В началото на 90-те години огромен интерес предизвикало съобщението на доктор Евгений Кугис за уникалните изследвания в Института по физика на полупроводниците при Академията на науките на Литва.
Свръхточни измервания, провеждани в продължение на почти 12 години, показали, че човек в момента на смъртта по необясним начин губи от 3 до 7 грама от теглото си. Всички опити да се докаже, че теглото намалява по естествен път, не довели до успех. Много изследователи смятат, че това е теглото на душата, напускаща тялото.
Опити за разпознаване на душевната субстанция били проведени в края на 80-те години в специално създадена лаборатория под ръководството на професор Виталий Хромов. Учените изяснили, че субстанцията, която ние наричаме душа, представлява по същество сбор от вълновите излъчвания на всички живи клетки в организма.
Душата на изпитвания дори била зафиксирана и изобразена на екрана на монитор. По съобщение на кореспондента, който имал възможност в тези години да беседва с професор Хромов и присъствал на един от експериментите, душата на екрана имала доста причудлива форма, отдалечено напомняща човешки ембрион.
За опитите на професор Хромов писали фантастични неща
Твърдяло се, че в неговата лаборатория се провеждали операции по присаждане на души: душата на току-що умрял човек била прехвърляна в тялото на друг човек, намиращ се на границата между живота и смъртта, но който още можело да бъде спасен.
Носили се слухове, че няколко „операции” завършили успешно, в резултат на което на умрели хора – твърде известни и влиятелни – по този своеобразен начин им бил удължен живота и те още известно време живели в телата на други хора. Фамилиите на „оперираните”, разбира се, били запазени в пълна тайна.
За самата възможност за изкуствено преместване на душата от едно тяло в друго било известно отдавна – за това писали още древните мистици. Обикновено такава замяна на душа протича спонтанно, без всякакво участие на човека, по силата на някакви неизвестни причини.
В човека се вселява чужда, „блуждаеща” душа. Тя съседства в тялото с неговата първоначална, родна душа, понякога съвършено заглушавайки я и напълно овладявайки човешкото същество.
По-често, обаче, вселяващата се душа с нищо не се проявява и дава знак за своето присъствие в някакви екстраординарни моменти или при хипноза.
Има случаи, когато собствената душа напуска човека и в този момент в освободеното тяло влиза друга – със своя памет и натрупан опит. Това може да се случи по време на клинична смърт.
Отстрани това изглежда така: пациентът, „върнал се от отвъдното”, идва на себе си, но не разпознава своите близки, познатите и не помни нищо за своя живот до клиничната смърт. Ако не беше тази странност, той би могъл да се определи като напълно нормален и психично здрав човек...
През 70-те години световната преса писала за
12-годишната Елена Маркард, жителка на Западен Берлин
Събуждайки се след тежка травма, тя не разпознала никой от своите роднини и не разбрала нищо от това, което й говорели на родния й немски език.
Девойката започнала да говори на италиански, който никога не била учила. Тя заявила, че се казва Розета Ростиляни, че целия си живот прекарала в Италия и там умряла, когато била на 30 години. От този случай се заинтересували учените. Елена-Розета била отведена в Италия. Там тя познала своя дом и дъщеря си, която нарекла с детското й умалително име.
Подобен случай станал в Прага през 20-те години по време на печално известната епидемия от испански грип. В препълнената морга
един от „труповете” неочаквано се върнал към живот
Прекарвайки известно време в болницата, този човек го изписали, но не се отправил към своя дом, а в някаква селска местност, където никой не го познавал.
Там влязъл в една от къщите и обявил, че това е неговият дом. След това назовал името и фамилията на стопанина и си спомнил много подробности за „своя” живот в този дом. Полицейското разследване установило, че истинският стопанин умрял и неговото тяло лежало в моргата по едно и също време с тялото на „самозванеца”.
А той знаел всичко за умрелия стопанин, въпреки че нито веднъж не го бил срещал. Историята завършила с това, че селяните, в края на краищата, признали „самозванеца” за своя по чудо възкръснал земляк. В това ги убедила дори не толкова неговата добра осведоменост за семейството, колкото неговите навици, маниери, особености на речта, чието копиране било невъзможно.
Забелязано е, че подобни неща най-често се случват по време на масова гибел на хора.
Случаят с Дейвид Пелендайн, който твърдял, че е Василий Кандински
привлякъл вниманието на целия научен свят, станал в разгара на Втората световна война.
Дейвид, син на бял мъж и индианка, се родил и израснал в дълбоката американска провинция. Той учил в индиански резерват, не се отличавал с особени успехи в учението и два пъти лежал в затвор за непълнолетни.
През 1944 г. Дейвид се отправил да воюва в Европа. Там бил ранен, попаднал в плен, немците го изтезавали, а после, умиращ, го хвърлили в концлагер. Освободилите концлагера англичани намерили тялото на Дейвид, идентифицирали го по отпечатъците на пръстите и го приготвили за изпращане в родината, когато изведнъж било открито, че у младия войник все още тлее живот.
Той бил лекуван в болници в Австрия и Франция, после го изпратили в САЩ. Окончателно Дейвид дошъл в съзнание чак след две години и половина. Събуждайки се, той поразил околните, заявявайки: „Моето име е Василий Кандински. Аз съм художник”. В началото решили, че бълнува, но юношата се държал напълно разумно.
На английски той говорил със силен акцент, който преди не бил характерен за него. И, което е още по-странно, той добре знаел руски език, без никога преди това да го е изучавал.
По-късно, когато започнали да проучват тази история, станало ясно, че знаменитият руски художник Василий Кандински починал във Франция през 1944 г. на 78 години в тези декемврийски дни, когато Дейвид Пелендайн лежал без признаци на живот в немския концлагер.
След своето „възкресение” американецът живял така, сякаш отново научавал всичко. Той интензивно си пишел с роднините и познатите, молейки ги да му изпращат всякаква информация за неговия двойнствен живот.
Тогава у него се появило влечение към рисуването. Без никога да е посещавал курсове по рисуване. „Василий” започнал да рисува картини с маслени бои, при това в началото ги подписвал с фамилията „Кандински”. Изкуствоведите, които видели неговите картини, единодушно заявили, че това е истински Кандински, и подписът е негов.
Освен от живопис, Дейвид се увлякъл по свиренето на пиано. Тук е мястото да си припомним, че истинският Кандински получил музикално образование и свирел великолепно на този инструмент. Впоследствие Пелендайн ръководил художествено студио и едновременно (при едва завършен шести клас!) четял лекции в Денвърския университет.
Вече бидейки професор, Пелендайн се съгласил да бъде подложен на хипноза. Запазил се е уникален магнитофонен запис, където Пелендайн отговаря на въпросите на хипнотизатора с гласа на Кандински с отчетлив руски акцент.
Общуването с душата на знаменития художник показало, че тя действително се е вселила в тялото на младия американски войник в момента на неговата гибел. Душата на Кандински допринесла и за последващото „възкресение” на Дейвид.
Но тук се налага един въпрос: защо собствената душа на Пелендайн не се върнала в тялото, за да го съживи? Отговорът на този и много други въпроси, свързани с духовната същност на хората, ние, навярно, още дълго няма да узнаем. Някакви съображения имат окултистите.
Например по повод на странното възкресение на Пелендайн те казват следното: духовете имат своя йерархия. Сред тях се срещат силни и слаби. Очевидно душата на Кандински се отнася към силните, поради което успяла да заеме мястото на душата на Пелендайн.
Силните духове, за разлика от слабите, могат повторно и дори многократно да се вселяват в човешките тела. По правило, те се промъкват в телата на бебета, намиращи се още в утробата на майката.
Но силните духове са относително малко, поради това са толкова редки случаите на реинкарнация. Още по-рядко е тяхното вселяване в телата на възрастни хора, както това било с Елена Маркард, неизвестния жител на Прага, и Дейвид Пелендайн.
Иван ЙОРДАНОВ
