в-к Лечител
в-к Лечител
 

СЪЩЕСТВУВА ЛЕЧЕНИЕ, НО НИКОЙ НЕ ЗНАЕ КАК РАБОТИ

Брой: 46, 12 ноември 2020 - ДИАБЕТЪТ

Ние вече свикнахме с „всемогъществото” на съвременната медицина. Редица опасни инфекциозни болести са „притиснати до стената”, въпреки че само преди няколко века една епидемия можела да убие 70 милиона души, като двете световни войни през ХХ в. Дори болните с ХИВ, благодарение на ефективното лечение, в последните години получили същата продължителност на живот, както и техните здрави връстници, а нали това заболяване е известно от по-малко от 40 години.

Честотата на заболявания от диабет днес расте още по-бързо, отколкото е наблюдаваната тенденция при рака.

През 2016 г. от диабет страдали 425 милиона души (всеки 18-и жител на Земята). Само пряко свързаните с болестта смъртни случаи са 1,5 милиона годишно, от непреки причини, свързани с диабета, умират още 2,2 милиона. В близките десет години, както смятат редица учени, смъртните случаи от диабет ще се увеличат 1,5 пъти. Става дума за пълноценна епидемия, повече от 90% от чиито случаи се падат на диабета от втори тип.

Известно е как се появява диабетът

Организмът реагира неправилно на хормона инсулин, нивото на глюкоза в кръвта рязко се повишава. Жажда, често уриниране, проблеми със зрението, силна умора, при мъжете – проблеми с потентността. Списъкът с възможни и понякога смъртоносни усложнения е прекалено дълъг. Но главният проблем е, че ние не знаем какво именно предизвиква захарен диабет.

В научното списание Diabetologia неотдавна била публикувана статия на привърженици на първата хипотеза за ширещата се световна епидемия с милиони жертви. Идеята на тази хипотеза е проста: най-важният рисков фактор за развитие на диабет от втори тип е наднорменото тегло. Щом е виновно теглото, значи борбата с тази болест трябва да се води чрез отслабване на болните.

Авторите на новото изследване взели резултатите от дългогодишно проучване с участието на 11 192 австралийски жени, проведено през 1996-2015 г. и проследили как измененията в индекса на телесната маса били свързани с вероятността от диабет от втори тип (за периода на изследването се разболели 162 от тези жени или 1,5%). Както и можело да се очаква, жените със затлъстяване имали по-висока вероятност от развитие на захарен диабет.

По-интересно било това, че колкото по-късно при жените се появявало затлъстяване, толкова по-ниска била вероятността от заболяване.

Изследователите умишлено не формулирали своето виждане за причините за болестта. Но направили извода, че предотвратяването на затлъстяването или борбата с него след като вече е настъпило, могат съществено да понижат риска от развитие на диабет.

Интересно е, че по-рано привържениците на първата хипотеза – за това, че диабетът е свързан с наднорменото тегло, неправилния начин на живот или наследствеността – говорили по-откровено. Сега в научните списания вече не е прието да се пише така. Но на сайтовете на големите западни клиники още могат да се срещнат твърдения от типа: „Диабетът от втори тип има няколко причини, но генетичните и начинът на живот са двете най-важни”.

Защо все повече учени се стараят да не пишат по подобен начин в научните списания е ясно. Работата е там, че гените се променят бавно, а диабетът се разпространява бързо.

Начинът на живот е доста разтегливо понятие,

и в наше време по отношение на диабета това често е политкоректна форма за обозначаване на затлъстяването и ниската физическа активност. Въпреки всичко и това обяснение куца. В САЩ само възрастните със затлъстяване са 93,3 милиона, а диабетиците са три пъти по-малко. Ако въпросът беше в годините със затлъстяване, маса такива хора не биха стигнали до пенсия без подобна болест, а ние виждаме именно това в реалния живот.

На пръв поглед не е ясно: а защо въобще ни е нужно да знаем причините за тази болест? Отговорът е прост. Медицината често смята, че разбира причините за една или друга болест и, съответно, я лекува, изхождайки от тях.

Преди почти сто години, когато практикуващите лекари започнали да забелязват, че след редица операции симптомите на диабет при хората изчезвали безвъзвратно. Масови такива случаи имало през 80-те години. Тогава започнали да лекуват крайна степен на затлъстяване със стомашно шунтиране. При тази операция в стомаха достъпна за храна остава само неголяма част, което бързо предизвиква чувство на препълване и не може да се стигне до преяждане. Много пациенти със затлъстяване имали и диабет от втори тип, и след операцията той изчезвал напълно. Наистина, това помагало само в 83,7% от случаите, в останалите – болестта оставала.

Малко по-късно започнал да набира скорост друг метод за борба с крайното затлъстяване: „билиопанкреатично шунтиране с изключване на дванадесетопръстника”. Технически това е просто изключване от активно работещия храносмилателен тракт на част от дванадесетопръстника. И тогава се оказало, че вече 98,9% от пациентите престанали да страдат от диабет от втори тип.

В медицината по това време господствала „мазната” хипотеза за причините за диабета. Според нея, всичко изглеждало като че ли ясно: операциите намаляват усвояването на храната, хората отслабват и диабетът си „отива”. Поради това много дълго време, десетилетия наред, никой не обръщал особено внимание на резултатите от тези операции.

Но с времето учените все пак установили: „Механизмът на изчезване на диабета след операция за заобикаляне на част от стомашно-чревния тракт, остава неясен, но той определено не е свързан само със загубата на тегло”.

Главният признак, че работата не е в теглото, станало времето. Симптомите на диабет изчезвали след няколко дни, рядко – след няколко седмици, а загуба на тегло през този период често въобще ни била наблюдавана. При това пациентите след операция често продължавали да ядат много, но симптоми на болестта не се проявявали.

Накрая, част от лекарите започнали да пробват сходни операции на хора с неголямо наднормено тегло, и дори без излишни килограми. И при тях симптомите също изчезвали – въпреки че при тях отслабване въобще не можело да има. В опити с плъхове с диабет било наблюдавано същото. За последвалите 15 години такива операции на диабетици били проведени достатъчно много – и те имали същия ефект.

На пръв поглед,

това е решението на проблема

с диабета. Да, операцията струва скъпо, но в целия свят за грижи за диабетиците се харчат стотици милиарди долари всяка година.

Има, разбира се, и странични ефекти от хирургическата намеса. Част от хората след такава операция не могат да ядат твърде сладка или мазна храна: от нея им се повръща. При други се наблюдава диария. Някои показват понижено ниво на витамини в кръвта, и поради това се налага да пият мултивитамини. Причините за това са очевидни: стомашно-чревният тракт на човека не е създаден случайно, там няма „излишни” резервни части.

Идеален изход от ситуацията би бил някакъв безоперационен лечебен метод, който не изисква изключване на част от стомашно-чревния тракт. Но подобен метод не може да се разработи, без да се разбере какво конкретно се случва при диабет и какъв е неговият механизъм.

Изхождайки от факта, че диабетът – въпреки онова, което се смятало за безспорна истина в миналото – е обратим, очевидно, той се управлява от някакъв постоянно действащ фактор, свързан с червата и/или стомаха (по-голямата ефективност на операциите с дванадесетопръстника показва, че, най-вероятно, работата е в червата).

Днес хипотетичните механизми, обясняващи излекуването от диабета, са три. Първият: операцията принуждава червата да променят изработката на хормоните, свързани с храната. Вторият механизъм: след операцията се повишава нивото на някои жлъчни киселини, влияещи на реакцията на клетките на инсулина и, в случая с клетките на чревните стени, на усвояването от тях на глюкозата.

Третият хипотетичен механизъм е свързан с влиянието на микробиома, бактериите и археите, живеещи в нашите черва и смятани за техни полезни обитатели. Както през 2014 г. изяснила група израелски изследователи, изкуствените подсладители като аспартама предизвикват в червата на мишки сериозни изменения във видовия състав на микробиома. Едни бактерии се заменят от други, по-рано съставляващи по-малка част от чревната микрофлора. При такива мишки се развива нарушение на толерантността към глюкозата – процес, след който у човека се развива диабет от втори тип.

Вероятно, идеален подход към безоперативно лечение на диабета би било изучаването на това, какво именно не е наред с нашето хранене – и или изключване на това нещо от диетата, или намиране на някакви други пътища за поддържане на нормалния видов баланс в чревната микрофлора.

Владимир ЙОНЕВ



Брой: 46, 12 ноември 2020
 
 
Продукти
 
ГИНКОМАКС® (GINKGOMAX)
 
РЕЛАКСОР ФОРТЕ (RELAXOR forte)
 
ЕВОНИЯ (EVONIA)
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД