Научен екип от Университета в Ексетър провел анализ на данните за здравето на повече от 88 000 британци на възраст от 43 до 79 години, за да изясни – влияе ли конкретното време на заспиване на риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания. Кое е по-добре за здравето на сърцето – ранното или по-късното лягане за сън? Изследователите не обръщали внимание на качеството на съня на участниците, но имали възможност да направят някои любопитни изводи.
В началото учените определили сред участниците в изследването хората, в които през периода на наблюдение – почти шест години – за пръв път били диагностирани болести на сърцето. Такива се оказали малко повече от 3 хиляди души. При това, при нито един не били наблюдавани проблеми със съня. След това изследователите анализирали данните от „умните гривни”, които носили тези хора дълго преди поставяне на диагнозите, за да фиксират периодите на сън и бодърстване.
Изяснило се, че от 3172 участници 1371 обикновено заспивали след полунощ, 1196 лягали да спят след 23 ч., а 473 души се отправяли в спалнята в 22 ч. Само 132 участници лягали да спят по-рано от 22 ч. вечерта, както било посочено в изследването, публикувано в European Heart Journal.
Изследователите отчели също такива данни за участниците, като възраст, пол, пушат ли или не, колко дълго спят, имат ли диабет и хипертония.
В резултат на изследването било установено, че при участниците, които заспивали в периода между 22 и 22.59 ч. рискът от развитие на сърдечно-съдови заболявания се оказал по-нисък, отколкото при тези, които си лягали по-рано или по-късно. Лягането след полунощ увеличавало риска от сърдечни болести с 25%. Примерно такъв бил показателят и за заспиващите преди 22 ч. Дори разликата само от час се оказала важна – заспиващите в периода от 23 до 24 ч. рискували да получат сърдечни заболявания с 12% по-често.
Учените отбелязали, че резултатите от тяхното изследване засягат в по-голяма степен жените, отколкото мъжете, въпреки че точните причини за тази взаимовръзка остават неизвестни.
Доктор Дейвид Планс, ръководител на изследването, старши преподавател в Университета в Ексетър, обяснил защо е толкова важно да се ляга в определено време.
„Нарушението на циркадните ритми, свързани със смяната на деня и нощта, може да повлияе на сърдечно-съдовата система, - посочил Планс. – Усилват се възпалителните процеси и се нарушава регулацията на нивото на глюкозата. Всичко това може да увеличи риска от сърдечно-съдови заболявания”.
Интересно е, че този риск се увеличава и по вина на... сънищата. При това съвсем не е задължително, те да бъдат страшни. Дори радостните събития, случващи се насън, нанасят вреда на сърдечно-съдовата система.
Хубав ли е сънят или лош, във всеки случай – той не е полезен. Според някои специалисти, честите сънища разрушават организма.
И колкото по-дълго човек спи, дълбоко навлязъл в царството на сънищата, толкова по-големи вреди той причинява практически на всички вътрешни органи.
„Нашият мозък живее двойнствен живот, - обяснила доктор Анна Кореневич, кардиолог. – През деня той обработва информация от външните източници, а през нощта, когато човек заспива – мозъкът е зает да обработва информацията, която постъпва от вътрешните органи”.
На първо място за нарушения докладват червата, след тях идва ред на сърцето, белите дробове, после черния дроб, бъбреците, кожата и т. н. Мозъкът, като компютър, сканира всички нарушения, проблеми. До този извод д-р Кореневич стигнала въз основа на изследвания на физиолозите.
„По-рано аз бях убедена, че сънят ни е необходим, за да може мозъкът през нощта да отдъхва, защото през деня той активно получава информация и я обработва”, - споделил кардиологът.
Според новата теория на физиолозите излиза, че сънят е нужен съвсем не за главния мозък, който, както станало ясно, въобще никога не почива. Сънят е жизненонеобходим на нашите съдове, сърцето, бъбреците, стомашно-чревния тракт.
„Спането е най-достъпното, просто и приятно лекарство за нашия организъм, ако е достатъчно по качество и по количество, - обяснила д-р Кореневич. – Бил е проведен дори експеримент, когато хора били разделяни на група: такива, които спели малко, и хора, които спели по 8 и повече часа. След това специално ги заразявали с вируси. В групата, която спяла по-дълго, участниците заболявали по-рядко. Явно от недостига на сън страда имунната система. В действителност, от дефицита на сън страдат всички вътрешни органи. Ето защо е толкова важен здравият пълноценен сън. Когато ние се разболяваме, започваме да спим повече, мозъкът използва това време, за да възстанови пострадалите органи”.
Но сънят, в който ни навестяват сънища, не е полезен за организма. Защото, според теорията на физиолозите всички сънища не са нормални, а патологични.
„Мозъкът напълно се превключва от външните фактори на вътрешните, - посочила Кореневич. – В подсъзнанието има проблеми, които заемат много място и изискват много енергия. Ако сънищата са ярки, чести, това говори, че във вашето подсъзнание са се натрупали много изтласкани от привичния ви живот проблеми. Това е като някакъв „лимит”. Когато той се прехвърли, нашето съзнание дава сигнал, че нещо не е наред, във вид на ярки сънища. Ако вие често сънувате ярки сънища, има смисъл да се заемете с техния анализ - с помощта на психологическо моделиране”.
Според кардиолога, ако проблемът се игнорира, при нас могат да се появят нарушения и то с физическа проява: хипертония, екстрасистолия, нарушение на сърдечния ритъм, инфаркт, атеросклероза, сърдечен пристъп.
„Вместо да се занимава с нашия организъм, мозъкът изразходва енергия за сънищата, сигналите от подсъзнанието, - твърди доктор Кореневич. – Нашата задача е да си помогнем да изхвърлим „боклука”, който лежи на „тавана”, за да може мозъка да се заеме с тялото. Ако вие имате чести сънища, това не е случайно. Това е сигнал, че трябва да поработите с психотерапевт”.
Станислав ТОДОРОВ
