Защо, защо, чак оти пропадна соцкомунизмът? Въпрос с повишена значимост, ибо реши съдбите на милиони човеци, човечки, човечета, включая непожелалите да го възторжено строят или хранещи съмнения досежно победата му из целеничкия цял земен шар. Давам отговор мой, почерпен от личен опит връз най-достоверен източник: маркс-ленин-сталинския, зер кога следвах за студент в Софийския университет вземах изпити по идеологически предмети: история на КПSS (осъвременено изписване), история на БКП, исторически и диалектически материализъм, политикономия на капитализма и на социализма, они ми съвкупно разтвориха от край до безкрай вратницата на познанието и от него с пълни шепи незаситимо черпя, та по нещинко споделям.
Марксизмът двукратно заложи на безплътности. Веднъж открито, че да не тръсна безсрамно, си го призна. Началните думи в основополагащия „Комунистически манифест“ (1848, Лондон, център на просветата, e и на капитализма), от сам самсия саменичък Карл Маркс, ликуващо гласят: „Един признак броди из Европа, призракът на комунизма“. Моя смиреност марксо-комунист не съм, от къде у мен толкова ум за най-правдивото учение в целокупното човечество, ала на дваж рунтясалия (коса и брада) негов сътворител шапка, ни съветска, ни американска бейзболна, свалям, дека чистосърдечно заявява, без никаквейшо притворство, скритост, че туй комунизмът, от него съчинен, чисто и просто, дори в обратен (не полов) смисъл, просто и чисто, е привидение. Няма лъжа, няма измама, дядо Мордохай признава, че неговият комунизъм е сянка. Единствената моя забележка е пропускът да уточни дали безплътникът скитал е по Европата гол голеничък или чаршафосан и бяла или червена била е неговата заметка. Нейсе, да не издребнявам, и в неясния свой вид оновашният призрак увлече първо (интелектуални) cтолове и подире им (народни) маси.
Знайно: сатаната и он е безтелесник, затуй революция, най-паче в Русия, бе тъкмо дяволюция, най-кървавата от как свят светува и човек човекува. Марксисти, енгелисти, ленинисти, сталинисти, троцкисти, маоисти (бе защо всите римуват с глисти?) бяха люти материалисти, а вярваха в призрак, миткосващ из стария континент, иди, че разбери пък тая. Нали бяха върли безбожници, виреха носове до надоблачно, смятаха, че библейската мъдрост „който сее ветрове, ще жъне бури“ (Осия, 8:7) тях не ги засяга. Уви, пожънаха бури, при туй не какви да е, а чудовищни, покосили много милиони човешки животи. Но пак не мирясха: отново, втори път, възложиха на призрак. Не го нарекоха с истинското му име, думаха съзнание. Важното е, че и то бе от порядъка на безвещественост. И смирен, какъвто съм от детенце и момченце, сиреч от чавдарче и пионерче, смирено питам: как, как, как особи по убеждение най-материални, заложиха на безматериалност, ако ще би не тъй я зовяха, а съзнание? Щом произхожда то, според другарята, от материята, ще движи масите/столовете дорде ги чак набута в лоното на рая комунистический. Тъкмо накъмто него уверено и тържествуващо крачехме, но да съм искрен, тътрузехме се, ала дошавахме до зрелий социализъм, кога 10-ий ни тресна с гръм (тюю, какво лепчиво нещо са римите, насмалко да пиша Тръмп). В продължение, протежение и разширение на години 47 другарята ни продънваха ушните тъпанчета с разгласяваници на всемогъщия мат,риализъм, громяха разни слабосилни ученийца, понасмърдяващи на идеалистически, пък разчитаха – дважди – на обезплътености: призрак и съзнание. Бе как тъй: безплътни мат, риалисти, що ли? Тая двуединна и невидима безтегловност му разгони мамицата, че и бащицата на соцкомунизма, рухна, пухна, Богу слава, без насилие, изчезна яко дим, нали е безтелесник, също като опашатия рогат.
