Важна крачка в разкриването на същността на тези вещества през 1912 г. направил американският учен от полски произход Казимиерж Функ, който изолирал от люспите на ориза вещество, което лекувало страшната болест бери-бери. Предвид наличието на аминогрупа в неговия състав и жизненоважното му значение, ученият го нарекъл „витамин” (на латински vita – живот). Тъй като неотдавна две групи американски учени - Елмер Макколъм и Маргарет Дейвис от Висконсинския университет и Томас Осборн и Лафайет Мендел от Йелския университет, независимо една от друга, съобщават за изолиране от кравето масло и яйчния жълтък на т.нар. А-фактор, впоследствие наречен витамин А, откритото от Казимиерж Функ вещество получило наименованието витамин В. През 30-те години на миналия век било изяснено, че всъщност то не е индивидуално вещество, а представлява смес от биологично активни субстанции, общото между които е наличието на аминогрупа в молекулата и мощното физиологично въздействие върху човешкия организъм. В последвалите години била установена структурата на тези вещества, които формират
магическия отбор на В-групата, който управлява около 15 000 важни биохимични процеса в човешкия организъм,
свързани с клетъчната енергетика, функционирането на нервната и храносмилателната система, менталните възможности и емоциите. В началото на миналия век американският биохимик от унгарски произход Алберт Сент-Дьорди открива витамин С, Елмер Макколъм – витамин D, а Хърбърт Еванс и Катерине Бишъп – витамин Е...Познатите буквени означенията (А, В, С, D...) на тези жизненоважни вещества са предложени от Елмер Макколъм и Корнелия Кенеди.
С напредването на познанията в тази област било установено, че в управлението на важни процеси в човешкия организъм участват редица витаминоподобни вещества, които човешкият организъм може да синтезира в необходимите минимални количества, но единствено при отличен здравен статус. Едно от тези уникални вещества е алфа-липоевата киселина, за която малцина са слушали. Откритието й в средата на миналия век е свързано с имената на американските учени Есмонд Снела и Лестър Рид. През 1951 г. Лестър Рид изолирал от картофен екстракт субстанция, способстваща в значителна степен за популацията на определени микроорганизми. Тя получила наименованието алфа-липоева киселина (АЛК). По-нататъшни изследвания показали, че АЛК е мастна, осемвъглеродна, сяросъдържаща киселина, чието коректно химично название – 6,8-дитиооктанова киселина, звучи като заклинание за неспециалистите. По-популярното й наименование е тиоктова киселина. Представката „тио” е свързана със съдържащите се серни атоми в нейната молекула (на гръцки θείο – сяра).
Едно от първите открития, свързани с тази удивителна киселина, е нейното присъствие във всяка клетка на всички органи и тъкани на човешкото тяло, където влиза в състава на множество ензими, участващи в конверсията на въглехидратите и липидите в универсалния източник на енергия в човешкия организъм – молекулите на аденозинтрифосфорната киселина (АТФ). Физиологично действие на АЛК е аналогично на това на рибофлавина (витамин В2) и ниацина (витамин В3). Независимо от това, че не се причислява към витамините от В-групата, доказано е, че тя действа много по-ефикасно в „семеен кръг” – в обкръжение от членовете на тази група. Редица изследвания сочат, че АЛК способства за понижение на съдържанието на глюкоза в кръвния ток, повишаване на количеството на запасния въглехидрат – гликогена, в черния дроб и противодейства на инсулинорезистентността на клетките – нарушаването на техния метаболитен отговор по отношение на хормона инсулин. Понижението на нивото на глюкоза в организма способства за възпрепятстване на отлагането й под формата на резервна мазнина (т.е. на повишаването на телесната маса) и до минимизиране на процеса гликозилиране – „съшиване” на протеини, изпълняващи важни функции в човешкия организъм, в резултат на което те престават да изпълняват своите функции. Доказано е, че АЛК
проявява инсулиноподобно действие,
замествайки този важен хормон при неговия недостиг. По този начин тя предотвратява настъпването на глюкозен „глад” в клетките и съдейства за безотказното им снабдяване с необходимата енергия за протичащите в тях жизненоважни процеси.
Съществува убедителна информация, че АЛК стимулира холестериновия обмен, подобрява функциите на черния дроб, предпазвайки го от увреждане от екзогенни и ендогенни токсини, в т.ч. и от алкохола. Доказана е и способността й да активизира усвояването на важната аминокиселина креатин, която взема активно участие в процесите на мускулното съкращение, във възстановяването на АТФ и увеличаването на енергийния резерв на мускулите в човешкото тяло.
През 1988 година е открито действието на АЛК като
мощен, универсален антиоксидант
Нейната универсалност се заключава в това, че тя действа еднакво активно както във водна, така и в неводна среда, способствайки за инактивацията на редица свободни радикали. Както е известно, тези изключително агресивни форми на кислорода провокират развитието на над 100 патологии, в т.ч. на сърдечно-съдовите, раковите и автоимунните заболявания, атеросклерозата, артритите, диабета и т.н. Ежедневно всички клетки на човешкия организъм са изложени на атаката на около 10 000 свободни радикала, които увреждат важни протеини и липиди, молекулите на ДНК и фабриките за енергия в човешкия организъм – митохондриите. Универсалността на АЛК се заключава в способността й да „възкресява” – възвръща активната форма, на важните антиоксиданти - витамините С и Е, глутатиона и коензим Q10, изгубили своята боеспособност „на барикадите” в сраженията със свободните радикали. Мнозина водещи специалисти вещаят сериозно място на АЛК в битката срещу процесите на стареене в човешкия организъм. Според световноизвестния американски биохимик Ричард Пасуотър АЛК противодейства на активацията на гените, способстващи за растежа на раковите клетки.
АЛК съществува в две огледални, изомерни форми – дясна (R) и лява (S). В човешкия организъм се синтезира R-формата, която е многократно по-активна от огледалната й „сестра”, получена по синтетичен път. R-формата може да бъде в редуцирана и окислена форма. Физиологичната активност на редуцираната форма е около 1000 пъти по-активна от окислената.
В необходимите за човешкия организъм минимални количества АЛК се синтезира в черния дроб и от някои микроорганизми в чревната микрофлора. За жалост, с годините, както и при редица болестни състояния, тази способност постепенно затихва, докато потребностите на АЛК – нарастват. Това налага внасянето й посредством екзогенни източници – приеманата храна и биодобавки. По-значими хранителни източници на АЛК са някои вътрешности – сърце, черен дроб, бъбреци, определени бобови култури – леща, грах и фасул, както и спанак, зеле, ориз, гъби и пр. Приема се, че потребността на човешкия организъм от АЛК съставляват 1-2 г дневно – собствено производство и внос отвън. Към настоящия момент няма единно становище относно количеството на внасяната отвън АЛК. Преобладава мнението, че с профилактична цел дневната доза следва да е 100 мг, която след 50-годишна възраст може да се повиши до 300 мг.
Бел. ред. На стр. 23 прочетете за продукта на „Лечител”, съдържащ алфа-липоева киселина.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
