в-к Лечител
в-к Лечител
 

ЛЪЧИТЕ, КОИТО ПРОМЕНИХА СВЕТА

Брой: 46, 12 ноември 2020 - ДИАБЕТЪТ
Доц. д-р Димитър Попов завършва с пълно отличие и червена диплома Природонаучния факултет на университета „Я.А.Коменски” в Братислава, Чехословакия. Специализира в Карловия университет в Прага. Докторската си дисертация защитава в Научния съвет по Неорганична и аналитична химия към БАН-София, където по-късно му е присъдено и научното звание „доцент”. Дълги години преподава в Университета по хранителни технологии в Пловдив, където в продължение на два мандата ръководи катедрата по Аналитична химия и един мандат е директор на Франкофонския филиал на университета. Води магистърски курс по „Химия на храните” в Бургундския университет в Дижон – Франция, преподава в Университета за преподготовка на висши кадри в Париж, както и в други европейски университети. Автор и съавтор е на единадесет учебника и учебни пособия за висшите училища (в т.ч. и на френски език), както и на над 60 научни труда в областта на анализа, състава, качеството, трайността и диетичната стойност на хранителните продукти, част от тях публикувани в САЩ, Англия, Швейцария, Словакия и Молдова. Автор и съавтор е на над 25 внедрени технологии. Ръководи и участва в международни научни проекти с Франция, Белгия, Китай и Молдова. Специализирал е в Чехия, Словакия, Франция, Белгия и Русия.
Доц. д-р Димитър Попов е убеден популяризатор на научните знания сред широката публика. Автор е на три научно-популярни книги, публикувани на български и руски език и на над 300 статии, посветени на загадките и тайни на човешкия организъм, диететиката, състава и качеството на храните, които поставяме на трапезата си и лечебната сила на даровете на природата. Присъдена му е специална правителствена награда за най-добра книга на годината. Владее отлично френски, словашки, чешки и руски език.

Според статистиката близо 2/3 от поставените в света диагнози се базират на рентгенодиагностични изследвания. Чрез рeнтгеновата техника могат да се поставят диагнози и на хора, живяли преди стотици, дори и хиляди години. Невероятните успехи в медицината, химията, биологията, кристалографията, археологията, криминалистиката, както и в много други области на науката и техниката, също са свързани с използването на всепроникващите рентгенови лъчи. Тяхното откритие в навечерието на далечната 1896 година е последвано от лавина от знаменити открития, които поставят началото на третата промишлена революция и внасят невероятни промени в облика на света и в живота на хората.

В интерес на историческата истина, откритието на тези лъчи от професор Вилхелм Рьонтген – ректор на Вюрцбургския университет, става случайно. В този паметен ден, напускайки лабораторията след дългия и уморителен ден, ученият изключва осветлението и с учудване забелязва, че стъкленицата с бариева сол на работната маса изпуска ярка светлина. Малцина са учените, които съдбата изправя на прага на неизвестното, на неповторимото, голямото откритие! Дали това е просто шанс – неочаквано изтеглен печеливш билет от извечната лотария на Случайността, или закономерен завършек на правилно поставена и преследвана научна цел, достигането на която е въпрос на време? С непогрешимия усет на безупречен до педантизъм експериментатор Рьонтген разбира, че стои пред отворената врата на Неизвестността, на вълнуващо откритие.

Тайнствените лъчи, проникващи и през плътния картон,

с който била покрита круксовата тръба, която бил забравил да изключи, проектирали върху стената костите на ръката му и дори неговия собствен скелет! Призрачна картина, която би заставила да застине кръвта в жилите и на най-големия храбрец.

Следват петдесет дни на пълно отшелничество в лабораторията – насаме с мрака и с удивителните лъчи, откъснат от целия свят, дори и от милата Берта – любимата жена. Единствено техническият му помощник – изгарящият от любопитство стар бърборко, се опитва да наруши странното отшелничество и с наивна лукавост попитал какво да отговори, ако някой потърси уважаемия хер професор. Миг след туй горчиво съжалявал за стореното.

- Че съм умрял! – гласял отговорът.

Никой в достопочтения Вюрцбургски университет не бил чувал професор Рьонтген да се шегува. Из града плъзват слухове, че хер професорът е тежко болен и скоро ще получи последно причастие.

Снимката на костите на лявата китка с брачната халка на фрау Анна Берта се превръща в сензация номер едно в света, който от този декемврийски ден преди Рождество вече не бил същият. Откривателят получава ласкави писма от светилата на физиката Уйлям Томсън, Джордж Стокс, Анри Пуанкаре, Лудвиг Болцман. Самият кайзер Вилхелм II го кани на аудиенция, за да се срещне с новоизгрялото светило в небосвода на немската наука. Вежливо, но твърдо и с достойнство, Рьонтген отказва предложената благородническа титла, високоплатената длъжност в Академията на науките, както и поста ръководител на катедрата по физика в Берлинския университет, с което си спечелва неприязънта на коронованата особа.

Във връзка със своето знаменито откритие на Х-лъчите Вилхелм Рьонтген отпечатва само три публикации. Въпреки предложението на осемдесетгодишния анатом професор Алберт Кьолике, горещо аплодирано от научната общност, откритите лъчи да се наричат рентгенови, до края на живота си Вилхелм Рьонтген продължава скромно да ги назовава Х-лъчи... През 1896 година във връзка с Х-лъчите в света са публикувани около петдесет книги и над хиляда статии. Тази огромна по обем научна продукция не добавя нищо съществено към направеното и описаното от откривателя.

През 1901 г. за своето забележително откритие Вилхелм Рьонген е удостоен с

първата новоучредена Нобелова награда

Чужд на показността и почестите, той (за първи и последен път в историята на това най-престижно научно отличие) отказва публична лекция за направеното от него откритие. В този тържествен ден никой не си спомнял вече, че всъщност той не притежава диплома за...средно образование. Тъй като, поради отказа да издаде автора (между другото – негов приятел) на карикатурата на учителя по физика – хер Патерсън, той е изключен от гимназията в Утрехт. Изключителната му математическа подготовка обаче му позволява да се запише в Цюрихската политехника, чиято администрация не предявила особена придирчивост към липсата на подобен атестат.

Междувремено, гонени от най-тъмната човешка сила – завистта, над главата на Вилхелм Рьонтген се струпват черни облаци. На знаменития немски философ Артур Шопенхауер принадлежат сакралните думи:”От всички светлини на този свят най-неприятна е чуждата”... Раздиран от това недостойно чувство Филип Ленард, който също се занимавал с изследването на катодните лъчи, не могъл да си прости това, че той също е бил тъй близо до това знаменито откритие, но... не го е направил. Как е могъл да проспи това, което е успял да забележи този презрян далтонист Рьонтген!? Из научните среди плъзват слухове, че откривател на тайнствените лъчи всъщност е...Филип Ленард, чиято слава Рьонтген безскрупулно е ограбил... Мнозина си задавали въпроса, а не е ли странно, че Рьонтген се отказал от присъденото му дворянско звание, както и от отличията, с които го удостоил руския двор? А отказът му да заеме почетно място в Академията на науките, както и да прочете публична лекция при присъждането на Нобеловата награда? Казват, че той въобще престанал да се занимава с Х-лъчите. Посятите семена дават своите черни плодове. Заедно с Рьонтген и на него – Филип Ленард, Кралското научно дружество в Лондон връчва почетен медал за откритието. През 1905 година на Филип Ленард му е присъдена и Нобелова награда по физика.

Ръководен от патриотични чувства, в навечерието на Първата световна война Рьонтген предоставя получените средства от Нобеловата награда за победата на фатерланда, която, както е известно, не се случва. Германия търпи огромни загуби – два милиона убити, стотици хиляди осакатени, в държавата цари глад и разруха. За наука не може и да се мисли. Ученият претърпява непоправима загуба и в личен план – през октомври 1919 г. завинаги го напуска любимата жена – Анна Берта. Жозефина, приемната му дъщеря и последна утеха, се омъжва и напуска дома, в който окончателно се заселват тъгата и самотата. 

На 10 февруари 1923 г., самотен и забравен от всички, Вилхелм Рьонтген почива.

Фаталната диагноза е поставена с помощта на откритите от него Х-лъчи...

Колко ли мъка е имало в сърцето на този истински викинг на науката, от което като капки кръв се отронват думите, отправени към Цендер - последния му останал приятел: „ Моят живот ми се струва тъй безсмислен”...

В изпълнение на последната му воля всички писма, ръкописи и изследвания, в т.ч. и непубликувани, са изгорени. През 1935 година в хитлеристка Германия е чествана 40-тата годишнина от откритието на... ленардовите лъчи. Главата на арийската физика Филип Ленард най-накрая достига своето... Но не задълго.

През 30-те години на миналия век с помощта на Х-лъчите англичаните Джон Бернал и Дороти Кроуфорд-Ходжкин откриват подредеността на белтъчните молекули, а австриецът Макс Перуц – „архитектурата” на червения кръвен пигмент - хемоглобина. Сега науката разполага с уникален пространствен модел на този невероятно сложен биополимер, в чийто състав влизат хиляди атоми въглерод, водород, кислород, азот, сяра и желязо. През 1946 година Кроуфорд-Ходжкин разшифрова строежа на пеницилина, а десетилетие по-късно – и на витамин В12. Пак с помощта на Х-лъчите през 1953 година Джеймс Уотсън и Френсис Крик разгадават структурата на носителя на наследствената информация – молекулата на ДНК, знаменитата двойна спирала, а английският биохимик Джон Кендрю определя структурата на мускулния белтък – миоглобина.

След откритието на Х-лъчите

светът бил буквално обхванат от лъчева треска

В жълтите издания се приписвали умопомрачителни свойства на тайнствените лъчи, открити от немския професор, в т.ч. и четенето на мисли, дори и на най-съкровените! Край на дълбоката интимност на човешката душа! Дяволското откритие разтревожило не на шега както благородните девици, така и държавните мъже. Защото всеки на този свят си има своите малки или големи тайни... Само месеци след откритието на Вилхелм Рьонтген известният американски изобретател Томас Едисон се снабдил с подходящо устройство и по време на откритата в Ню Йорк изложба, срещу съответно заплащане, предоставял възможността на желаещите да се полюбуват на изяществото на своя скелет. В резултат на непрекъснатото облъчване обаче неговият помощник получил тежки изгаряния и починал, поради което Едисон благоразумно побързал да прекрати доходния, но опасен бизнес. Откровени шарлатани предлагали невероятна услуга –

подмладяване на старци

Кой на този свят не иска да си върне младостта? Последват „открития” и на други загадъчни лъчи, с още по-невероятни свойства, в т.ч. и на такива, способни да предават мисли на разстояние. Пред френската Академия на науките Пиер Блондло докладва над сто статии върху т.нар. N-лъчи, притежаващи тази удивителна способност. Не след дълго обаче, напразно търсейки доказателства за това невероятно свойство на N-лъчите, откривателят им губи разсъдъка си.

Само няколко месеца след забележителното откритие на Вилхелм Рьонтген – на 1 март 1896 година, в съседна Франция Анри Бекерел прави друго забележително откритие – на радиоактивността. Изследвайки явлението фосфоресценция, на което посвещава целия си живот неговия баща – професор Александър Бекерел, младият Анри случайно открива способността на урановите соли да изпускат невидими лъчи, предизвикващи почерняване на фотографските плаки. Той доказва че, за разлика от фосфоресценцията, изпусканото лъчение не зависи от въздействието на външен източник на енергия, а е присъщо на самия уран. Т.е. това са нови, неизвестни на науката лъчи, различни от тези, открити от немския професор. Съвсем наскоро светът е потресен от невероятното откритие на Х-лъчите и ето че той е изправен пред нова сензация, поставяща толкова нови въпроси пред научния свят.

Забележителното откритие на Анри Бекерел привлича вниманието на

Мария Склодовска-Кюри

– полско-френска физичка и химичка, която продължава опитите на французина и доказва, че лъченето не зависи от формата на урана – химичния елемент, източник на лъчението. В помощ на нейната работа се включва и съпругът й - физикът Пиер Кюри. Двамата заедно преработват тонове настуран (уранова смолиста руда), откривайки нов, също така „лъчист” химичен елемент – полоний, назван в чест на родината на Мария Склодовска – Полша. В хода на изследванията си съпрузите откриват още един подобен химичен елемент – радий. В своите публикации Мария Кюри за първи път използва термина радиоактивност, получил впоследствие широко разпространение в научния свят. Мария Склодовска е първата жена, удостоена с Нобелова награда по физика, съвместно с Анри Бекерел и своя съпруг Пиер Кюри, през 1903 година. През 1911 година тя е удостоена с Нобелова награда за химия – за откриването на химичните елементи радий и полоний и изучаване на техните свойства. Същата година Френската академия на науките отхвърля кандидатурата й за член на престижната научна общност. Малко сексизъм, малко расизъм и, разбира се - присъщия на французите шовинизъм. Мария Склодовска умира на 4 юли 1934 година от левкемия – печално следствие от многогодишната й работа с радиоактивни вещества. По онова време не са били известни губителните последствия от радиоактивното лъчене върху живите организми, поради което с тях се е работило без каквито и да са предпазни мерки. Мария дори носила на гърдите си като талисман ампула с безценния радий. Дори и до днес нейните ръкописи, в т.ч. и готварската й книга, са изключително опасни и могат да се разглеждат само със специално предпазно облекло...

Откриването на радиоактивността внася огромни промени в света – в добра и не в съвсем добра посока... На 27 юни 1954 година

в СССР влиза в експлоатация първата атомна електроцентрала,

действаща на основа на удивителното явление, открито от Анри Бекерел. Светът се сдобива с нов, неизчерпаем източник на енергия, което разкрива необятни перспективи за неговото бъдещо развитие. На 16 юни 1945 година в щата Ню Мексико (САЩ) е изпробвана първата атомна бомба, притежаваща колосална разрушителна мощ. На сутринта на 6 август 1945 година американският бомбардировач В-29 Enola Gay хвърля над японския град Хирошима атомна бомба с мощност около 18 хиляди тона тротил. Три дни по-късно над Нагасаки е хвърлена друга атомна бомба с още по-голяма мощност – близо 22 килотона тротил. Разрушенията и жертвите са невероятни. Светът буквално е потресен. Следва яростна надпревара в създаването на все по-мощни средства за унищожение и продължителна „студена” война...

В края на 80-те години на XIX век споровете в научните среди относно природата на катодните лъчи придобили ожесточен характер. Учените от немската школа защитавали схващането, че те, подобно на светлината, представляват вълнови трептения в невидимия етер. Англичаните отстоявали хипотезата, че те са всъщност йонизирани молекули или атоми на самия газ. През 1897 година младият английски физик Джозеф Джон Томсън слага край на нескончаемите спорове, изследвайки влиянието на електричното и магнитно поле върху тези лъчи. Той убедително доказал, че те се отклоняват под действието на тези полета и дори успял да определи скоростта на движението им, която се оказала значително по-ниска от тази на светлината. Т.е. катодните лъчи всъщност представляват материални частици, корпускули, които получили названието електрони. Очевидно било, че електроните са съставна част на атомите, иначе откъде биха се взели? 30 април 1897 година може да се смята официална дата на

„раждането” на електрона

На този ден Дж. Дж. Томсън докладва пред Кралското научно дружество резултатите от своите изследвания върху свойствата и природата на катодните лъчи. С този забележителен доклад в историята завинаги се отхвърля мантрата за неделимия атом. За своето бележито откритие, открило невероятни хоризонти пред науката, през 1906 година Томсън е удостоен с Нобелова награда.

Откритието позволило да се изгради нова концепция за електрическата проводимост на металите, която вече се разглеждала като насочено движение на свободни електрони в тях. Томсън не само открил електрона и определил неговия заряд, но и предложил модел на атома – положително натоварена сфера, обкръжена от електрони с отрицателен заряд.

Сериозен принос в изследването на радиоактивния разпад на химичните елементи внася британският физик от новозеландски произход Ърнест Ръдърфорд, който доказва, че радиоактивността е свързана с превръщането на едни химични елементи в други. За своите забележителни изследвания през 1908 година той е удостоен с Нобелова награда. През 1911 година Ръдърфорд предлага модел на атома, в който положителният заряд, както и основната част от неговата маса, са концентрирани в атомно ядро с миниатюрни размери, около което, подобно на спътници, обикалят отрицателно натоварените електрони. Този т.нар.

планетарен модел на атома

е следваща решителна крачка в разкриването на най-съкровените тайни на строежа на материята.    

Това, което в наши дни буди истинско възхищение е фактът, че тези забележителни открития, разкрили невероятни хоризонти пред науката и трасирали пътя към съвременната цивилизация, са осъществени изключително със самоделни уреди и приспособления. Което още веднъж потвърждава гениалността и удивителните експериментални умения на откривателите.

Всички изброени по-горе учени - Вилхелм Рьонтген, Анри Бекерел, Мария Кюри, Джозеф Томсън, Ърнест Ръдърфорд, несъмнено са изпитали истинско удовлетворение от своето откритие, но в тези звездни мигове едва ли някой от тях дори се е досещал какви сложни проблеми, свързани с използването на могъщата, колосалната енергия, скрита в атомното ядро, са поставили за разрешение пред човечеството...

Щурмът към разкриването на съкровените тайни на материята продължава... В него се включват плеада бележити учени: Нилс Бор, Хенри Мозли, Ервин Шредингер, Уйлям Брег, Макс Планк, Алберт Айнщайн... И светът узнава нови, още по-удивителни неща за устройството на материята, на света, който ни заобикаля. Въпросът е дали той ще може правилно и разумно да използва тези знания за благото на човечеството?...


  Доц. д-р Димитър ПOПОВ


Брой: 46, 12 ноември 2020
 
 
Продукти
 
ГлюкоБаланс (GlucoBalance)
 
РЕЛАКСОР ФОРТЕ (RELAXOR forte)
 
РЕЙШИ
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД