Има немалко хора, способни да „заразят” околните с отегчение, но Санди Ман практикува това умение професионално. На доброволците, идващи в нейната лаборатория, тя възлага монотонни задачи – например преписване на дълги списъци с телефонни номера. По правило участниците стоически търпят изпитанието, но, гледайки на въртенето на стола и периодичните прозявки, става ясно, че случващото се изобщо не буди възторжени емоции у тях. Но те страдат в името на науката: Ман иска да разбере какво влияние оказва скуката върху живота на човека.

Доктор Ман е една от много малкото психолози, изучаващи скуката, но да си признаеш, че правиш това, означава да рискуваш да определят самия теб за скучен, но в действителност нещата са доста по-различни. Оказва се, че скуката може да бъде

опасно и вредно състояние на разума,

влияещо лошо на здравето, намаляващо продължителността на живота и дори имащо смъртоносна сила. Но има и добра страна - без скука, както става ясно, ние едва ли бихме могли да творим.

Скуката е органична част от нашето ежедневие и още по-удивително е, че самата дума се появила в английския речник чак през 1852 г., благодарение на Чарлз Дикенс и неговия роман „Студеният дом”. Писателският анализ на живота на лейди Дедлок, „умираща от скука” в своя брак, по-късно до голяма степен бил потвърден с научни доказателства. Но – вероятно поради това, че скуката е толкова широко разпространена в ежедневието – учените не се захванали да я изучават веднага. „Когато ти си постоянно заобиколен от нещо, може би, преставаш да забелязваш въпросното „нещо”, - заявил Джон Истууд от Йоркския университет в Канада, един от първите учени, проявили интерес към тази тема.

Една от най-разпространените заблуди е, че скучаят само скучните хора. Но Истууд в хода на своите изследвания изяснил, че на на скука са подложени два ярко изразени типа личности, и нито един от тях не може да се нарече „скучен”.

Скука често се проявява при хората, импулсивни по природа, които постоянно търсят нови преживявания. Отмереният ежедневен живот за такива хора изглежда твърде „безвкусен”. „Светът, който ги заобикаля, не ги стимулира достатъчно”,  отбелязал Истууд.

Вторият тип хора, подложени на това състояние, е диаметрално противоположен по характер. Светът за тези хора е пълен с опасности, поради това те се обграждат от него и се опитват да не напускат своята зона на комфорт. „Те се отстраняват, защото са твърде чувствителни към болката”, посочил ученият. Такова отстраняване дава някакво успокоение, но може да се окаже недостатъчна мярка за осигуряване на безопасност – и в резултат възниква скука.

Практически от самото начало станало ясно, че всяко от описаните състояния може да доведе до саморазрушение: склонността към скука е свързана с пушене, прекомерна употреба на алкохол и наркотици. В хода на едно изследване, в което участвала група южноафрикански подрастващи, било изяснено, че

скуката е главна причина за злоупотреба със спиртни напитки, тютюн и марихуана

Да не говорим за по-разпространените, но също толкова вредни навици – например стремежът за прогонване на скуката с ядене. „Скуката на работата е двигател на сладкарската индустрия”, посочили от Университета в Централен Ланкашир, Великобритания. Негативното влияние на скуката на продължителността на живота също може да бъде много съществено. Учени, които провели изследване на живота на британските чиновници, изяснили, че сред тези, които скучаят на работното място, била с 30% по-висока вероятността от смърт в близките три години.

Според някои изследвания, скуката действително е свързана с ранна смъртност. В многогодишен експеримент с участието на много хора, имало и такива, които страдали от хронична скука. По-късно причината за смъртта на тези хора така или иначе била свързана с техния начин на живот. От това може да се направи извод, че постоянната скука може да доведе до депресия и дори смърт.

От гледна точка на специалистите, изучаващи еволюцията, това изглежда странно. Емоциите по правило се развиват, за да носят полза на човека, а не да го довеждат до саморазрушение. „Фактът, че скуката е част от ежедневния живот, показва, че тя трябва да бъде полезна за нещо”, – коментирала Хедър Ленч от Тексаския университет. Страхът например помага за избягване на опасности, а емоционалното разстройство – за избягване на повтаряне на грешките. А за какво му е на човек скуката?

След анализ на наличните данни Ленч направила предположение, че скуката може да лежи в основата на една от най-важните черти на човешкия характер – любопитството. Скуката, по думите на изследователката, ни кара да се отклоним от привичните релси и да си поставим нови цели, да изследваме нови места и нови концепции. Това търсене на изход е свързано със стремеж да се рискува дори ако така може да навреди на здравето. В хода на едно изследване тестваните били затворени за 15 минути в стая с бутон, при чието натискане те получавали токов удар. Много от хората се възползвали от бутона – изглежда, просто защото това бил единственият начин да се справят със скуката. Може би по сходни причини скучаещите хора придобиват нездравословни навици. Но, от друга страна, скуката допринася за изобретателността.

Продължавайки изследването с доброволците, преписващи телефонни номера, доктор Ман изяснила, че след това упражнение на тях се подобрили резултатите в тестовете за нестандартни решения – например при търсене на необичайни приложения на някои битови предмети. Психологът предположил, че рутината е помогнала на техните мисли да протичат в произволна посока, което допринася за асоциативното и творческо мислене. „Ако отсъстват външни стимули, ние търсим вътрешни – започваме да мислим за различни неща, - обяснила Ман. – Това развива въображението. Ние излизаме извън привичните рамки и мислим нестандартно”. Изглежда, че

без скуката човечеството не би достигнало днешните художествени и технологични върхове

Имайки предвид всичко представено, Ман съветва хората да не се страхуват от пристъпите на скука.

Истууд не е толкова силно убеден в ползата от скуката, но признава, че не си струва да се стремим да я прогоним на всяка цена. „Това чувство е толкова неприятно, че хората се стремят да се избавят от него незабавно. Аз нямам намерение да се присъединявам към тази война срещу скуката и да търся някакви оръжия срещу нея, защото си струва да се вслушаме в тази емоция и да разберем какво се опитва да ни каже организмът”, заявил ученият.

Например вредно може да се окаже използването на смартфон или таблет в качеството на мигновено лекарство срещу скуката. „Ние живеем в техногенен свят с излишък от стимулиране – нас постоянно нещо ни отвлича и дърпа, - отбелязал Истууд, посочвайки, че в резултат ние попадаме в порочен кръг и очакваме, че любопитството ни ще бъде удовлетворено веднага. – Но, може би, от това хората започват да скучаят дори повече”.

Специалистът съветва вместо това да се опитаме да анализираме има ли някакви дългосрочни фактори, които ни карат да се чувстваме „отстранени“ от социума. Неговите изследвания показали, че ако се убеди човек, че неговият живот е пълен със смисъл, скуката ще отстъпи и това се потвърждава от проведени тестове.

„За човека по природа е важно да усеща, че оказва влияние на света, а обкръжаващата го обстановка го устройва. Това е също толкова значимо, както са светлината, свежият въздух и храната”, заявил Истууд

 Станислав НИКОЛОВ