Способността на разума да генерира симптоми на заболяване е известна като ефект „ноцебо”. Ефектът ноцебо е непопулярен брат-близнак на ефекта плацебо. Докато ефектът плацебо облекчава болката и симптомите на болестта, ефектът ноцебо прави обратното – поражда болка и симптоми.

Изследване от 2018 г. показало, че почти половината участници в изпитанията с плацебо имали странични ефекти - дори ако приемали инертни вещества. Аналогичен извод бил направен в хода на първото голямо изпитание на ваксината на Pfizer срещу COVID-19 през 2020 г. В групата с плацебо, където участниците не получавали истинска ваксина, от четвърт до една трета от хората съобщили за умора, още толкова се оплакали от главоболие и около 10% съобщили за мускулни болки.

Мартин Михаелис и Марк Вас, биолози от Университета в Кент, неотдавна предположили, че „за някои ваксинирани хора знаенето на това, че са били ваксинирани, може да бъде достатъчно за предизвикване на странични ефекти”.

За разлика от своя непопулярен събрат, ефектът плацебо е толкова известен, че не се нуждае от представяне. Но в много отношения той е станал толкова привичен, че лесно може да се забрави колко загадъчен е той всъщност.

Странно е, че облекчаване на болката и излекуване могат да настъпят без фактическо лечение и че мощни физиологически ефекти могат да се появят без каквато и да било реална физиологическа намеса.

Изследванията показали, че

плацебото помага при широк спектър заболявания,

такива като акне, болест на Крон, епилепсия, язва, множествена склероза, ревматизъм, „Паркинсон“ и колит.

Неотдавнашно изследване също показало, че плацебото оказва значително влияние на еректилната дисфункция.

Сравнение на плацебо с антидепресанти позволило да се предположи, че то може да играе важна роля и в лечението на депресията.
Изследване от 2008 г. не установило съществена разлика между водещите антидепресанти и плацебото.

В изследване от 2018 г. антидепресантите се представили малко по-добре, но техният ефект както и преди бил „скромен” в сравнение с плацебото.

Всичко това са не просто внушения или заблуди: настъпват реални и измерими физиологични промени.

Изследванията показали, че при прием в качеството на обезболяващо плацебото понижава неврологичната активност, свързана с болката, и използва много от същите невромедиатори и нервни пътища, както и опиодите.

По аналогичен начин, изследователите открили, че при прием от хора „Паркинсон“ плацебото може да стимулира освобождаването на допамин, което намалява симптомите на заболяването.

Изследователите, изучаващи плацебото, открили, че някои фактори, такива като очакваната продължителност на лечението, различните типове личност и отношенията между пациента и лекаря, могат да оказват определено влияние върху ефекта.

Ние знаем също, че плацебото може да повишава нивото на активност на опиоидите и допамина. Въпреки това, основните причини за ефекта плацебо все още остават загадка.

Възможно е, ефектите ноцебо и плацебо да изглеждат загадъчни само поради това, че ние гледаме на тях от неправилна гледна точка. Може би, ако погледнем от алтернативен ъгъл на съзнанието, ефектите плацебо и ноцебо могат да започнат да придобиват повече смисъл.

В съвременната западна култура разумът обикновено се разглежда отделно от мозъка – своего рода сянка, хвърляна от неврологичните процеси. Смята се, че такива психически явления, като мислите, спомените и чувствата, се предизвикват от дейността на мозъка. Ако ние имаме психологически проблеми, смята се, че те са предизвикани от неврологичен дисбаланс, който може да се коригира с помощта на лекарства. Но ако това предположение е вярно, то как психическите процеси могат да оказват такова силно влияние както на организма, така и на мозъка?

Действително, трудностите в обяснението на съзнанието изключително с протичащите в мозъка процеси са толкова големи, че някои философи и учени възприели алтернативна гледна точка: съзнанието не е пряк продукт на мозъка, а фундаментално универсално качество, подобно на масата и гравитацията.

Според съвременния философ Дейвид Чалмърс съзнанието „очевидно, не произтича от физическите закони”, и то може „да се смята за фундаментална черта, която не произтича от нищо по-основно”.

А според Томас Нагел „разумът не е просто мисъл, случайност или допълнение, а основен аспект на природата”.

Други учени и философи възприели аналогични теории, които предполагат, че разумът или съзнанието са основно качество на материалните частици. Тези теории все още не са получили широко признание и за тяхното обосноваване са необходими повече доказателства. Освен това, има някои сложни въпроси, които трябва да се решат: например, ако съзнанието представлява фундаментално качество, как то в крайна сметка се оказва в отделни съзнателни същества, такива като нас? Или, ако съзнанието съществува в частиците материя, как съзнанието на тези частици се обединява за създаване на по-големи съзнателни същности, такива като хората?

Много учени все още се надяват, че ще бъде открито неврологично обяснение на съзнанието, което може да хвърли повече светлина на „странните” явления, такива като ефектите ноцебо и плацебо.

Ако се приеме философската идея за съзнанието за фундаментална, може да се предположи, че

разумът в някои отношения е по-силен, отколкото главния мозък

и поради това може да оказва дълбоко влияние на човешкото тяло – така може някога да се обясни, защо таблетките с плацебо са в състояние да предизвикват реални физиологични и неврологични изменения при много хора.

 Делян ВАСИЛЕВ