Цанко ЖИВКОВ

… Налага се да поясня що за повествование правя с настоящия галоп през хилядолетното съществувание на българите и техните достояния, които са оставали непознати за свои и чужди, затрупани с мрак, невежество и лъжи, за да улеснят, в крайна сметка, пренебрегването им, а често и користното им присвояване.

Не съм се стремял към цялостно изложение на фактите и събитията, а само да се докосна до възлови и основополагащи моменти от възходите и страданията на народа ни, до неговата цивилизационна мисия и творчество по местата, дето е пребивавал, и сред племената, що е привлякъл към себе си и облагородил. Да усетя аромата, красотата и святостта на земята ни, която и днес ни прави горди, щастливи и благодарни, че сме българи.

Моето е публицистичен очерк, откриващ възможностите и правото на свободен избор от съществуващите дадености. Публицистиката се родее с лириката, защото идва от вълненията на сърцето. Междувпрочем, и Паисий не е написал сухарска и скучна история, а поема. И той е бил разчувстван любител на всичко българско и родно, а коренът на тази дума е “любя” и това обяснява патосът и пристрастията му. В случая, аз правя своето дописване на Паисиевата история, приписките си към нея….

… Българите, работейки през вековете за себе си, за своята държава, икономика, култура, никога не са забравяли, че са орисани и с една духовно-нравствена мисия на земята. Ценели са отделния човек по неговата храброст и себеотрицание в името на общото благоденствие и дава ли той на живота повече от това, което получава. С превъзходните качества на държавното си строителство, правовия ред, данъчната система, развитото земеделие и търговия, с богата си духовност, и не на последно място – с воинската си храброст и защитата на всичко това, те са привличали към себе си други страни и народи. Служили са за кадем, мая, подкваса не само на уникалните за планетата кисело мляко, розово масло и мелнишка малага, но и за редица други насъщни материални и духовни потребности за съществуванието й. След 18 века държавност и културно мисионерство на Континента – при всичката скромност, но и полагащата се справедливост в случая – трябва да се знае, че не само Русия и другите славянски и балкански страни и народи, но и Европа са длъжници на България и българите.

Проф. Симеон ЯНЕВ

… Но изненадата тук, в сектора на историческата публицистика, е книгата под заглавие „Възход и страдание на българите” от доайена на българската журналистика, някогашният изявен публицист на в. „Литературен фронт”, 93-годишният Цанко Живков. Специално трябва да бъде подчертан и анализиран опитът на автора да се обхване цялата хилядолетна история (не на „тъзи” държава и на „този” народ, както се изразяват днешните пишман политици), а на нашия български народ.

Цанко Живков е написал една великолепна и велелепна книга, която сам определя като „приписки към Паисиевата история”. „Публицистиката – казва той в лапидарното си въведение към нея - се родее с лириката, защото идва от вълненията на сърцето.” Но към вълненията на сърцето той е прибавил достойни за възхищение научни познания, страст към истината, вложена в аналитични изводи, невероятна бистрота на ума за близо столетната му доайенска възраст. И всичко това в една книга, която най-малкото би трябвало да влезе в препоръчителния списък за учениците от началния и средния курс. Огромен труд е вложен в тази книга, написана на пределно ясен български език, и е крайно време Министерството на образованието, ако радее да бъде българско министерство, наред с учебниците под диктовка, които серийно произвежда, да се обърне и към българските писатели и публицисти, автори на такива книги, за да остане българска свяст и в младите поколения.