В ново изследване на Калифорнийския университет в Сан Диего учените открили, че трамадолът, опиоид, широко използван при умерена или силна болка, повишава риска от понижаване на нивото на кръвната захар (хипогликемия). Резултатите от изследването били публикувани в научното списание Scientific Reports.

От момента на неговото одобрение през 1995 г. опиоидът

трамадол станал широко предписвано средство

при остеоартрит и други болезнени разстройства, отчасти поради това, че той представлява по-малък риск от възникване на някои странични ефекти и притежава по-малък потенциал за пристрастяване в сравнение с другите опиоиди. Днес трамадолът влиза в петорката на силните опиоиди и 60-те най-добри лекарствени препарати в САЩ. Но с увеличаване на популярността на препарата били регистрирани и много случаи на неблагоприятни последствия сред неговите потребители.

Изследователската група под ръководството на Рубен Абагян анализирала повече от 12 милиона отчети в базата с данни на Агенцията за санитарен контрол на качеството на храните и лекарствата в САЩ (FDA), системата за отчитане на негативните ефекти (FAERS) и системата за отчитане на нежеланите явления (AERS), в които се води хронология на доброволните съобщения за страничните ефекти от приема на лекарства. Изследваният период бил от януари 2004 до март 2019 г. Учените изучили също други широко използвани опиоиди и аналогични неопиоидни препарати, такива като инхибиторите на обратния захват на серотонина и норепинефрин.

Изследователите открили, че пациентите, приемащи трамадол, са с по-висок риск от развитие на хипогликемия.

Признатите странични ракции, свързани с препарата, включват световъртеж, повдигане, главоболие и запек – това са разпространени негативни ефекти от всички опиоиди. По-сериозните, но редки странични ефекти на трамадола включват серотонинов синдром и гърчове.

Хипоглекимията

често е свързана с диабета, но се среща също и при хора без това заболяване. Без лечение тя може да доведе до сериозни усложнения, такива като неврокогнитивна дисфункция, загуба на зрение, повишен риск от падане и снижаване на качеството на живот. От всички опиоиди само трамадолът предизвиквал значителен риск от развитие на хипогликемия. Фактически, при използване на трамадол рискът от хипогликемия бил 10 пъти по-висок, отколкото при употреба на всеки друг опиоид. Единственият друг препарат, идентифициран със съпоставим ефект, бил метадонът, опиоид, най-често използван, за да се помогне на хората да намалят или ликвидират зависимостта от хероин или други опиати.

А научно изследване, проведено в Йейлския университет, показало, че приемът на рецептурни опиоиди повишава

 риска от развитие на пневмония

при здрави хора и още повече – при пациенти с ХИВ. Изследването, публикувано в сп. JAMA Internal Medicine, потвърждава безпокойството от това, че рецептурните опиоидни болкоуспокояващи средства оказват негативно влияние върху имунната система.

По данни на авторите на изследването това е първото научно проучване, в което се изучавало влиянието на назначените опиоиди на риска от развитие на пневмония при пациентите с ХИВ. Опиоиди обикновено се предписват на хора при болеви синдром, особено на пациенти с ХИВ. Но съществуват доказателства за това, че някои от тях, в това число кодеин, фентанил и морфин, потискат имунната система и ограничават способността на организма да се бори с бактериалните инфекции, такива като пневмонията.

За да изучат връзката между опиоидите и пневмонията, изследователите анализирали данните за пациенти, включени в кохортно изследване на възрастни ветерани. Учените използвали информацията за хора, които преминали лечение между 2000 и 2012 г., и включваща пациенти с и без ХИВ.

Авторите на изследването сравнили пациенти, хоспитализирани във връзка с пневмония, с аналогични пациенти, които не били с пневмония. В своя анализ учените изследвали продължителността на приема от пациентите на опиоиди, а така също дозировките и това, дали използваните препарати притежавали имуносупресивни свойства или не.

Изследователите открили, че пациентите, на които били назначени средни или високи дози опиоидни болкоуспокояващи, били с по-висок риск от развитие на пневмония, отколкото тези, които не приемали такива препарати. Рисковете се повишавали, ако опиоидът притежавал имуносупресивни свойства. Хората с ХИВ имали тенденция към развитие на пневмония дори при ниски дози опиоидни препарати.

„Ние установихме, че рецептурните опиоиди са свързани с пневмония, изискваща хоспитализация”, - заявила Дженифър Еделман, автор на изследването.

Учените смятат, че рецептурните опиоиди могат да оказват различно влияние на защитните сили на организма против пневмония, потискайки кашлицата, дишането и отделянето на слуз.

Колкото и парадоксално да звучи, но авторите на друго изследване твърдят, че опиоидите, създадени за намаляване на болките, всъщност повишават риска от

хронична болка

За облекчаване на болка след операция, обикновено се използват такива опиоиди, като морфин. Но, съгласно това изследване, тези препарати могат да повишат вероятността от хронична болка.

Факт е, че един от аспектите на използването на опиоиди, който рядко се подлага на съмнение, се състои в това, колко ефективни са те за потискане на болката.

Изследване, проведено в Колорадския университет в Боулдър, подлага на съмнение ролята на опиоидите в борбата с болката.

Авторът на изследването Линда Уоткинс заявила: „Има още една неизвестна страна на опиоидите, за която много хора не подозират”.

За своето изследване учените провели лапаротомия на мъжки плъхове. Тази процедура включва разрез на коремната стена за достъп към вътрешните органи в коремната кухина.

„Опиатите действително са ефективни за бързо обезболяване. Няма препарати, които да помагат по-добре. Но много малко са изследванията, които показват как те действат в продължение на няколко седмици или месеци след отмяната им”,  посочил Питър Грейс.

След операцията една група плъхове получавала умерени дози морфин в продължение на 7 дни, друга група получавала морфин в продължение на 8 дни, дозата била намалена на 10-ия ден.

Трета група гризачи получавала морфин 10 дни, след което рязко прекратила лечението. Четвъртата контролна група получавала физиологични инжекции.

Преди началото на лечението с морфин и след неговото завършване била измервана чувствителността на плъховете към докосване, а така също активността на гените, свързани с възпалението в гръбначния мозък.

Изследователите открили, че при плъховете, които получавали морфин, следоперационната болка продължила с 3 седмици по-дълго, отколкото при тези от тях, които получавали физиологичен разтвор. Колкото по-дълго те приемали морфин, толкова по-дълго продължавала болката.

Изследването показало също, че понижаването на дозите морфин нямало никакво значение.

Как морфинът увеличава следоперационната болка?

Уоткинс нарича това резултат от „един-два удара” по глиалните клетки. В главния мозък глиалните клетки са много повече, отколкото невроните. Те защитават и поддържат нервните клетки.

Първият удар се развива, когато хирургическата операция активира рецепторите TLR-4, които предизвикват възпалителен отговор. Вторият удар е резултат от морфина, който също стимулира TLR-4. С този втори удар глиалните клетки реагират по-бързо, по-силно и по-дълго, отколкото по-рано, създавайки много по-устойчиво възпаление, а понякога и местно увреждане на тъканите.

През 2016 г. учени публикували изследване на животни, в което било установено, че след няколко дни лечение с опиати периферните нервни болки се усилвали. В това изследване също била задействана активация на възпалителните пътища.

Тъй като опиоидите днес са смятани за най-добър начин за борба със следоперационната болка, тези резултати поставят лекарите в трудна ситуация.

Ето защо професор Уоткинс обръща голямо внимание на разработката на препарати, които биха могли да се използват заедно с опиоидите, за да се отслаби възпалителната реакция.

Владимир ЙОНЕВ