Примерно всяко десето дете и възрастен на Земята страдат от сънна апнея – проблеми с дишането, съпроводени от поява на хъркане, дневна сънливост и други нарушения. До неотдавна те не привличали особено вниманието на учените.
Но открития от последните години показали важността на здравия сън: например той понижава с около 43% вероятността от сърдечна недостатъчност и други сериозни проблеми в работата на органите на кръвообращението. Поради това изследователите търсят други прояви на нарушено дишане по време на сън.
В новото изследване учените провели едно от най-мащабните проучвания от подобен род. Те били подтикнати от разкази, че децата, които хъркат през нощта, често не се справят с програмата за обучение или се държат особено лошо в училище в сравнение с нормално спящите техни братя и сестри.
За да проверят така ли е това, неврофизиолозите проследили поведението на повече от 10 000 американски ученици на възраст от 9 до 10 години. Освен това, изследователите изучили и структурата на техния мозък.
Учените анализирали снимките на мозъка на подрастващите, получени с помощта на магнитно-резонансен томограф, а така също изяснили от техните родители колко често децата им хъркат и какви проблеми с поведението и успеваемостта били характерни за тях.
Сравнявайки тези данни, изследователите открили, че между хъркането, развитието на мозъка и проблемите в училище действително има статистическа връзка.
В частност, децата, при които проблеми с дишането по време на сън се проявявали повече от четири пъти седмично, се отличавали с необичайно ниско ниво на самоконтрол и успеваемост в училище.
Причината според учените се крие във факта, че мозъкът на тези деца по време на сън не е получавал достатъчно кислород. В частност, тяхната префронтална кора била значително по-тънка, отколкото на техните връстници, а обемът на много отдели в мозъка в предната част на полукълбата при хъркащите деца бил съществено по-малък. Всички тези области, по думите на изследователите, са свързани със самоконтрола и умението за възприемане и анализиране на сложна информация.
Засега учените не могат да кажат точно може ли някак да се предотвратят подобни нарушения в развитието на мозъка. Но те предполагат, че повечето от тях могат да се избегнат, ако се възстанови нормалното дишане на децата по време на сън.
Иван ЙОРДАНОВ
