Позволението и забраната са двете основни правила във възпитанието на подрастващия. „Да“ дава усещане за свобода, доверие и вяра в собствените сили и може да се обобщи с модерния така наречен „японски подход“, който е доста популярен – родителите при него умишлено не забраняват нищо на хлапетата до 5-годишна възраст. Може би това е по-лесното държание - разрешаваш всичко, не изглеждаш като тиранин, използвайки натиск върху детето чрез властта на възрастния.
Но с порастването на детето и появата на много проблеми между 13 и 15-годишна възраст стигаш до извода, че по-често е трябвало да казваш „не“. Важно е умението как да се научим да забраняваме правилно, защото „не“ определя границите. Някои родители хитро пренасочват строгата част от възпитанието към другия родител, за да играят ролята на доброто ченге в семейството.
Истината е, че няма идеална образователна система за всички. Семейството само решава какво да позволи и какво да забрани на детето. За някои родители малчуганът да спи в леглото с родителите е табу, а за други – това сближава всички. Към „лошите думи“ някои се отнасят строго, а други ги приемат като нещо нормално.
И все пак коя дума трябва да използвате по-често, когато говорите с детето – „да“ или „не“? Трябва да знаете, че има общозначими правила за всички и децата трябва да знаят точно какво могат и какво не бива да правят.
Какво да забранявате
Не може да се бие с други деца. Малките деца около 2 години лесно посягат, когато играят с връстниците си, тъй като не разполагат с богат речников запас да изразят емоциите си, щом се ядосат. Агресивните прояви на тази възраст са нормални, но това не значи, че родителите трябва да ги неглижират. Спрете детето, ако то се бие, хапе, драска и т.н. Не пренебрегвайте жестокото отношение не само към другите деца, но и към животните, които са беззащитни.
Не може да взема чужди вещи без разрешение. Детето не може да се разпорежда с онова, което не му принадлежи – хлапето лесно разбира какво е негово и кое е чуждо. Ако е присвоило чужда вещ, помолете го да я върне и му обяснете, че и вие желаете едно или друго нещо, но то е на друг човек. Говорете по тези теми сериозно с детето – лице в лице, спокойно, без да му се карате и да го наказвате пред другите.
Не бива да ходи далеч от възрастния. За децата това е основно правило за безопасност, както и да не взимат без позволение разни лакомства от непознати. Настоявайте детето да иска разрешение, преди да иде някъде или да направи само нещо. Когато сте на ново място определете къде може да иде само и къде хлапето не може да играе без вас. Убедете се, че малчуганът ви е разбрал.
Не може да не поздравява и да не отговаря на възрастния. Колкото по-рано детето научи понятията „учтив човек“, „знак на уважение“, „отзивчивост“, „послушание“, толкова по-добре. Най-ефективният метод е личният пример. Поздравявайте учтиво детето, извинете му се, ако сте действали неправилно, благодарете за помощта му. Някои хлапета лесно усвояват социалните умения, други по-трудно, но и едните, и другите трябва да се учат.
Какво да позволявате
Може да спи на светло. До 4 години детето е спало само в креватчето на тъмно и изведнъж пожелава лампата да свети през нощта. Капризи ли са това? Причината е, че на тази възраст хлапетата сънуват кошмари. Ако е светло в стаята и се събудят, ще видят, че в стаята няма нищо страшно, ще се успокоят и пак ще заспят.
Може да разказва небивалици. Измислиците са естествена част от детството, реалността и фантазиите често се преплитат. Не се присмивайте на измислиците му, не го „хващайте“ в лъжа. Отнасяйте се с уважение към неговата игра – похвалете го, че ви разказва интересна приказка, насърчавайте го да споделя своите чудесни истории. Детето създава свой собствен свят, различен от света на възрастните, има своя вселена с помощта на въображението. Покажете интерес към разказите му – всеки творец, макар и малък, има нужда от слушатели.
Може да се изцапа. Няма проблем детето да направи творческа бъркотия в стаята, но после заедно подредете. Насърчавайте изследователската дейност – нека си направи съкровище, нека конструира замъци от пясък… Съвременните деца все по-трудно се чувстват част от природата и родителите трябва да насърчават игрите им на открито, без да се страхуват, че ще изцапат себе си и дрехите си.
Може да се облича само. Не трябва да се карате на хлапето, когато е бавно и несръчно. Въоръжете се с търпение и го изчакайте да се справи само, похвалете го, насърчете го. Ако закъснявате, кажете: „Знам, че можеш сам, но сега ще ти помогна малко, защото няма време, довечера ти сам ще се преоблечеш“.
Може да ви помага. След 2-3-годишна възраст хлапетата с готовност и с удоволствие бършат праха, метат, поливат цветя, подреждат играчките си, опитват се да готвят с мама и го приемат като игра. На 7-8 години малчуганите губят от ентусиазма си. За да избегнете това, измислете начин да направите почистването у дома по-вълнуващо.
Може само да си играе. Не се опитвайте да разпределяте деня на детето до последната минута. Не му асистирайте постоянно с въпроси: „С пъзела ли искаш да играеш или с топката?“ Нека детето само реши какво да прави. Така ще се научи да е самостоятелно и да умее само да взема решения.
Може да не изяжда всичко в чинията. Не превръщайте обяда или вечерята в мъчение. Не се опитвайте да залисате детето, за да му пъхнете още една лъжица в устата. Полза има, ако детето дъвче бавно, усеща вкуса и изпитва удоволствие от храната.
Важно е храненето да се превърне в приятен ритуал, а не в приемане на дадено количество витамини и калории. Не принуждавайте детето да изяде всичко насила. Ако децата участват в приготвянето на яденето и се хранят на една маса заедно с възрастните, ще са по-склонни да опитат от ястията, които приемат възрастните.
Това са част от позволените и забранените неща за децата. С порастването на хлапетата, те се променят и се опитват да разширят границите на позволеното. Това е нормално. Основното е забраните да не нараняват детето, да можете да обясните на себе си и на него какъв е техният смисъл.
Превод от френски
Антоанета ТИТЯНОВА
