• Здравейте, д-р Георгиев! Като човек, който пряко работи с пациентки – бременни жени и тъкмо родили, и с дълбоки познания относно психологията, можете ли да ми кажете пред какви психологически изпитания ковид кризата постави бъдещите родители?
- Разбира се, ковид кризата се отрази на всички, но особено на младите семейства и бъдещите родители. По последни проучвания на Университета в Кеймбридж може би до 10-20 пъти се е увеличило повторното появяване на психически проблеми при хора, които вече са ги имали. А около 6 до 12 пъти се е увеличило първоначалното появяване на психически проблеми при хора, преболедували COVID-19. Това са стряскащи данни. Оказа се, че при COVID, след като премине инфекцията на горните дихателни пътища, при естествената близост с мозъка вирусът преминава към него и засяга различни структури, което води до доста богата вариация от психични и неврологични симптоми.
• Как COVID задълбочи постродилната депресия? За какви симптоми трябва да следят близките на майката и как може да й се помогне?
- Самата постродилна депресия не се различава от нормалната депресия, въпросът е, че тя се появява при родилки. Тук да отбележим разликата между постродилната тъга и как да я диференцираме от постродилната депресия. Следродилната тъга е състояние, което се появява буквално в първите дни след раждането и трае кратко, около 1-2 седмици. Преодолява се естествено от жената, за разлика от следродилната депресия. Тя най-често се проявява 1-2 месеца след раждането. И за нея са характерни всички симптоми, които можем да опишем при една класическа депресия. Майките започват да се чувстват тъжни, нещастни, плачат без причина през по-голямото време от денонощието, като обикновено сутрин и вечер са по-засилени тези усещания. Друга характерна черта е, че майката става раздразнителна, ядосана, започват скандали с партньора или с другите деца – ако има по-големи деца. Постоянното чувство за умора е много характерно. Майката се чувства напълно изтощена и лишена от енергия. Други характерни симптоми са нарушенията на съня и апетита. Младата майка не може да спи, въпреки че е безкрайно изтощена, лежи будна през нощта дори когато бебето спи, тя просто лежи или пък се буди преди него. Тъй като във връзката майка-бебе е много характерно майката да свиква и синхронизира съня си с бебето, което има нужда през около 3 часа от кърмене, от обслужване. Но тази синхронизация при постродилната депресия липсва. Друга особеност е, че се губи всякакъв интерес към секса, а оттук страдат отношенията с партньора. Дори простите, ежедневни задачи стават проблем. Съществува също и силна завладяваща тревожност, която се пренася върху бебето. Майките мислят, че бебето нещо е болно, ще му се случи нещо, че ще спре да диша или започват да изпитват виновност на изживяванията – че не са добри майки, че не могат да се грижат за бебето си. В някои случаи са характерни и психосоматични усещания като ускорен пулс, задух, туптящо сърце, потене, страх от колапс или сърдечен удар. Симптомите на постродилната депресия са много и затова трябва да се преценят от специалист. Защото има възможност да се стигне до най-тежката форма – психотичната депресия, когато имаме натрапчиви мисли, чувство за безнадеждност, мисли, че нещо лошо ще се случи на нея, на бебето, че тотално не може да се справи, че е в тежест на семейството си. Това са най-тежките симптоми на постродилната депресия.
И нещо интересно. Най-новите проучвания, които са направени в Съединените щати, сочат, че 10% от бащите също страдат от постродилна депресия. При жените процентът е между 10 и 20. Особеното е, че при мъжете не се диагностира, тъй като обикновено проблемите се прехвърлят върху жената – мъжете като силен пол не могат да си позволят да боледуват от депресия, това е социална стигма. Затова те го прикриват или чрез употреба на алкохол, употреба на наркотици или по-социално приетия момент – чрез работохолизъм.
• Вярно ли е, че в годините на сериозна икономическа криза (като тази в момента) много родители дават децата си за осиновяване, защото нямат устойчивост и сигурност?
- Принципно въпросът, така зададен, наистина води към такъв извод, въпреки че напоследък наблюдаваме един т.нар. бейби бум, което означава повишаване броя на ражданията. Но тук такава тенденция трябва да се насочи като въпрос към социалните служби. Тъй като след приключване на раждането и изписването му, ние не проследяваме пътя на бебето в семейството му. Но има нещо, което ме връща към предния въпрос. Много е важно да посочим на жените, че те не са сами в този момент, когато открият, че имат следродилна депресия. Всеки 10-15 от сто жени имат такива преживявания. Така че състоянието е доста често. Специалистите имат достатъчно опит в лечението на тази депресия – не е нищо сложно. Лечението при по-леките форми е с психологически интервенции, а при по-тежките форми е, разбира се, медикаментозно с препарати, които повлияват невромедиаторите в мозъка и по този начин нормализират психичните процеси.
• Какви тенденции се наблюдават по време на коронавирусната пандемия – повече аборти, повече преждевременни раждания?
- Засега не е установена пряка зависимост, че коронавирусът уврежда бременната жена и плода. Още повече - откакто имаме COVID отделение, натрупахме доста голям опит с лечението на COVID при бременни жени. То по нищо не се отличава от лечението при жени, които не са бременни.
• Знам, че Медицински център „Майчин дом” се занимава и с неврохормонална регулация на менструалния цикъл и полово съзряване. Възможно ли е сериозните страхове, депресии (провокирани от кризата или от друго) да доведат до промени в цикъла, до трудности в зачеването, до по-бавно полово съзряване?
- Категорично би могло да има подобна зависимост. Разбира се, при нас има специалисти по детско-юношеска гинекология, които по-точно биха могли да кажат дали наблюдават такива процеси. Но повишените нива на стрес могат да влияят и върху менструалния цикъл, и върху способността за зачеване, дори върху самото раждане. Затова с доктор Иван Диков (от „Майчин дом“) подготвихме една информационна брошура, която даваме на всички бременни жени. Целта й е да се намали общото ниво на тревожност и да се повиши информираността им, което да доведе до едно по-релаксирано, по-спокойно отношение и към бременността, и към процеса на раждането. В нея сме разгледали две посоки. Първо, много добре е обяснено всичко, което трябва да направи една жена по време на бременността, за да я проследи, какви прегледи да 
посети, какви лабораторни изследвания да направи. И, разбира се, моята част в брошурата е статията за психологическа подготовка на бременната за раждането. Тъй като една добра психологическа подготовка води до едно много по-безпроблемно и по-леко раждане, съответно по-леко и успешно отглеждане на бебето.
• Възможно ли е състоянието на ума да доведе организма и до други съвсем реални физически последствия? Как може да се помогне в този случай?
- Това са така добре известните психосоматични оплаквания. Обикновено, преди да разберат, че става въпрос за психически проблем, моите пациенти започват да посещават специалисти. Започва се с един натиск върху личния лекар за повече направления за специалисти за многобройни изследвания, посещаване на кардиолог. Когато той им каже, че сърцето им е здраво, въпреки че те имат усещането за повишен пулс, кръвно налягане и т.н., отиват при втори кардиолог – там им се казва същото. Оттам се почва ходене на невролози, ендокринолози, гастроентеролози, които им казват, че физическото им здраве не е проблем, че реално няма симптоми от нито един от изброените органи, които тези специалисти изследват, докато някой елегантно не ги насочи към психиатър или психолог, където всъщност е мястото за лечение на тези психосоматични проблеми. А те са многобройни. Като започнем от сърцебиене, промяна на кръвното налягане, усещане за задух и тежест в гърдите, изпотяване на дланите, на цялото тяло, треперене на крайниците, усещане за изтръпване в главата и други. Аз съм имал пациент, който ми казва, че има чувството, че мускулите му се разпадат или че не си усеща даден орган – абсолютно нелогични усещания във всяка една част на тялото. Това са т.нар. деперсонализации, дереализации.
• В такъв случай, за по-добро психично здраве какво препоръчвате? Какво трябва да правят бъдещите майки?
- Много е важно бъдещите майки и изобщо бременните да имат подкрепа от семейството и приятелите. Причини, поради които може да се появи такава следродилна депресия, е примерно това да е нежелана бременността, жената да е подложена на домашен тормоз или да има лоши отношения с партньора, който отказва да й помага. Тук е много важно да се подчертае, че мъжът и жената трябва да синхронизират ежедневието си, за да си дадат взаимно възможност да почиват, защото разбрахме че, освен жените, и мъжете могат да боледуват от следродилна депресия. Така че е хубаво да се отменят в грижите за детето. Например едната вечер единият родител да не спи, на другата – другият, за да може да се осигури възстановяване и да се поемат задълженията по-леко. Много е важно да работят като екип в грижите за новороденото. Другото нещо, което помага, е посещаването на т.нар. Училища за родители. Естествено, първата бременност, първото раждане – това е нещо, което човек преживява за първи път. Има винаги едно тревожно очакване, една неизвестност какво ще се случи и как ще протече, една стигма, че раждането е нещо много болезнено, тежко, но, когато си информиран и спокоен, всичко минава благополучно.
Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА
