Бъдещето се приближава и от него няма как да избягаме: ако преди 100 години средната продължителност на живота е била 40-46 години, то днес, ако се вярва на статистиката, в развитите страни тя е около 80 години. Универсална рецепта за дълъг живот все още няма, но напълно вероятно е, че съвременните технологии скоро ще ни я подскажат. И това ще се случи даже по-рано, отколкото си мислите.
Първата технология, отваряща вратата към безсмъртието, вече е станала легенда, експлоатирана от много учени, особено след появата на овцата Доли.
Клониране
Само по себе си клонирането не предполага продължаване на живота на отделно взет индивид. Но изкуствено клонираното тяло може да се използва за присаждане на мозъка или главата. Освен това теоретично може да се зареди съзнанието в чуждо тяло, както това ни показват редица фантастични (все още) филми.
Проблемът е, че отглеждането на такива тела е забранено от 1998 г. И тази забрана ще продължи, докато сами за себе си не решим етичната дилема: може ли да се смята за убийство присаждането на своята личност в друго тяло? Та нали ще трябва да отстраним от клонинга мозъка му и да го заменим със своя.
Създаването на изкуствени органи днес преживява бурен разцвет: учените се научили да отглеждат не само кожа, но и вътрешни органи (черен дроб и сърце), работят над създаването на изкуствени полови органи и мозъчна тъкан.
Производството на органи – това, разбира се, е страхотно, но засега те могат да се използват само за присаждане, а не за създаване на нов организъм.
Когато нещата опрат до съединяване на изкуствени органи в обща система, възникват сериозни проблеми. За целта трябва да се отчетат куп фактори: особеностите на биохимичните процеси, биологичната съвместимост на клетките, стабилността на новия организъм във времето. Това не е просто присаждане на един орган на мястото на друг, това е създаване на цяла система върху бял лист хартия – всеки съд и нерв, всяка кожна гънка и косъмче на главата. Освен това много е трудно да се създаде някаква конкретна изкуствена част на тялото и да се поддържа нейното съществуване за нуждите на останалите системи на организма. Например сърцето няма да може да работи, ако към неговите тъкани не постъпват кръв и електрически сигнали по нервните окончания.
Дори природата невинаги успява да създаде жизнеспособен организъм (вижте количеството вродени патологии и статистиката на смъртните случаи при раждане), а на какво е способен човекът на това поприще?
Надежда, обаче, все пак има, та нали ние разполагаме с добри помощници – компютърните програми. В бъдеще компютрите ще могат бързо да моделират и синхронизират процесите вътре в организма и да съветват човека как правилно да конструира изкуственото тяло, за да работи то точно. Тези алгоритми ще бъдат вероятно създадени на базата на изучаване на живи пациенти, а след това по нашите данни ще се изграждат модели на организма и ще се създава за нас своеобразна „инструкция за сглобяване”.
Следващата технология, за която ще стане дума, вече съществува и дори се прилага от няколко компании, въпреки че учените се съмняват, че тя може да осигури безсмъртие.
Криогенно замразяване
Технологията на криогенното замразяване, описана за пръв път в научно-фантастичните романи, преминала плавно в реалния свят благодарение на трансхуманистите и учените. Тялото на човека или само неговият мозък се замразява, за да се съхрани до момента, когато науката ще се научи да лекува всички болести на света, да присажда хората в нови тела или да качва съзнанието в компютър.
Смята се, че при понижаване на температурата всички процеси в организма се забавят. Оттук и изводът: ако се охлади тялото или мозъкът до температурата на течния азот (-195,5 градуса по Целзий), може да се спрат всички физиологични процеси за неограничено време. Както в САЩ, така и в Русия вече има стотици „замразени” хора, чиито тела (законодателно те са мъртви) се съхраняват в криокамери.
Повечето учени разглеждат криогенното замразяване само като пореден начин за погребение, а не като възможност за съхранение на живота в тялото за негово бъдещо „възкресение”.
Главният проблем в криогенното замразяване е в неговата непредсказуемост. Няма гаранция, че вашето тяло или мозък няма да бъдат изключени от апарата преди момента, когато ще се намери начин за възстановяването им.
Да, чисто теоретична възможност за „възкресяване” на криопациента все пак има. Но за това е нужно не само да се държи той в камерата необходимото време, но и да бъде замразен навреме и да се поддържа оптимален температурен режим в криокамерата. При това кой знае ще ви хареса ли светът на бъдещето, в който ще се окажете след „възкресението”. Напълно е възможно вие да се чувствате така, както героят от романа на Хърбърт Уелс „Когато спящият се събуди”.
Пренос на съзнанието в компютър
Ако никога не сте мислили за това колко хубаво би било да станете безсмъртни и свръхразумни едновременно, то вие, навярно, не сте имали детство. Днес тези две идеи са се обединили в една – в „качване” на човешкото съзнание в компютър.
Информацията се пренася по кабели в компютъра много по-бързо, отколкото по нервната система в човешкото тяло. Но компютрите, както знаем, имат един недостатък: те не умеят да мислят, както хората. Научавайки се да местим човешкото съзнание в електронни устройства, ние ще създадем симбиоза с огромен потенциал.
Колкото и фантастична да звучи тази идея, тя е по-реална, отколкото дори криогенното замразяване. За да се осъществи тя, трябва да се научим да моделираме целия човешки мозък, да съставим негова „цифрова карта” и да разработим метод за комуникация на електронния мозък с компютърната среда.
Етапът на моделиране и съставяне на карта на мозъка вече е доста напреднал. През 2005 г. бил задействан проекта Blue Brain Project, чиято цел е създаването на пълна карта на човешки мозък към 2023 г.
Вторият проект – Human Brain Project, реализиран от 2013 г. в Швейцария и в значителна степен финансиран от Евросъюза - може да се смята за пряко продължение на Blue Brain (техните създатели са едни и същи). Но целта все пак малко се различава. Ако първият проект иска само да картографира човешкия мозък и да се приближи до разбирането на това какво представляват паметта и съзнанието, то Human Brain планира напълно да моделира работата на мозъка в компютър. Заедно двата проекта откриват пътя към създаване на цифров аналог на човешкия разум.
За съжаление и тук не всичко е радостно и оптимистично. Ако картографирането на мозъка и принуждаването му да работи във виртуалния свят е потенциално възможно, то когато нещата стигнат да „качване” в компютъра на съзнанието, всичко става много неясно. Та нали ние дори не знаем какво е това съзнание и от какво се определя то. Въпреки че теориите по този въпрос са толкова, колкото и учените на планетата, нито една от тях не е подкрепена от експериментални факти, а значи – това са само хипотези.
Във връзка с това възникват много засега нерешени въпроси. И главният от тях е: ако човешкото съзнание може да съществува само в един „съд” едновременно, то, прехвърляйки го от биологичното тяло в компютър, ще създадем ли цифрово копие, което ще мисли като нас, или просто ще „прелеем” разума и чувствата във виртуалното тяло?
Иван ЙОРДАНОВ
