в-к Лечител
в-к Лечител
 

ВДЪХНОВЕН ЛЕТОПИСЕЦ

Брой: 20, 16 май 2019 - ХОРМОНИТЕ
Доц. д-р Георги ЦАНКОВ

Цанко Живков е необикновено явление в съвременната ни духовност. Този деветдесет и тригодишен мъж има зад гърба си трийсет и три книги, всяка от които се посреща с възторг от читателите и от малцината истински критици, които следят значимите литературни явления. За съжаление, все още никой не е написал за него полагащите му се обзорни слова, макар той да ми напомня за друг модерен будител – Здравко Дафинов, който между 70-тата и 90-тата си година написа най-хубавите си творби и увековечи делата на бележити наши класици. Цанко Живков е завършил право, но дълги години е водил литературния кръжок в родния си град Перник – през неговата „школа“ е минал поетът Константин Павлов, художникът академик Румен Скорчев, белетристът Димитър Инкьов (Велко Верин от предаванията по радио “Свободна Европа”) и др. Преди политическите промени винаги жадно очаквах неговите журналистически очерци, в които нямаше и следа от „соцлустро“ – по значимост ги поставям до прозата на Васил Попов. Ц. Живков отлично познаваше и земята на България, и душите на сънародниците ни. Някак постепенно той свърза това свое усещане за народопсихологията с историята и изпод перото му изникнаха произведения, които той скромно нарича „публицистични очерци“, а в действителност те са много повече. Публицистиката му ни напомня, че е жива традицията на Захари Стоянов, на Симеон Радев, на Тончо Жечев. Също като знаменитите си предшественици, Цанко Живков умее да превърне фактите в символи на духовния градеж. Независимо дали разказва за „Бусинското възкресение“, за „златоустия Григорий Петров“, за „Паисий и родния му край“, за Кракра…, той винаги намира начин да ни убеди в духовно-нравствената мисия на българите. Не ни спестява мрачните мигове в историята, не се прехласва пред митове и дръзко нарушава идеологическите табута, за да отстоява своята истина. Струва ми се, че най-новата му книга „Възход и страдание на българите“ е своеобразно обобщение на почти осемдесетгодишните му дирения. Тя е поема в проза за силата на националната ни свяст. Появи се почти едновременно с „Патриотични уроци“, бестселърът на Александър Йорданов – двете книги удивително се допълват, за да ни освободят от брадати болшевишки лъжи и да ни вдъхнат автентична гордост от реалните подвизи на дедите ни. Мотото на „Възход и страдание на българите“ са знаменитите Вазови думи: „Векове от слава, затулени в мрак!“ Незабравимото пътуване към корените ни започва от „Там – в Хималаите, под покрива на света“; попадаме в древната Бактрия – едно от божествените кътчета на земята. Много от заключенията си Живков черпи от изследванията на неуморния историк Петър Добрев – това са все неща, разбиващи на пух и прах празнословията на псевдоисториците-педанти. Старата Велика България не е шовинистична идея, не е химера на патриотари, а реалност, описана от десетки хронисти от древността. Тя разцъфтя в пророческите текстове на писателя Йордан Вълчев, за да присъства днес все по-зримо в текстовете на дръзките изследователи, излекувани от чувството за малоценност, внушено ни от руски и други „авторитети“, които следвахме десетилетия наред. Вече можем да говорим свободно за битието на Волжките българи и за наследниците на могъщия народ на Кубрат, част от които стигат до делтата на Дунав. С гордост Цанко Живков ни припомня признанието на японския професор Шигеоши Мацуяма, че „българската държава е сред седемте световни цивилизации“, потвърдено и от най-авторитетния британски историк Арнолд Тойнби. Поемата за вековете българска история в трактовката на Цанко Живков звучи доста необикновено, вълнуващо. Няма ги сухите недомлъвки, блестящи са страниците, посветени на цар Симеоновата държава на духа. Няма го така отвратителният „правилен политически речник“. Няма как да отстояваме истината, ако не се противопоставяме на пропагандните лъжи на гърци, сърби, руси, западноевропейци, ако в сблъсъка на Великите сили, потърпевша от които обикновено е България, не откроим фалшификациите. Една от най-големите е стремежът на голямата северна империя, гушнала ни хищно в мечешката си прегръдка, да убеди нас и света, че сме славяни и затова тя има права над нас. В това отношение Цанко Живков дръзна открито да спори със Софроний Врачански, с Найден Геров, с Марин Дринов, с низ от дейци, полакомили се за руски рубли.
Трудно ще е да класифицираме будители като Цанко Живков в измислените графи „русофили“ и „русофоби“ – няма съмнение, че той е винаги и само „българофил“. Дори и тогава, когато отправя към руснаците призива да се гордеят с произхода си от варяжкото племе. Извънредно важни са и проникновените слова, посветени на Третото българско царство, на мисиите на Стамболов и на Константин Стоилов, на героизма на българската армия, не изгубила битка в нито една война през XX век. Четете трактовката на хрониста за Междусъюзническата и за Първата световна войни и дори да не споделите напълно неговата позиция, несъмнено ще бъдете увлечени от силата на словото му, от страстната защита на стореното от строителите на нова България. Накрая Живков отделя място и за прословутата българска толерантност, за спасяването на евреите от нашите земи. Тук отново се проявява страстният полемист, защото все по-отчетливо се надигат гласове на нови кирякстефчовци, наричащи цар Борис III „военопрестъпник“ и оплакващи еврейската участ – дори настояват да се извиняваме за причинените страдания на евреите. Забравят, че България не изпрати нито един войник на Западния фронт, че политиката на онези уж продажни правителства спаси нацията ни, чийто елит след това набързо бе изклан от комунистите.
Но това вече е друга тема – реквием за страданията на народа ни, който – убеден съм! – Цанко Живков ще съумее да напише все така вдъхновено и категорично. Засега неговата книга „Възход и страдание на българите“ е епохално дело – апотеоз за 18 века държавност и културно мисионерство на Балканите и в Европа, създаден от вещ историк, пламенен публицист и роден поет. За него няма възраст – прекланяме се пред жизненото му и творческото му дело!

Във всеки български дом!
Ако искаме България и българите да ги има и през ХХII век, ако искаме да просперираме като етнос и държава, във всеки наш дом трябва да присъстват поне Ботев и Вазов, Захари Стоянов и Симеон Радев, Алеко Константинов и Яворов, Иван Хаджийски и Тончо Жечев, Паисий и… Цанко Живков…
Атанас ЦОНКОВ
Главен редактор на
в. „Лечител“


Брой: 20, 16 май 2019
 
 
Продукти
 
Витатабс® Мега В
 
СЕЛЕКЮ (Seleq)
 
ЯБЪЛКОВ ОЦЕТ С БРОМЕЛАИН (Apple Cider Vinegar with Bromelain)
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД