в-к Лечител
в-к Лечител
 

Д-р Лиляна РАЙЧЕВА, 91 г.: Медицината ми даде възможност да опозная живота

Брой: 42, 21 октомври 2021 - ЗДРАВНИТЕ МИТОВЕ
Лиляна РАЙЧЕВА е известен писател и журналист с 11 поетични стихосбирки, 6 пиеси и 2 белетристични труда за траките и орфеизма. Носител е на множество награди за творчество, между които и първа награда за поезия от Клуба на лекарите писатели, което подсказва за нейната професия - медицината, където тя има огромен стаж и заслуги. Райчева завежда консултативен кабинет в Катедрата по алергология в Медицинския факултет, София. Създава кабинет за кожно-алергична диагностика към ИСУЛ и към Ортопедичната клиника в Горна баня. Докато работи като лекар, пише поезия и пиеси. Неин сонет е включен в юбилейната антология на Световната академия за изкуство и култура. Носител е на литературната награда „Димитър Димов” за драматургия на пиесата „На словото войници”. Има плакет и грамота от община Асеновград.  Включена е в енциклопедията Two Тhousand Оutstanding Europeans of the 21st Century, Cambridge. 2018 г. е номинирана за титлата Honorary Doctorate of Letters от Mеждународния биографичен център в Кеймбридж. Наградена е 2019 г. с Грамота от СБЖ за принос към българката култура и журналистика. Носител е на български и международни награди за хайку.

Лекар си по професия, а пишеш поезия и исторически книги? Защо?

- Моят баща често ми говореше за военни събития, четеше исторически книги и като деца любопитствахме, а той увлекателно разказваше. Това събуди у мен интерес към историята. Постепенно тази любов към историята се засилваше с годините и остана заедно с любовта към литературата.

• Представи се на нашите читатели?

- Родена съм 1930 г. на 22 ноември, но свещеникът ме записва на 21-ви, защото е Архангеловден и е голям празник. Целият ми живот е бил така раздвоен. Нося недостатъците и на двете зодии – на Стрелеца и на Скорпиона. Завърших с отличие медицина и започнах работа в Обзор, Несебър и като хирург в Поморие. В Бургаската болница подготвих специализация и ме назначиха в Момин проход, където създадох вътрешно отделение, кабинет за рехабилитация на дихателните заболявания и кабинет за кожно-алергична диагностика. През 1970 г. завеждах консултативен кабинет по алергология в Медицинска академия. След пенсионирането създадох такъв в ИСУЛ. Започнах да пиша след 40-та си година, защото медицината е ревнива специалност и изисква цялото внимание и време за информираност, и усъвършенстване.

Защо се насочи към дерматологията?

- Не съм дерматолог. Завърших вътрешни болести и направих такова отделение в Момин проход. Първо работих в село Обзор - голям район беше до Бяла, дадоха ми кобила, с която обикалях. После в Несебър нямаше лекар и ме пратиха там. Дадоха ми каруца. Живях в здравната служба, защото нямах квартира. Бяха ме харесали много и направиха подписка до министерството, за да ме върнат. За мен бе по-добре, защото бях близо до Бургас, където имах приятели. Работих и в Поморие, където ми дадоха мотор, та бях и моторист. Включваха ме като хирург при всички операции и ме оставяха сама да оперирам. Д-р Грозев като се умореше казваше: „Ти оперирай!“ С една сестрата го правех. Щастлива съм, че помогнах на много хора. След 10 г. човек ми подари кърпа, че го спасих. „Жив е. Ей го там с овцете.“ Бях на 23 г., а преглеждах 3 000 болни.

Разкажи какви времена бяха?

- Имаше тежка грипна епидемия в село в Стара планина. Жените сами, уших им по 1 пола и блуза. Докато имунизирах децата за детски паралич под строй, ми идват в 1 ден все спешни случаи: ухапан от змия, ударен от мълния, третият паднал и артерията му разкъсана… Бях добре подготвена от кръжока по хирургия. Оперирам ги, но трябва да ги откарам в болница. Свършила съм работата, но зная, че болният ще умре, ако не получи необходимата болнична помощ. В такива случаи ти идва решителността. Обаждам се, от другата страна – нищо. Излизам и чакам да премине превозно средство. Спирам кола. „Ама, ние имаме задача…“ Казвам им: „Не ме интересува, тук се касае за човешки живот! Вземам номера на колата и ще докладвам в министерството, че не сте ми съдействали“. Ставаш решителен в подобни ситуации. Оживяха всички хора. Най-трудно ми бе да зашия артерията.

Викат ме след полунощ, качвам се на кобилата нощем в Балкана и пътувам през гора - може да те убият или изнасилят. Стигам до колиба, родилката я вързали на една греда. Командвам: „Дайте чисти кърпи, сварете вода…“ Господ ме спаси да нямам смъртни случаи. После всеки искаше да кръщавам децата им. Но с моята заплата от 70 лв. какви дарове да купувам.

По-болни ли бяха хората тогава?

- На село не се оплакваха, не бяха разглезени. Хигиенизация правехме, нямаха тоалетни. Първите месеци нямах какво да ям, защото ми се оплакваха и аз все давах пари. Веднъж Янко ми каза: „Докторке, теб те лъжат. Те са 10 пъти по-богати от теб. Да ида в аптеката и да ти събера парите, дето си дала, за да има какво да ядеш.“ 70 лв. ми бе заплатата. Нямате представа какви тежки случаи съм имала тогава.

Сега твоите колеги все плачат, че нямат пари…

- Сега е различно. Тогава бяха тежки години. В Несебър направих първата имунизация, имаше епидемия от детски паралич. Благодарение на мен изписаха ваксините от чужбина и първата бе направена там. Имах ухапан от кърлеж - трябваше да му бия серум, но не бях пратила телеграма до министерството. Спасих го.  Едновременно ме наградиха, че съм спасила живот и ме наказаха, защото има порядки, които не съм спазила.

Защо се насочи към медицината?

- Реших, че ще ми даде по-голяма свобода и повече възможности да опозная живота. Беше дошъл 9 септември, бяха започнали репресиите, имаше купонната система, дори торта не можехме да направим. Правехме тортата от тиква. Растяхме в едно оскъдно време. Полагаше ни се по 300 грама клисав хляб за целия ден.

Родена съм в Асеновград, но моите родители идват от Старозагорско. През войната татко е командвал взвод. Закриват университетите и студентите ги пращат на фронта. Ако ги пусне, ще ги убият веднага. Татко се обърнал към войниците, които  го обичали: „Войници, това е бъдещата интелигенция на България. Ще допуснем ли тя да бъде избита или ще им помогнем да се научат да се бият и те?“ Вечер ги обучават. Те разпасани, а татко казва на старите войници: „Лъсни обущата на това момче. Ние умираме красиви. Дай пример на другите!“ На следващия ден младите били най-добре строени… Та след време един от тези студенти станал околийски съдия в Асеновград и пише на татко: „За мен е удоволствие, ако дойдете да работите като секретар на съда в Асеновград.“

Вярно ли е, че покрай медицината се запалваш по историята?

- Да. Докато работех на морето, се запознах с археолозите, които правеха разкопките в Несебър и започна интересът ми към траките. Те бяха най-добрите ми приятели. Всяка вечер се събирахме, разговаряхме, трупах знания. Там бяха Богданова, Венедиков, Иван Гълъбов, който по-късно стана декан на университета в Залцбург. Беше първият български учен, който пуснаха на Запад. Бях скромна и не мислех, че ще пиша исторически книги.

Учим за Древна Гърция, Вавилон и Месопотамия, но не за траките? Защо не учим историята си?

- Съседите всичко ни крадат. Преди да напиша книгата за древните българи, което правя в момента (работи върху „История на древните български племена“), трябваше да напиша историята на древните траки (книгите „Траките и орфеизмът“ и „Тракийски следи“), защото те са нашите предшественици. Те са се прелели в българския народ. Генетичните изследвания показват, че 45% от генома ни е от тях… Когато предложих да напиша първо книга за историята на българите, не позволиха. Това е тесногръдо мислене.

Когато ти учи българска история, същата ли бе като тази, която учим сега?

- Не, беше различна. След смъртта на сестра ми намерих в библиотеката вкъщи спомените на Султана Хаджирачева Петрова. Бях потресена, защото има съвсем друг поглед към историята и то от човек, който е свидетел. А тя е била високообразована жена, завършила Кралския университет в Букурещ. Явно е имала отношение към история и политика. Описва политическите събития от своя гледна точка с един великолепен език. Жени се за Рачо Петров – героя от Сливница, без да й разрешат.

Как реагират на твоите книги историците?

- Не знам, не съм се интересувала. Трябва да излизат рецензии, но такива не се правят за хора, които пишат популярно. Моите книги са написани колкото научно, толкова и достъпно. Направила съм книгите за широк кръг от читатели, а не за тесни специалисти. Искам хората да разберат истинската история, да стигне до тях. В книгата ми „Брегове“, излязла 2000 г., съм написала 2 стихотворения за траките. Младата археоложка Диана Гергова – не я познавах, ми се обади, защото са направили компютърен модел по едното. В него пиша за мотивите на траките да повтарят реда на звездите по онова време. Те правят компютърен модел и се оказва, че е вярно. „Сега възникна ново направление в тракологията и ти даде стимула, началото за това  направление. Искаме да те поканим на 20-годишнината в Сборяново, понеже си го заслужила и ще завършим конференцията по тракология с тези 2 стихотворения“, покани ме тя. Така стана. Отидох с археолозите в Сборяново, посетихме Долината на тракийските царе и всичките могили.

Говориш за Казанлъшката гробница, за Косматка, за Оструша… А какво мислиш за Поморийската куполна гробница. Според мен тя няма аналог в България?

- Никъде – нито в България, нито другаде. Тя е ранно антична от 2-3 в. пр. Хр. В нишите явно е имало религиозни символи. Ритуалът, който се е извършвал там, е имал по-голям символизъм. С Венедиков съм ходила там и ми е разказвал. С него и Велизар Велков останахме приятели и когато бях в Момин проход и в София - каниха ме на техните конференции. С годините  обогатявах знанията си, четях.

Въпреки медицинското образование и професия, си отдадена на изкуството. Откъде идва това?

- Може би е ген, от предците ми. В рода ми мнозина са имали красиви гласове. Историята на моя прадядо е забележителна. През османското владичество носел данъка под формата на жито на бея, чиято е земята. Пеел хубаво и все ходел по сватби и седенки и житото му било нефелно. Въртейки се около колата, пеел и беят го попитал: „Момче, песните, които пееш, твои ли са или чужди?“ Прадядо отвърнал, че половината са негови, а другите са чужди. Беят казал: “Момче, Аллах ти е дал дарбата да радваш душите. Ти нямаш много време да се грижиш за земята. Запомни, отсега нататък данъкът ти ще бъде да ми изпяваш всяка година по 3 нови твои песни, а аз ще ти давам кола с жито, за да изхранваш семейството си.“

Прадядо се замогнал и изучил децата си. Единият му син завършва медицина в Монпелие, Франция. Става лекар. Пратен е да потуши епидемия в Тунис – прави го, но се заразява и умира. През 1936 г. получава посмъртно награда за заслуги Pour le merite. Вторият му син става генерал в Русия – за ген.Танеев пише ген. Радко Димитриев. Третият син е моят дядо по бащина линия.

Накрая да поговорим за дълголетието. Има ли в рода ти други, доживели до дълбоки старини?

- Моята сестра живя 96 г. със запазено съзнание, татко на 90 г. бе в отлична форма. Никога не съм спазвала хранителен режим, но съм си хапвала умерено - предимно плодове и зеленчуци, но ям и месо. Правя и сега упражнения, които възстановяват силите ми. Активна съм – ходя на театър, на концерти, слушам музика, израснах с художници и посещавам изложбите им. От детска възраст до старост обичам да чета, любознателна съм и следя събитията в световната и българската култура.

 

Интервюто взе

Антоанета ТИТЯНОВА



Брой: 42, 21 октомври 2021
 
 
Продукти
 
Витатабс® Мулти Лонг
 
РЕЙШИ
 
АМАНТИЛА (AMANTILLA)
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД