Дефицит на йод

В миналото дефицитът на йод често предизвиквал видимо подуване на щитовидната жлеза – т. нар. гуша. Именно поради това в солта често се добавял йод и след широкото разпространение на йодираната сол в началото на двадесетте години на миналия век, гушата започнала да се среща по-рядко.

Но според резултатите от някои изследвания в много страни все още е разпространен субклиничният дефицит на йод, йодна недостатъчност. Изследване от 2017 г., проведено с участието на 378 бременни жени от Етиопия, установило, че две трети от тях страдали от йодна недостатъчност. При бременност хипотиреоидизмът, ако не му се обръща внимание, може да доведе до сериозни последствия за новородените деца – в това число умствена изостаналост и нарушения на растежа.

Задължително е необходимата дозировка йод да се обсъди с лекар. Има много противоречиви данни колко йод следва да се употребява, а във високи дозировки той може да предизвика широк спектър от симптоми и е в състояние да нанесе значителни вреди на здравето.

Понижена киселинност на стомашния сок

Стомашната киселина е много важна за правилното разлагане на храната и усвояването на полезните вещества. Хипохлорхидията, известна също като ахлорхидрия (недостатъчно количество киселина в стомашния сок или нейно пълно отсъствие) може да доведе до дефицит на различни полезни вещества, което е един от факторите, водещи до заболяване на щитовидната жлеза или задълбочаване на вече съществуващи болести.

Липса на цинк

При пациентите с дефицит на цинк с по-голяма вероятност се срещат нарушения на щитовидната жлеза. Съгласно резултатите от няколко изследвания цинкът може да участва в превръщането на Т4 в Т3, принуждавайки организма да изразходва по-бързо своите ограничени запаси от цинк.

Недостиг на селен

Селенът е важен микроелемент, който може да помогне в борбата с окислителния стрес, а така също да допринесе за превръщането на Т4 в Т3.

Съгласно резултатите от проведено в Германия изследване с участието на пациенти с автоимунен тиреоидит приемът на 200 мкг селен водил до значително понижаване на нивото на антителата срещу ензима тиреопероксидаза и подобряване на наблюдаваната при ултразвуково изследване. След шест месеца в една от участващите в изследването групи продължили да приемат селен, и измененията в положителна посока продължили. В групата, където бил отменен приемът на селен, състоянието на пациентите отново се влошило. Аналогични резултати били наблюдавани в рамките на повторни изследвания.

През 2003 г. били проведени изследвания на пациенти с хипертиреоидизъм, които приемали селен в допълнение към обичайната медикаментозна терапия. Съгласно резултатите от това изследване, добавянето на селен може да се отрази положително на ефективността на лекарствената терапия.

По данни от проведено през 2007 г. изследване на бременни жени с положителни анализи за антитела към пероксидазата, които приемали съдържащи селен диетични добавки от 12-ата седмица на бременността до 12 месеца след раждането, приемът на тези добавки значително понижавал честотата на следродилна дисфункция на щитовидната жлеза и хроничен хипотиреоидизъм.

Но много хубаво – понякога също не е хубаво. Както и в случая с йода, ако селенът е твърде много, това също може да предизвика проблеми - например, косопад, депресия и неврологични нарушения.

Кандидоза

Рецидивиращите вагинални, орални или чревни кондидози следва да се лекуват в това число и защото те представляват потенциална причина за дисфункция на щитовидната жлеза. Според доктор Алън Габи изработката на антигени към гъбичката Candida albicans създава антитела, които са способни да реагират и с щитовидната жлеза в чувствителните към това хора.

Окислителен стрес

В научна публикация от 2016 г. били разгледани окислителният стрес, възпалителните процеси и техните възможни връзки с дисфункцията на щитовидната жлеза. Затлъстяването и болестите на сърцето са широко разпространени нарушения на здравето, които се срещат често при заболявания на щитовидната жлеза. В тях се проследява значителна корелация с окислителния стрес и възпалителните процеси.

Селенът може да помогне за справяне с окислителния стрес и това, съгласно резултатите от изследвания, може да повлияе положително на състоянието на здравето на хората, страдащи от болести на щитовидната жлеза. Един от най-добрите начини за борба с възпалителните процеси и окислителния стрес е балансираното меню, богато на пресни, необработени продукти. Свежите продукти съдържат много повече антиоксиданти, отколкото технологично преработените и разфасовани храни, което често съдържат малко полезни вещества.

Нарушенията на работата на щитовидната жлеза са сложен проблем, за чието решаване е необходимо да се анализира всестранно историята на болестта на пациента. Често един проблем води до друг - хранителна непоносимост, понижена киселинност на стомашния сок и чревни разстройства допринасят за дефицита на витамини и микроелементи, задълбочаващ тези нарушения на здравето. За съставянето на индивидуален лечебен план, отчитащ всички уникални обстоятелства на пациента, е необходимо да се потърси квалифициран лекар с добра репутация.

 Никола СТАМЕНОВ