в-к Лечител
в-к Лечител
 

„ПЛАСТМАСОВА БОМБА” ЗАПЛАШВА БЪДЕЩЕТО

Брой: 14, 7 април 2022 - ОПАСНИ ЛЕКАРСТВА
„Никога не съм подозирала, че моите деца и аз вдишваме за един ден по 7000 частици микропластмаса у дома”, - признала Мишел Морисън, водеща на телевизионната програма „Добро утро, Британия!”. Тя, без съмнение, била силно разтревожена, тъй като микропластмасата, която прониква в нашия организъм през дихателните пътища, а така също заедно с храната, е вредна за здравето.

Микропластмасата представлява изключително малки частици пластмаса, чиито източници са различни опаковки, козметика, бои, фрагменти от износени автомобилни гуми.
Тя се среща не само в околната среда, но и в някои видове хранителни продукти и напитки, включително тези, които са опаковани в пластмасови съдове, а така също в захарта и в морските продукти.

Телевизионната водеща взела участие в изследване на учени от Университета в Портсмут под ръководството на еколога доктор Фей Коусейро. Морисън се съгласила да предостави на изследователите своя дом в качеството на експериментално пространство. Мониторингът на микропластмасата в него бил проведен съвсем неотдавна, през есента на 2021 г., в продължение на 14 часа.

Оказало се, че пластмасови частици могат да се намерят в големи количества във въздуха в абсолютно всички помещения в къщата, но най-висока била концентрацията на такива частици в стаята на осемгодишната дъщеря на Мишел – Мили. Нейното спално бельо, килимът и меките играчки били изработени от синтетични материали.

Самата Мишел Морисън до този момент не осъзнавала, че три четвърти от гардероба й се състои от дрехи от изкуствени тъкани, такива като полиестер или найлон, които също са източници на микропластмаса.

За да възпроизведат типичното поведение на членовете на семейството, изследователите помолили Мили и нейния по-малък брат Бенджи да си устроят битка на шега с меки играчки. След това учените взели проби от въздуха в жилището и стигнали до извода, че всеки от членовете на семейството вдишвал ежедневно от 2 до 7 хиляди частици микропластмаса в своя дом.

Въпреки че съществуват стотици изследвания на градския въздух и водите в Световния океан, това бил

 първият опит да се определи количеството на микропластмасата в жилището на хора

„Аз бях шокиран от резултатите на Портсмутския университет, показващи какво огромно количество частици микропластмаса вдишваме, когато сме у дома”, - заявил депутатът в британския парламент Алберто Коста. Той е председател на парламентарната група, създадена специално за изучаване на различните аспекти на изхвърлянето на пластмасовите отпадъци и тяхната вреда за екологията и здравето на човека.

Само 9% от цялата микропластмаса се подлага на вторична обработка, а всяка година от нея се произвеждат до 400 милиона тона. Според прогнозите на еколозите

към 2050 г. натрупаната маса ще се увеличи двойно

Дори ако по някакъв вълшебен начин цялата световна индустрия още днес прекрати производството на пластмасови изделия, вече натрупаните отпадъци, които по оценки на експертите са примерно 5 трилиона тона, ще продължат да се разлагат на микрочастици, от които е невъзможно да се очисти околната среда.

Нидерландският еколог Алберт Колманс нарича тази ситуация ”цъкаща пластмасова бомба”.

Учените предполагат, че за живите организми е вредна както самата пластмаса, така и попиващите в нея от въздуха замърсители. Микроскопичните частици пластмаса са способни да предизвикват вяло протичащи възпалителни процеси, а така също могат да се намесват в работата на репродуктивната система и, съответно, могат да влияят на развитието на плода в утробата, водейки до проблеми в неговото развитие.

Непреработените отпадъци, попадайки в околната среда, в крайна сметка се озовават във водоемите и замърсяват, реките, моретата и океаните.

Голяма част от изследванията, натрупани до днес, е посветена на изучаването на микропластмасата във водната стихия и рисковете от нея за морските обитатели.

През 2015 г., по оценка на океанографи, само на повърхността на световните водни простори са плавали от 15 до 51 трилиона частици микропластмаса.

Ясно е, че тези частици попадат в организма на рибите и морските животни и носят със себе си абсорбирани по силата на порестата природа на пластмасата замърсители.

Учените, обаче, засега не са стигнали до общо мнение по отношение на мащабите на вредата.

Очевидно, най-простият механизъм на вредно въздействие се състои в това, че обитателите в морето поглъщат пластмасови частици, които нямат хранителна стойност, и в резултат не ядат онова, което е нужно на организма за растеж и развитие. Така смята биологът Дженифър Линч от Националния институт за стандарти и технологии в САЩ.

Линч и нейни колеги провели аутопсии на морски костенурки, открити мъртви по крайбрежието на Тихия океан. Анализирайки съдържанието на техните черва, а така също състава на тъканите на току-що излюпените костенурчета на възраст до три седмици, те открили 42 частици пластмаса в червата на 9-сантиметров морски обитател.

„Ние смятаме, че костенурките са загинали именно поради микропластмасата”,  посочила Линч, като тя предполага, че пластмасовите частици са затруднили тяхното нормално хранене в критичен стадий от развитието им.

През 2017 г. австралийски учени публикували изследване, което установило, че най-малките морски организми, а именно зоопланктонът, в присъствието на микропластмаса снася два пъти по-малко ларви, което води до

съкращаване на хранителната база за други морски обитатели

Това изследване било проведено в лаборатория, при това учените този път използвали частици микропластмаса не със сферична форма, както в по-ранни експерименти, а под формата на влакна, които реално се срещат в околната среда.

Интересно откритие на експериментаторите е, че планктонът не поглъщал влакната микропластмаса, но те му пречели да се придвижва свободно, което водело до деформации на тялото на тези микроскопични живи същества, а това, на свой ред, пречело на тяхното размножаване.

Както посочил ръководителят на изследването Пенелопа Линдек, ако изчезне зоопланктонът от хранителната верига, ще се наложи силно да съкратим нашата употреба на морски продукти, тъй като няма да има достатъчно храна за рибите и морските животни.

А в изследване от 2019 г. било установено, че продължителността на живота на тихоокеанския рак (Emerita analoga) в присъствието на микропластмаса значително се съкращавал.

Що се отнася до

 влиянието върху нас

тук вече става дума за предположения. Работата е там, че е много трудно да се проведе изследване, което би потвърдило вредното влияние на микропластмасата на човека, или обратно, би демонстрирало нейната безвредност.

Не е възможно експерименти на животни да се транслират направо на човек. Лабораторни експерименти, когато изследователите изучават влиянието на микропластмасата на култури на човешки клетки, дават само приблизителна представа за това, което се случва в действителност.

Може, обаче, да се направи аналогия с това, как влияе на човека замърсяването на въздуха.

Учените добре знаят, че твърдите частици сажди от електростанциите, отработените автомобилни газове и горските пожари се натрупват в дихателните пътища и в белите дробове, допринасяйки за възпалителни процеси. Високите концентрации на тези частици водят до сериозни респираторни проблеми.

При това нивата на твърдите частици във вдишвания от нас въздух са хиляди пъти по-високи, отколкото равнището на частиците микропластмаса.

Експерименти с мишки и плъхове демонстрирали, че попадането на значителни количества микропластмаса в стомашно-чревния тракт предизвиква възпалителни процеси в червата.

В един експеримент микропластмасата довела до там, че в мишките-самци значително се понижило нивото на сперматозоиди, а тяхното потомство било не толкова многобройно и с по-малки размери, отколкото при самците от контролната група.

Изследванията на човешки тъкани за наличието на микропластмаса са все още в началото. През декември 2020 г. група учени щателно изследвала шест проби от човешка плацента. Изследователите открили 12 частици микропластмаса в 4 плаценти.

Авторите на ново изследване от 2021 г. изучили въздействието на микропластмасата на белите дробове на човека. Оказало се, че клетките в главния дихателен орган при контакт с частици микропластмаса променят своята форма и разположение и забавят метаболизма, което води до увреждане на белодробната тъкан.

„Що се отнася до рисковете за човека, в момента аз не се страхувам от нищо, но силно ме тревожи бъдещето”, така определил днешната ситуация нидерландският еколог Алберт Колманс.

 Делян ВАСИЛЕВ

 



Брой: 14, 7 април 2022
 
 
Продукти
 
НЕОЖЕЛЯЗО (NEORAUTA)
 
Пикногенол - регенериращ гел (PYCNOGENOL)
 
ШИЙТАКЕ
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД