През последните години по убедителен начин беше доказано, че чревната микробиота играе съществена роля както за физическото, така и за психическото здраве и оказва съществено влияние на мозъчната дейност. Нарушеният баланс в микробиотата, както и лошата й кондиция водят до развитие на редица патологии - диабет, рак, възпаление на червата, атеросклероза, затлъстяване, невродегенеративни заболявания, аутизъм и т.н. Т.нар. втори мозък, разположен в коремната област по протежение на целия храносмилателен тракт с дължина 9 метра, включва 200 милиона нервни клетки (неврона). Той дирижира сложния храносмилателен процес – управлява секрецията на множеството ензими, осигурява оптимални условия за тяхното безотказно функциониране, направлява чревния транзит, контролира всмукването на хранителните вещества в кръвния ток и т.н. При попадане на патогени (бактерии, вируси и др.) в храносмилателния тракт той незабавно реагира – предизвиква повръщане или диария, с оглед тяхното отстраняване, както и на продуцираните от тях токсини. Невроните на втория мозък са непосредствено свързани с главния мозък посредством т.нар. блуждаещ нерв. Те постоянно общуват помежду си, „разговарят посредством химични сигнални молекули – невромедиатори. Това общуване се осъществява извън нашето съзнание, без „подслушване” от страна на главния мозък, напълно автономно. Този „разговор” се осъществява посредством над 40 невромедиатора. Важен и многозначителен е фактът, че 95% от най-важния невромедиатор – серотонина, „хормона на щастието”, се секретира именно в коремната област и само 5% - в главния.

Безспорно, обитаващите дебелото черво милиарди бактерии не винаги са очаровани от менюто, което им се предлага, поради което по всевъзможни начини се стремят да реализират своите гастрономически предпочитания, коригирайки безцеремонно нашите такива. За целта те по най-перфиден начин манипулират нашите рецептори, изпращат химически депеши до главния мозък, внушавайки му, че изпитваме невероятно блаженство от направения техен гастрономичен избор, „хакват” и манипулират сигналите, изпращани чрез блуждаещия нерв – вагуса, от втория, ентералния мозък, до главния. По такъв начин те си осигуряват нужните им за тяхната вегетация и популация хранителни вещества. В интерес на истината, без тази огромна армия от микроорганизми, която го съпътства през целия му живот, човешкият организъм е обречен, той просто не може да съществува. Дружествените бактерии преработват множество сложни вещества, с които човешкият метаболизъм не може да се справи, превръщайки ги в източници на енергия, ценни витамини (В₁, В₂, В₃, В₅, В₆, В₉, В₁₂, К), ензими и строителни материали за различни синтези, способстват за усвояването на широка палитра от важни минерали (натрий, калий, калций, магнезий, цинк, желязо, хлор), инактивират безброй токсини и канцерогени. Счита се, че около 70% от капацитета на имунната защита на човешкия организъм се осигурява от

чревната микробиота

Напоследък в научните списания се появиха редица изследвания, доказващи, че населяващите човешкия организъм бактерии оказват силно въздействие върху поведението, психиката и емоциите ни. За постигане на своите цели – осигуряване на комфортни условия за живот и подходящи хранителни вещества, те синтезират и емитират в кръвния ток хормони и невротрансмитери като норадреналин, допамин, серотонин, тестостерон, хистамин, гама-аминомаслена киселина, регулаторите на апетита лептин и грелин и т.н. Без съмнение, оста мозък-черва има важен принос за връзката между състава на храната и психическото здраве. Установено е, че пациенти, които страдат от депресия, твърде често имат сериозни нарушения в чревната микробиота. Човекът няма друг изход, освен да живее в мир и съгласие със своята микробиота, стремейки се по никакъв начин да не нарушава добрите си отношения с нея. Един от начините за постигане на това е ежедневно да задоволява техните гастрономични потребности. Опитът показва, че те включват вещества с пребиотично и пробиотично действие – пектин, инулин, кисело-млечни продукти (кисело мляко, кисело зеле, туршии) и пр.  

Известно е, че редица психични разстройства се дължат на възпалителни процеси в мозъка,които водят до гибел на мозъчни клетки. Счита се, че честа причина за такива възпаления е отсъствието на важни вещества като магнезий, цинк, омега-3 мастни киселини, както и на  витамините Е и D.

Магнезият

 участва в около 300 биохимични процеси в човешкия организъм и в над 50, протичащи в мозъка. Той играе ключова роля в производството на енергия. Счита се, че недостигът на сили и диабетът са следствие от дефицита на магнезий. Ежедневната потребност от магнезий за мъжете съставлява 420 мг, а за жените – 320 мг. Значителни количества от този ценен елемент се съдържат в сусама (540 мг/100 г), пшеничените трици (448 мг/100 г), какаото (442 мг/100 г), слънчогледовите семки (317 мг/100 г), фъстъците (182 мг/100 г), лешниците (172 мг/100 г), фасула (169 мг/100 г) и др.

Интересът към

ролята на цинка

в човешкия организъм нараства невероятно след откритието на американските учени от Кеймбриджския университет Д. Кейлин и Т. Ман през 40-те години на миналия век на съдържащия цинк ензим карбоанхидраза. Оказва се, че този ензим е не по-малко важен от хемоглобина, доставящ на клетките живителния кислород. Неговата роля се състои в инактивиране и извеждане на въглеродния диоксид, който е крайният продукт на процеса дишане, стоящ в основата на живота. Беше доказано, че цинкът участва в над 100 ензима, а два пъти повече са тези, на действието на които той оказва съществено влияние. Много от катализираните от тези ензими биохимични процеси протичат в мозъка. Съществуват убедителни доказателства, че цинкът играе съществена роля за нормалното функциониране на когнитивните функции на мозъка - мисловна дейност, памет, реч, концентрация, съобразителност, планиране. Дефицитът на цинк се проявява с редица поведенчески нарушения, емоционална нестабилност, понижена способност за обучение, неустойчива памет. Това се обяснява с влошаване на функциите на богати на цинк структури в хипокампа. Хипокампът представлява част от сивото мозъчно вещество. Той синтезира информацията, достигаща до него от различните участъци на мозъка, играе съществена роля за мотивацията, формирането на спомените и агресивното поведение. Неговата предна част участва активно в управлението на емоциите. По безспорен начин е доказано, че цинкът играе съществена роля за нормалното развитие на мозъка. Ежедневната потребност от този елемент се оценява на 15 мг, от които около 12 мг не се усвояват, т.е. организмът разполага с около 3 мг за покриване на своите нужди. Богати източници на цинк са телешкият дроб (12 мг/100 г), суровите тиквени семки (10 мг/100 г), както и морските дарове – миди, скариди калмари и октоподи, рибите, овчето месо, орехите, пшеничните кълнове и пр. (Бел. ред. На стр. 23 ви очакват талони за 15% намаление и подробна информация за хранителните добавки Магнезий Марине (с морски магнезий) и ­ЦИНКОСАН® - високоусвояем цинков цитрат.)

Известни са девет

омега-3 мастните киселини,

четири от които са особено важни за човешкия организъм и, в частност, за функционирането на мозъка – алфа-линоленова (АLA), ейкозапентаенова (АЕР), докозахексаенова (ADH) и докозапентаенова (АDP). Омега-3 мастните киселини участват в изграждането на мембраните на клетките на главния мозък, кръвоносните съдове, сърцето, ретината и пр. ADH съставлява приблизително 60% от мозъчната тъкан и 20% от сивото вещество, в което се обработва постъпващата в мозъка информация. Тези киселини са изходни вещества, от които в организма се синтезират над 100 изключително важни хормоноподобни субстанции – т.нар. ейкозаноиди, които участват в управлението на невероятен брой жизненоважни процеси в човешкия организъм. По безспорен начин е установено, че АЕР и ADH противодействат на развитието на депресивните състояние и играят съществена роля за доброто състояние на когнитивните функции. Богати източници на омега-3 мастни киселини са лененото масло, черният дроб на треската, сьомгата, скаридите, семената на чиа и т.н.

Витамин Е

е известен като „защитник на мозъка”. Бидейки мощен антиоксидант витамин Е инактивира свободните радикали, атакуващи мозъчната тъкан, основната част от която е изградена от полиненаситени мастни киселини, които са особено податливи на окисление. Доказано е, че витамин Е способства за чувствително подобряване на паметта при хора в напреднала възраст. Значителни количества витамин Е се съдържат в редица растителни масла - соево (120 мг/100 г), царевично (100 мг/100 г), памуково (90 мг/100 г), слънчогледово (50 мг/100 г) и от гроздови семки (29 мг/100 г), като и в лютия червен пипер (30 мг/100 г), фъстъците (10 мг/100 г), зеления грах (6 мг/100 г) и т.н. Повечето специалисти са на мнение, че необходимата дневна доза витамин Е съставлява 15-30 мг, но някои считат, че тя е занижена и препоръчват ежедневен прием от 50 мг.

Съществуват убедителни доказателства, че

витамин D

съдейства не само за физическото здраве, но и за психическото. Редица изследвания доказват, че ниските нива на този витамин способстват за развитието на депресивни състояния, емоционална нестабилност, нарушения на когнитивните функции, шизофрения, дегенеративни заболявания като „Паркинсон“ и „Алцхаймер“, разсеяна склероза и т.н.

Дневната потребност от този тъй важен витамин се оценява на 15 мг, т.е. 600 международни единици (1 МЕ = 0,025 мг, 1 мг = 40 МЕ). Един от най-ефективните начини за снабдяване с него е излагането на откритите части на тялото на слънчевите лъчи. Значителна част нужния на човешкия организъм витамин D се синтезира от сатанизираното доскоро „лошо момче” – холестерола, под действието на UV компонента на слънчевата радиация. През есенно-зимните месеци у много хора се наблюдават пристъпи на апатия, уморяемост, както и трудности при справянето с обичайните задължения. Това е, от една страна, свързано с унилия околен фон,  а, от друга - с отсъствието на достатъчно слънчево греене, което да способства за синтезата на този важен витамин. В този период е препоръчително да се приемат добавки, съдържащи витамин D, още повече, че е добре известно, че той способства за повишаване на капацитета на имунната защита и противодейства на възприемчивостта към вирусни и бактериални инфекции, което е особено актуално в наши дни. 

Очевидно, това, което всеки ден поставяме на трапезата си, оказва съществено въздействие върху нашата психика и емоции, но какво е отношението на съвременния човек към нея, към храната? Според професора по психология Лесли Фрейзър от Международния университет във Флорида (САЩ) съществуват

четири типа отношения към храните и храненето

В първата група влизат тези, които си похапват, когато са щастливи, празнуват, стресирани са или са тъжни. Те не се вслушват особено в сигналите на тялото си, а по-скоро се ръководят от своите емоции. Втората група включва хора, които ядат това, което виждат в обкръжението си – показаното в рекламите или това, което близките им обичат да си хапват. Към третата група принадлежат хора, които обръщат сериозно внимание на това какво и колко ядат, с оглед редуциране на телесната маса и поддържане на перфектна фигура. Този тип хора маниакално се вторачват в приеманите калории и твърде често пренебрегват необходимостта от осигуряване на организма на безспорно нужните за неговите потребности хранителни вещества. Нещо, което може сериозно да увреди здравето. В случая става дума за хранене, съгласно самоналожени критерии, а не за удовлетворяване на физиологични сигнали на тялото. Четвъртата група включва хора, които обичат храната, но се хранят в унисон със сигналите, които получават от тялото си. Ядат, когато са гладни и не ядат, когато не са. Те малко се влияят от околната среда и от емоциите. Т.е. те се хранят в пълен синхрон с потребностите на тялото си.

Факт е, че за много голяма част от българското население рационалното и здравословно хранене е просто само понятие. Което, по силата на казаното по-горе, се отразява негативно на когнитивните способности и емоционално-психическото състояние. Примамлива е идеята за съпоставяне на този факт с поведението на голяма част от българите по време на избори, отношението към ваксините и ваксинацията, арогантността на повечето водачи на пътя и пр. Съгласно последното изследване на Евробарометър  (инициирано от ЕС проучване на общественото мнение на населението на европейските страни) огромната част от българите не се интересуват или не могат да вникнат в научните достижения. Куриозен обаче е безспорният факт, че българинът се счита за достатъчно компетентен по широк кръг въпроси, свързани с политика, икономика, медицина, наука, дори космически изследвания. Очевидно голяма част от българите са жертва на когнитивното отклонение, открито от американските психолози Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер от Университета „Корнел” в САЩ, носещо името „ефект на Дънинг-Крюгер”. Учените откриват, че колкото по-ниска е компетентността на определени хора в дадена област, толкова по-висока е увереността им в своята безпогрешна компетентност в същата област. Според двамата изследователи обяснението на този парадокс се състои във факта, че хората с ниска компетентност не разполагат с нужните знания, за да установят своята некомпетентност.

Според професор Фрейзър в едно и също лице се откриват части от тези четири типа, но в различно съотношение. Правилният подход е да се обръща по-сериозно внимание на сигналите, които изпраща тялото, относно това кога, колко и кое да се яде. Добре е да се обръща внимание и на емоционалния „съпровод” на съответните храни. Според професорката получените в детството навици и отношения към храната оказват съществено влияние на хранителното поведение в зряла възраст. Много родители не разрешават на децата си да станат от масата, без да са изпразнили чиниите си или използват определени храни като награда. Това изкривява сериозно отношението към храната и в повечето случаи е твърде далеч от адекватните потребности и получаваните сигнали от организма.

Става ясно, че както физически, така и психологически, ние сме продукт на нашата диета. Връзката с храната е уникална, бутикова, за всеки отделен човек, без значение дали става дума за предпочитанията или за консумираните количества. Диетичната уникалност на всеки човек е преди всичко психологическа, защото нашите хранителни предпочитания и привързаности, както и решенията ни в тази връзка, се управляват от нашия мозък. Без да забравяме, разбира се, перфидното участие на микробиотата в тези решения...

Как различните храни влияят на нашата психика и емоции?

Добре известна е максимата, че гладният човек е зъл човек. Всеки от нас от личен опит е убеден в правдивостта на тази максима. Доказано е, че ниските нива на глюкоза в организма водят до озлобление и склонност към скандали. От физиологична гледна точка пониженото съдържание на глюкоза води до нарушение на хормоналния фон и развитието на т.нар. хормонална буря, водеща до блокиране на синтезата на серотонина – хормона на щастието. Хормоналната буря, която се отразява изключително неблагоприятно на настроението, се развива, когато нивото на глюкоза в кръвния ток спадне под 550 мг (3,05 ммол)/л. Съдържащите се в месото и местните продукти транс-мазнини провокират агресивно поведение и у двата пола. До този извод неотдавна достигнаха учени от университета в Сан Диего (САЩ). Съдържащи се в червените меса вещества способстват за производството на мъжкия хормон тестостерон, който също е свързан със склонността към насилие и агресия. Съгласно изследване на британски учени фастфуудът, който се превърна в обичайна храна за голяма част от населението в големите градове, също води до отрицателни промени в поведението и склонност към агресия. С раздразнителността и агресивното поведение на обитатели на големите градове мнозина са се срещали неведнъж. Ежедневното меню, в което преобладава фастфууд, продукти с високо съдържание на бързи захари, консерви и газирани напитки, способства за чувствително влошаване на когнитивните функции на мозъка, особено на способността за концентрация, паметта и скоростта на обучение. Благотворно влияние на когнитивните функции оказват плодовете, зеленчуците, рибата, яйцата, ядките и пълнозърнестите продукти. Те снабдяват организма с витамини, минерали, ненаситени мастни киселини и антиоксиданти, които способстват за безотказното функциониране на всички органи и системи на организма. В частност, съдействат за отлична кондиция на нервната система и мозъка, т.е. допринасят за доброто емоционално-психическо състояние.  

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ