Кръвни тестове може да дадат възможност за по-точно диагностиране на АЛС на по-ранен етап от болестта. Както се описва в доклада на изследователи от Университета на Гьотеборг и Университета на Умео в Швеция, те измерват нивото в кръвта на субстанция, чиято концентрация варира в зависимост от варианта на АЛС, от който страда пациентът.
Понастоящем амиотрофичната латерална склероза, най-честата форма на болест на моторните неврони, е трудна за диагностиране на ранен етап от развитието й. Дори след продължително изследване съществува риск от грешна диагноза заради наличието и на други заболявания, които могат да наподобяват АЛС в ранните й фази. По-ранното правилно диагностиране би донесло много ползи и според изследователите новите открития изглеждат обещаващи.
Субстанцията, за която става дума, са така наречените неврофиламенти – протеини със специална роля в клетките и нервните влакна. Когато нервната система е увредена, те проникват в гръбначно-мозъчната течност (ликвор) и в по-ниски концентрации в кръвта. При своето изследване шведските учени показали, че нивата на неврофиламентите в ликвора и кръвта могат да разграничават АЛС от други заболявания, които могат да наподобяват ранния етап на тази болест.
По-чувствителни методи за анализ
Сравнено с няколко други неврологични заболявания, предишни изследвания демонстрираха по-високи концентрации на неврофиламентите в ликвора при АЛС. Измерването на нивата им в кръвта по-рано беше трудно, тъй като там концентрациите им са много по-ниски, отколкото в гръбначно-мозъчната течност. Но през последните години нови и по-чувствителни аналитични методи създадоха възможност за това.
Настоящото изследване показва силна връзка при болните от АЛС между количеството на неврофиламентите в кръвта и в ликвора. То се базира на проби от кръвта и ликвора от 287 пациенти, насочени за изследвания за възможна болест на моторните неврони. След подробно изследване 234 от тях били диагностирани с АЛС. Те имали значително по-високи нива на неврофиламентите в гръбначно-мозъчната течност и кръвта в сравнение с пациентите, които не били диагностирани с АЛС.
Разликите между различните подгрупи пациенти с АЛС също били проучени и установени. Онези, при които симптомите започвали в областта на главата и шията, имали по-високи концентрации на неврофиламентите в кръвта и по-лоша преживяемост от тези, при които болестта се проявявала първо в ръка или крак. Изследователите успели също да определят количествени разлики в кръвните нива на неврофиламентите и преживяемостта за тези две най-разпространени мутации, свързани с АЛС.
Авторите се надяват техните открития да допринесат за
ранното откриване на АЛС
и прилагането на лечение, преди мускулите да са атрофирали.
АЛС е невродегенеративен синдром, който причинява загуба на нервни клетки както в главния, така и в гръбначния мозък, водейки до мускулна слабост и атрофия. Повечето пациенти умират от две до четири години след започването на симптомите, но около един от десет оцеляват над десет години след тяхната поява. Няколко генни мутации бяха свързани с АЛС. Засега не съществува лек, но животът на някои болни може да бъде удължен, ако се започне лечение навреме.
Борислава СТАНКОВА
