Броят на децата и тийнейджърите с проблеми с кръвното и други рискови фактори за сърдечни заболявания и инсулт (като затлъстяване и диабет) непрекъснато се увеличава. Един на всеки 25-ма на възраст от 12 до 19 години има хипертония, а 1 от всеки 10-ма има повишено кръвно налягане (предхипертония). Данните са на Американската педиатрична академия (AAP) на база на анализ на състоянието на над 12 хиляди подрастващи в Националното проучване за преглед на здравето и храненето (NHANES) за периода 2001-2016 г. Само в последните 3 години на изследването, повече от 1 на всеки 7 младежи в САЩ на възраст от 12 до 19 години са имали високо или повишено кръвно налягане.
В някои случаи както при възрастните, така и при децата, повишеното кръвно налягане може да не е съпътствано от никакви симптоми. При други деца се появяват неспецифични оплаквания като главоболие (предимно в тила), гадене, повръщане, кървене от носа, раздразнителност и нарушения в съня.
Докладваното разпространение на педиатричната хипертония е приблизително 4%,
въпреки че истинската му стойност може да е значително по-висока. Сред рисковите групи с повишена вероятност от високо кръвно налягане са децата от семейства с предразположеност; родените с ниското тегло или недоносените. Едно от главните заключения е, че нарастващата честота на хипертонията е паралелна с нарастващото разпространение на затлъстяването в детска възраст.
Счита се, че повишеното кръвно при децата често остава неразпознато и зле контролирано, а навременното му идентифициране доказано смекчава риска от сърдечно-съдови заболявания в дългосрочен план. През 2017 г. Американската педиатрична академия (AAP) публикува ново ръководство за клинична практика за диагностициране, оценка и лечение на високо кръвно налягане при деца и юноши, което се основава на натрупаните доказателства и предоставя насоки за управление на хипертонията при деца с цел увеличаване на разпознаването на проблема и намаляване на усложненията, свързани с хипертонията.
Последните насоки за клинична практика при детската хипертония включват редица важни модификации на класификацията, одобрени от Американската сърдечна асоциация. За децата на възраст 1-13 години нивото на кръвното налягане се определя от пол, възраст и височина при нормално тегло. Нормалното кръвно е, когато живачните стълбове на систоличното и диастоличното са под 95. Повишеното кръвно (състояние на предхипертония) е при 120/80; за хипертония първа степен се счита от 130/80 до 139/89 mmHg; за втора степен се счита над 140/90.
За деца на 13 и повече години, кръвното налягане се измерва както при възрастните: нормалното е с максимални стойности 120/80 mmHg; повишеното (предхипертония) е 120-129 за систоличното и над 80 за диастоличното; хипертония 1 степен е между 130/80 до 139/89 mmHg, а втора – при над 140/90 mmHg.
Както при възрастните, така и при децата, се различават 2 основни типа хипертония – първична или есенциална, и вторична, която е резултат от друго заболяване. В 80 на сто от случаите се касае за есенциална хипертония, тоест повишеното кръвно налягане не е резултат от друго заболяване. За този тип хипертония от значение са както генетичните фактори, така и въздействия от околната среда – прекомерна употреба на сол, стрес, наднормено тегло, намалена физическа активност.
Първичната хипертония с неизвестна основна причина по-рано се смяташе за рядко изключение сред най-малките пациенти. По-новите данни показват, че нивата й се увеличават успоредно с ръста на епидемията от затлъстяване и при по-големите е по-често срещана.
Вторичната хипертония с идентифицирана основна причина остава най-честата етиология на високото кръвно налягане при кърмачета и малки деца. Тя е докладвана при 57 на сто от 275 деца с високо кръвно на средна възраст от 9 години.
Вторичната хипертония е резултат от друго заболяване – бъбречно, сърдечно-съдово, ендокринно. Острите постинфекциозни гломерулонефрити, бъбречната поликистоза и обструктивните уропатии са едни от честите състояния на отделителната система, които могат да доведат до хипертония. Повишената функция на щитовидната или надбъбречната жлеза са примери за ендокринни смущения, които увеличават кръвното налягане.
Коарктацията на аортата представлява вродена аномалия на сърдечно-съдовата система, при която има стеснение в определен участък от аортата, което води до значителна разлика между стойностите на кръвното налягане, измерени на ръцете и на краката. Поради тази причина при децата е необходимо измерването на кръвното да се прави както на горни, така и на долни крайници.
Най-честата причина са бъбречните нарушения
Паренхимните състояния и структурни аномалии (гломерулни, тубулни и интерстициални) представляват от 34 до 79 на сто от случаите на вторична хипертония, докато реноваскуларните нарушения (като стеноза на бъбречната артерия) се откриват при 12-13 на сто от малките пациенти. И двата вида водят до активиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система: критичен механизъм, отговорен за регулирането на обема на кръвта и съпротивлението на съдовете.
Повишеното или високото кръвно се среща най-често при деца с наднормено тегло или затлъстяване и при юноши в пубертета
В едно скорошно проучване, включващо 101 606 участници от три здравни фонда в САЩ, децата със затлъстяване (ИТМ между 85-ия и 94-тия персентил) на възраст от 3 до 17 години са имали двукратно повишен риск от хипертония в сравнение с деца с нормално тегло, докато тези с тежко затлъстяване (ИТМ от 99-ти персентил или по-висок) са имали над четирикратно по-висок риск. Предполага се, че инсулиновата резистентност и повишените нива на инсулин, които са налични при повишеното омазняване, стимулират бъбречния симпатиков отговор, който повишава кръвното налягане.
Бойка ВЕЛИНОВА
