Основната причина за развитие на захарен диабет от I  тип е наследствената предразположеност. Но вероятността от болестта в двойка еднояйчни близнаци само малко надвишава 50 %. Поради това не е малка ролята и на факторите на околната среда.

Сред вирусите, които са способни да провокират захарен диабет, са: коксаки В; цитомегаловирус; вирусът на Епщайн-Бар; човешкият зостер вирус тип 3.

В експерименти на лабораторни мишки било потвърдено, че вирусите поразяват островните клетки в задстомашната жлеза. В резултат в животните рязко се повишава нивото на кръвната захар.

Освен че непосредствено поразяват клетките, вирусите са способни да променят имунния отговор на организма. В резултат се изработват автоантитела против клетките на задстомашната жлеза. Най-изразено е това действие при вируса на имунния дефицит на човека, всички херпетични вируси, рубеола.

При човека, боледуващ от захарен диабет, инфекции могат да провокират кетоацидоза или тежка хипергликемия. Хроничните инфекциозни заболявания повишават смъртността при болните от диабет.

Разбира се, не всеки, който е боледувал от инфекциозни заболявания, ще се разболее от захарен диабет. Все пак основната причина е наследствената предразположеност. Вирусната инфекция е само един от пусковите фактори на болестта. След прекарани в остра форма инфекциозни заболявания следва да се контролира нивото на кръвната захар в продължение на половин година, особено това се отнася за хората с генетична предразположеност.

Обратна връзка

Вирусните инфекции са способни да провокират захарен диабет. Но има и обратна връзка – диабетът влошава протичането на някои инфекциозни заболявания, допринася за техния преход в хронични форми. При захарен диабет се променя метаболизма. Това се отразява негативно на състоянието на имунитета, регенеративните способности на организма.

Повишеното равнище на глюкоза е хранителна среда за размножаване на бактерии и гъбички. На фона на захарен диабет по-често се развива кандидоза на устната кухина, гъбични поражения на кожата и ноктите. Проблемите на клетъчния и хуморален имунитет водят до увеличаване броя на носителите на хемолитичен стрептокок от група А, златист стафилокок сред болните от диабет.

Най-висока инфекциозна заболеваемост се наблюдава сред бременните, страдащи от диабет. При това няма значение, имала ли е жената захарен диабет преди бременността, или това е гестационна форма на болестта.

Инфекции на пикочните пътища

Най-разпространените инфекциозни заболявания при пациентите със захарен диабет са бактериалните поражения на пикочните пътища. Повишава се рискът от такива инфекции вследствие на формирането на диабетна нефропатия, неврогенен пикочен мехур. При жените със захарен диабет е висока честотата на безсимптомна бактериурия, която е рисков фактор за развитие на пиелонефрит. На фона на захарен диабет по-често се развиват усложнения на инфекциите на пикочните пътища – абсцеси, гнойни пиелонефрити.

На второ място след бактериалните инфекции стоят гъбичните. Пикочо-половият тракт се поразява предимно от гъбички от род Кандида. Гъбичните инфекции по-често поразяват жените, при тях се наблюдава безсимптомно носителство.

Инфекции на меките тъкани

Инфекциозното поражение на кожата и мускулите, а така също инфекциите, свързани с рани, при болните със захарен диабет по-често се съпровождат от системи усложнения, по-висок е рискът от смъртен изход. След възбудителите на тези заболявания преобладава златистият стафилокок. Протичането на кожните инфекции се утежнява от диабетната ангиопатия и полиневропатията.

Заболявания на дихателните пътища

При болните от захарен диабет острите респираторни заболявания и грипа протичат по-тежко, по-често се съпровождат от усложнения. Пациентите са подложени на висок риск от извънболнична пневмония. Тя протича по-тежко, с въвличане във възпалителния процес на няколко белодробни отдела, плеврата.

Особено внимание следва да се обърне на туберкулозата. Заболеваемостта от нея при хората със захарен диабет е 2-3 пъти по-висока, отколкото при хората без диабет. Особено това се отнася за декомпенсирания стадии на заболяването. Такива пациенти се заразяват с устойчиви видове микобактерии на туберкулозата, които не се поддават на лечение с основните противотуберкулозни препарати.

Все повече специалисти се убеждават, че лечението на инфекциозните заболявания при пациенти със захарен диабет трябва да се провежда от инфекционисти съвместно с ендокринолози. Антибактериалните и противогъбични препарати се назначават само след определяне на чувствителността на микроорганизмите. При болните със захарен диабет много често се среща резистентна микрофлора, която не се поддава на лечение със стартови препарати. На успеха на лечението оказва влияние нивото на гликемия. При поддържане на ниво на глюкозата не повече от 8 ммол/литър количеството на излекувани от инфекциозните заболявания пациенти е същото, както при хората без захарен диабет.

Владимир ЙОНЕВ