в-к Лечител
в-к Лечител
 

Диета с ферментирали храни подобрява микробиома и намалява възпалителните процеси

Брой: 37, 16 септември 2021 - ВЪЗПАЛЕНИЕТО

Диета, която е богата на ферментирали храни, увеличава многообразието на чревните микроби и намалява молекулярните признаци на възпаление, установиха учени от Станфордското медицинско училище.

При клинично изследване 36 здрави участници на зряла възраст били произволно разделени на две групи, едната от които консумирала диета, богата на ферментирали храни, а другата – такава с високо съдържание на фибри, в течение на 10 седмици. Двете диети оказали различни ефекти върху чревния микробиом и имунната система.

Консумирането на храни като кисело мляко, кефир, ферментирала извара, кисело зеле и други ферментирали зеленчуци, сок от такива зеленчуци и чай комбуча довело до увеличаване на общото микробно многообразие, като ефектите били по-силни при приемане на по-големи порции от тези продукти.

„Това е удивително откритие – казва Джъстин Соненбърг, доцент по микробиология и имунология. - То дава един от първите примери как проста промяна в диетата може да премоделира микробиотата при група здрави възрастни.“

В допълнение, четири типа имунни клетки демонстрирали по-малка степен на активиране при групата, която се хранела с ферментирали храни. Нивата на 19 възпалителни протеина, измерени в кръвните проби, също се понижили. Един от тези протеини, интерлевкин 6, беше свързан със състояния като ревматоиден артрит, диабет от втори тип и хроничен стрес.

„Насочените към микробиотата диети могат да променят имунния статус, предлагайки обещаваща възможност за намаляване на възпалението при здрави възрастни хора“, отбелязва професор Кристофър Гарднър от Станфордския център за изследвания в областта на превенцията.

За разлика от консумацията на ферментирали храни, диетата с високо съдържание на фибри, която включвала значително количество бобови растения, семена, пълнозърнени храни, ядки, зеленчуци и плодове, не довела до понижаване на никой от тези 19 възпалителни протеина при участниците. Като цяло многообразието на техните чревни микроби също останало непроменено. „Очаквахме високото съдържание на фибри да има по-универсален положителен ефект и да увеличи разнообразието на микробиотата – посочва Ерика Соненбърг, старши учен изследовател по основни науки за живота, микробиология и имунология. - Данните предполагат, че само повишеният прием на фибри за кратък период от време е недостатъчен за увеличаването на това многообразие.“

Много доказателства показаха, че диетата оформя чревния микробиом, който може да влияе върху имунната система и цялостното здраве. Гарднър отбелязва, че ниското многообразие на микробиома беше свързано със затлъстяване и диабет. Затова той и колегите му искали да проведат изследване, което да тества дали насочените към микробиотата храни биха могли да са средство за борба с поразителния ръст на хроничните възпалителни заболявания.

Изследователите се фокусирали върху фибрите и ферментиралите храни заради по-ранни открития за техните потенциални здравни ползи. Докато богатите на фибри диети бяха свързани с по-ниска смъртност, консумацията на ферментирали храни помага за поддържането на нормално тегло и може да понижава риска от диабет, рак и сърдечно-съдови болести.

Учените анализирали проби от кръв и изпражнения, взимани в хода на последните 3 седмици преди изследването, 10-те седмици диета и още 4 седмици след това, през които хората се хранели, както желаят.

Откритията рисуват нюансирана картина на влиянието на диетата върху микробите в червата и имунния статус. От една страна при тези, които повишили консумацията си на ферментирали храни, се наблюдавали сходни ефекти върху многообразието на микробиома им и възпалителните маркери, съответстващи на по-ранни изследвания, които демонстрираха, че тези краткосрочни изменения в диетата могат бързо да променят чревния микробиом. От друга страна, ограничената промяна на микробиома в резултат на диетата с високо съдържание на фибри съвпадат с предишни открития на изследователите за обща устойчивост на човешкия микробиом в рамките на кратки периоди от време.

Резултатите показали също, че по-големият прием на фибри водел до наличие на повече въглехидрати в изпражненията, което говори за непълно разграждане на фибрите от чревните микроби. Тези открития съответстват на други изследвания, които предположиха, че микробиомът на хората, живеещи в индустриализирания свят, е беден на разграждащи фибрите микроби.

„Възможно е една по-продължителна интервенция да беше позволила на микробиотата да се адаптира адекватно към увеличената консумация на фибри – казва Ерика Соненбърг. - Или пък може да е нужно целенасочено въвеждане на консумиращи фибри микроби за увеличаване способността на микробиотата за разграждане на въглехидратите.“

Освен проучване на тези възможности, екипът планира и да проведе изследвания върху мишки за изясняване на молекулярните механизми, посредством които диетите променят микробиома и намаляват възпалителните протеини. Те възнамеряват да тестват и дали ферментиралите и богатите на фибри храни влияят съвместно върху микробиома и имунната система на хората.

„Има още много начини да се влияе върху микробиома с храни и добавки, и ние се надяваме да продължим да изследваме как различните диети, пробиотиците и пребиотиците се отразяват върху микробиома и здравето при различни групи хора“, отбелязва Джъстин Соненбърг.

Бел. ред. ПробиМакс 8® съдържа осем вида млечнокисели бактерии, които съдействат за поддържането на нормалния баланс на чревната микрофлора. Повече за продукта и талон за намаление ще откриете на стр. 23.

 Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА



Брой: 37, 16 септември 2021
 
 
Продукти
 
БОДИФЛЕКС® МСМ (Bodyflex® MSM)
 
АГАРИК БЛАЗЕЙ
 
Витатабс® Мулти Лонг
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД