Изяждане на твърде много наведнъж
За децата, склонни към емоционално преяждане, храната представлява начин за подобряване на настроението в трудни времена. Колкото по-голяма е порцията, толкова по-дълъг е процесът, носещ удоволствие. Когато приемът на храна приключи, детето се връща към чувствата, които първоначално са го тормозили. Съответно, то може да изяде твърде много наведнъж, за да отсрочи „срещата” с неприятните емоции.
Доктор Мориц Херле от Института за детско здраве при Калифорнийския университет отбелязал, че преживяването на стрес и отрицателни емоции може да влияе по различен начин на апетита при различните хора. Някои започват да преяждат, а други напълно губят апетит, когато страдат от стрес или тъгуват. Изследване показало, че емоционалното преяждане и недояждане при децата зависи главно от факторите на околната среда.
По данни на учени от Мичиганския университет, емоционалното преяждане може да попречи на запазването и достигането на здравословно тегло на детето.
Само храни, които харесват
Всички от време на време ядат любима храна, дори ако тя не е особено полезна. Например на празници или през зимата, когато ни се иска нещо особено и „комфортно” за справяне с мрачното настроение. Но когато любимите храни се превърнат в ежедневие и техните количества надхвърлят всякакви разумни граници, това може да говори за емоционално преяждане.
Когато емоционалното преяждане взима връх, то става привично. Децата повече няма да се вслушват в сигналите на организма, когато той е гладен физически. Вместо това те ще се връщат от училище у дома и веднага ще искат продукти с високо съдържание на захар и мазнини - бонбони, чипс, които много обичат. Това им е необходимо за заглушаване на емоционалния глад.
Ядат нередовно и често искат допълнително
След като детето вечеря със семейството и заяви, че е сито, то може да помоли за голяма порция храна 30 минути по-късно. Такова поведение може да бъде признак на емоционално преяждане. Особено ако сте сигурни, че детето е изяло на вечеря порция, каквато обикновено му стига, за да се наяде.
Нуждата от заглушаване на емоциите с храна възниква внезапно, независимо от времето през денонощието. Ето защо детето започва да се храни нередовно – през нощта, иска допълнително веднага след ставане от масата, хапва нещо при всеки удобен случай.
Децата, които ядат заради емоции, искат да се убедят, че техните любими продукти са винаги на разположение. По този начин, те могат да бъдат обладани от силно желание да участват в пазаруването на хранителни продукти от магазина. Ако това е така и те изглеждат разстроени, когато се пазарува без тях, има вероятност, че е налице емоционално преяждане. Възниква усещане за загуба на контрол над това, което всъщност представлява неконтролируемо състояние.
Избягват разговори за храна
Емоционалното преяждане много бързо се превръща в навик. Когато децата ядат успокояваща храна, те се чувстват щастливи и омиротворени, поради това, че се стимулират рецепторите за удоволствие в главния мозък. Но след като храната свърши, удоволствието си отива и всичко, което остава, е лошото самочувствие. Тези негативни чувства могат да накарат децата да се отнасят лошо към себе си, задълбочавайки негативните чувства, вече изпитвани при емоционалното преяждане.
Много често децата не са способни да изразяват открито своите емоции по отношение на храната. Те могат да изпитват срам и други негативни чувства, които се изразяват в поведението им. Например детето може да избягва разговорите за храна или да се обижда и да се затваря в себе си, когато някой говори за неговите хранителни навици.
Крият лакомства или похапват тайно от всички
Ако рязко се ограничи яденето на едно дете с емоционално преяждане, то ще започне да изпитва още по-силен стрес и нужда от любимата храна под ръка, за да облекчава своето състояние. Детето ще започне да крие храна в своята стая и ще я яде тайно от другите. Например, когато се връща у дома от училище ще си купи бонбони или чипс и ще ги изяде по пътя.
Или може да яде и да крие храна, защото самото то се срамува от своя навик.
Владислав ПЕНЕВ
