в-к Лечител
в-к Лечител
 

При тоталитаризма и при демокрацията*

Брой: 20, 16 май 2019 - ХОРМОНИТЕ
Илиян КОЙЧЕВ е журналист и икономист. Бакалавър по „Финанси“ и магистър по „Недвижими имоти и инвестиции“ от Икономически университет-Варна, магистър по „Маркетинг и рекламен мениджмънт“ от УНСС. Понастоящем е автор и водещ на спортното предаване „Таймаут“ по телевизия „Черно море“.
Има интереси в областта на икономическата психология, спортния маркетинг и история на футбола.

Спортът е феномен, който по различни начини е част от живота на всеки един от нас. Било като разпускане от ежедневието пред малкия екран, било като активни практикуващи или пък като състезатели с участия в състезания.

Какво е спортът?

Едно определение, дадено от Комитета на министрите към Съвета на Европа в рамките на Европейската харта на спорта, го утвърждава като „всички форми на физическа активност, които посредством случайно или организирано участие имат за цел да използват, поддържат или подобряват физическите способности и менталното състояние”. По-надолу в същото определение четем, че „спортът служи за формиране на социални отношения или постигане на резултати в контекста на състезателни условия”. Конвенцията на Глобалната асоциация на международните спортни федерации предлага определение за спорта, включващо критерии като състезателен елемент; отсъствието на основни правила на базата на шанс или късмет; избягване на ненужен риск за здравето и безопасността на участниците и зрителите; отказ от нанасяне на умишлена вреда на живи същества и липсата на монопол на единствен производител на необходимото оборудване. По-тясна дефиниция четем в руската „Голяма олимпийска енциклопедия” с автор Валери Щайнбах: „съревнование в различни физически упражнения и техните съчетания, както и системата за организацията и провеждането им”.

Доказателства за различни спортни активности в древността са открити в различни рисунки и обекти в развити цивилизации като Египет, Персия и Китай. Над всички в това отношение обаче е била древна Гърция, където са се провеждали редовни Олимпийски игри. Те са имали свещен статут и дори се е полагала клетва пред боговете за мир, която да гарантира безопасността на всички участници. Спортните състезания в рамките на олимпийското движение са били изключителна атракция за обикновения човек в онези времена и недвусмислен символ на възможното приятелство и толерантност между често враждуващите помежду си древногръцки полиси.

С индустриалната революция, стартирала във Великобритания през последната третина на XVIII век, се осъществява и своеобразно

въвеждане на спорта като достъпен за масите

Дотогава в кралството предимно заможни джентълмени от елита са имали привилегията да спортуват или да организират спортове – било то за собствено развлечение или с цел залагане. Индустриализацията в масовото производство обаче води до „отваряне“ на вратите на феномена „спорт“ за всички. Проявленията са различни – от подобряване на физическата активност на работниците до спортните състезания като възможност за развлечение в свободното време. XIX век пък е ключов за международното развитие на спорта. Много европейски държави вече берат плодовете от положителното обществено влияние на спорта. Създават се различни спортни клубове/дружества, където работниците се събират да практикуват на доброволни начала, макар и на аматьорско ниво. Въпрос на време е спортът да бъде използван в по-глобален план и това се случва с идеята за възраждане на олимпийските игри. Главен идеолог е барон Пиер дьо Кубертен, който твърди, че именно слабото физическо състояние на войниците е една от причините за поражението на Втората френска империя във войната с Прусия от 1870 г. Той иска да преодолее националния егоизъм, допринасяйки в борбата за международно разбирателство и мир, смятайки, че противопоставянето може да се пренесе в спортно-състезателни условия, а не на бойното поле. В очите на барона възраждането на олимпийските игри като че ли е най-доброто решение за военните конфликти, от които Европа страда.

През 1894 г. е основан Международният олимпийски комитет, който се залавя с организацията на модерното спортно движение. Две години по-късно се провеждат и първите съвременни олимпийски игри с общо 214 спортисти от 14 държави, като събитието придобива голям международен отзвук.

XX век пречупва спорта през призмата на новите политическо-икономически условия

Адолф Хитлер използва лятната олимпиада в Берлин от 1936 г. като идеална възможност за пропаганда на нацистките идеи в световен мащаб. Това са първите игри, които имат телевизионно отразяване, а радио разпространението достига 41 държави. Налице е голяма съпротива за провеждането на състезанията в Германия от страна на Великобритания, Франция, Холандия и др. Испания дори организира паралелни игри в Барселона, където заявки подават 6000 атлети, която обаче не се провежда. Домакините от Германия са абсолютен победител в комплексното класиране с общо 89 медала, от които 33 златни. Този триумф е поредното колело в пропагандата на нацисткия режим сред местното население и потвърждение за „превъзходството на арийската раса“ над другите. Игрите от 1936 г. са и последните преди избухването на Втората световна война. Следва прекъсване на олимпийското движение за 12 години по-късно чак до 1948 г., когато Лондон посреща останалите в историята като „Игри на строгите икономии“. Олимпиадата от 1952 г. пък променя всичко, пренасяйки Студената война на спортно равнище с дебютното участие на комунистически държави като СССР и Китай.

България не остава встрани от всички процеси и събития,

споменати до момента. Нашата страна е сред участниците на първите олимпийски игри от 1896 г., където ни представлява швейцарският учител по физкултура Шарл Шампо. В следващите олимпиади преди Втората световна война участваме символично без нито един спечелен медал. Превратът на 9 септември 1944 г. и дошлият на власт тоталитарен комунистически режим променят политико-икономическия статут на България и това има своето влияние и върху спорта. На 27.08.1949 г. ЦК на БКП взема решение за реорганизиране на спортните клубове и превръщане на физкултурното движение в копие на т.нар. „съветски модел“. Точно месец по-късно Върховният комитет за физкултура и спорт (ВКФС) предприема и конкретни действия със създаването на доброволни спортни организации (ДСО), изградени на ведомствен и професионален принцип. Това означава, че спортуваш там, където работиш. Създават се ДСО с принадлежност към армията, милицията, пощите, железниците и т.н. Това първоначално създава организационен хаос, като в първите години клубове се появяват, сливат и закриват непрекъснато. Спортът обаче е приоритет за режима и средства не се жалят за развитие на инфраструктурата. През 1950 г. е открит стадион „9 септември“ в Пловдив (с първоначален капацитет от 30 000 души), а през 1953 г. е завършен националният стадион „Васил Левски“ в центъра на София с капацитет от 60 000 седящи места, който е и спортното бижу на столицата. 4 по-късно е открит и стадион „Юрий Гагарин“ във Варна, който може да приеме 40 000 зрители и е построен уникално бързо – за три години. И другите областни градове се обзаведени с нови стадиони, а строителството на зали също не остава по-назад – залите „Фестивална“ и „Универсиада“ украсяват София, а морската ни столица е обзаведена с Двореца на културата и спорта, който и към момента е сред символите на Варна.

Резултатите не закъсняват –

първият изобщо медал за страната ни носи боксьорът Борис Георгиев през 1952 г. в Хелзинки, който завършва с бронз. Олимпиадата през 1956 г. в Мелбърн пък води до първо злато, спечелено от Никола Станчев в борбата. Факт е и първият медал в отборните спортове, като на трето място финишира националният ни отбор по футбол. Бройката на български представители на олимпийски игри се увеличава рязко, като през 1960 г. в Рим достига 98 души, а 8 години по-късно вече имаме 112 представители. Истинският подем започва през 1972 г. в Мюнхен със 130 участници от наша страна и 21 отличия, а незабравима за съвременниците на събитието е олимпиадата в Москва от 1982 г. България финишира на трето място в комплексното класиране с рекордно и до момента за нас участие на 270 атлети и общо 41 медала – съответно 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови. Спортът е перлата на тоталитарния режим на БКП – успехите са неизменни на световни и европейски първенства, като силата ни е в индивидуалните спортове като борба, вдигане на тежести, лека атлетика.

Не са забравени и подрастващите. Училищата и ВУЗ-овете са насърчавани да развиват активна спортна дейност, като целта на първо място е развитие на физическо-двигателната култура на децата и юношите. Учебните занятия тогава са започвали с т.нар. физзарядка, когато цялото училище се събира в двора и в продължение на няколко минути всички изпълняват съвместно упражнения за раздвижване и разтягане. Часовете по физкултура са и сред любимите на младежите, като почти всички учебни заведения са разполагали с двор и спортен салон за практикуване на футбол, баскетбол, волейбол и т.н. Университетският спорт също се развива прогресивно на територията на Народна република България, като страната ни е домакин на две летни универсиади от 1961 г. и 1977 г. в София и две зимни през 1983 г. и 1989 г. отново в столицата.

Какво се промени в спорта след демократичните промени през месец ноември 1989 г. – очаквайте във втора част на анализа, където ще бъдат съпоставени постиженията на „прехода“ в спортен контекст спрямо комунистическия режим. Ще бъде обърнато внимание и на значимостта на спорта в наши дни и неговите настоящи проявления в условията на демокрация, пазарна икономика и глобализъм.

* Очаквайте продължението на статията в следващото ни специално приложение през юни.



Брой: 20, 16 май 2019
 
 
Продукти
 
ВЕРМЕЛА СЛИМ (Vermella slim)
 
Витатабс К2 + D3
 
Витамар Омега-3 + боровинки
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД