Изследователи от Каролинския институт в Швеция, Оксфордския и Копенхагенския университети установили, че повишеното ниво на липиди, известни като церамиди, може да бъде свързано с десетократно увеличение на риска от смърт от сърдечно-съдови заболявания.
Примерно 16% от населението на Швеция страда от затлъстяване (индекс на телесната маса над 30), което представлява един от най-сериозните рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания, такива като инфаркт на миокарда и инсулт. Според оценки на Световната здравна организация сърдечно-съдовите болести са основна причина за смърт в целия свят, от тях ежегодно умират повече от 17 милиона човека.
Мазнината, която се натрупва около сърцето при хората със затлъстяване, отделя различни метаболити. Забележително е, че гръдната мастна тъкан, която обкръжава сърцето, при хората със затлъстяване секретирала по-високи нива церамиди, вид липиди, принадлежащи към семейството на сфинголипидите. В частност, били наблюдавани повишени нива на липидния вариант, наречен С-16:0-церамид, който се основава на палмитиновата киселина – наситена мазнина, състояща се от 16 атома въглерод. Церамиди се съдържат в големи количества в клетъчните мембрани, а така също те представляват важни сигнални молекули.
Изследователите изяснили също, че церамидите, отделяни от мастната тъкан, увреждат кръвоносните съдове на човека, провокирайки окислителен стрес, който в крайна сметка може да доведе до сърдечни пристъпи и инсулт.
„Тези резултати показват убедително, че мазнината – това не е само тъкан за съхранение на енергия, но и източник на важни биоактивни молекули, които могат да имат мощни имуномодулиращи функции - посочил Уилок. – Освен това не всички тъкани са еднакви, и типът мазнина, несъмнено, е важен за определяне на наблюдаваната биологична функция”.
За да разберат важността на сърдечно-съдовите ефекти на церамидите, изследователите изучили 633 пациенти с атеросклероза, които били наблюдавани в продължение на пет години. Те открили, че повишените нива както на С16:0-церамида, така и на неговия гликозилиран вариант, могат да бъдат свързани с десетократно увеличение на риска от смъртоносни сърдечно-съдови заболявания, дори след отчитане на другите рискови фактори, включително възраст и тегло.
„Резултатите показват, че би било целесъобразно да се включи измерването на различни видове сфинголипиди, както в тяхната изходна форма, така и в гликозилирани варианти, за да се оцени по-добре риска от възникване на фатални сърдечно-съдови събития”, заявил съавторът на изследването Антонио Чека, изследовател от Каролинския институт.
Валери ИВАНОВ
