Опасността от токсоплазмозата е в това, че тя може да протича в скрита форма. Мъжете в периода на подготовка за зачеване не се тестват за наличие на такава инфекция. А, както показват изследванията, този микропаразит не само обитава тестикулите, но е спосебен да променя РНК на сперматозоидите и да предизвиква последствия в потомството.
Инфекцията в остър стадий по-често предизвиква незначителни първични симптоми в здравите хора и отминава незабелязана. По-нататък тя протича в скрита форма или пък организмът се справя успешно с нея сам. Но при отслабен имунитет – в детска възраст, в период на бременност или заради заболяване – симптомите и последствията стават доста по-сериозни.
Отдавна е установено, че токсоплазмата влияе на мозъка и поведението на заразените. Известно е, например, че болните гризачи под въздействието на токсоплазми губят своята бдителност и сами се натрапват в полезрението на хищниците.
Поведението на човека е доста по-сложно от поведението на мишките и неговото изучаване съвсем не е толкова лесно. Но има данни, които косвено сочат връзка на токсоплазмозата с шизофренията: в болните от това психично разстройство такава инфекция се открива два пъти по-често, отколкото средно в популацията.
Токсоплазмозата може да бъде вродена и придобита.
При остра придобита форма клиничната картина може да бъде сходна с тифоподобно заболяване (висока температура, уголемен черен дроб, далак) или да се изразява в поражение на централната нервна система – с главоболие, гърчове, повръщане, парализа.
Най-често болестта протича в хронична форма. За нея са характерни субфебрилна температура, главоболие, увеличение на лимфните възли и черния дроб, намалена работоспособност. Може да се развият поражения на очите, сърдечните тъкани, други системи и органи.
Латентната, или скрита форма, обикновено не се проявява по никакъв начин. Но може да се изяви с доброкачествено увеличение на лимфните възли, а така също да премине в опасни форми на патологията при изразен имунен дефицит.
Вродена токсоплазмоза се диагностира, ако майката по време на износването се е заразила с токсоплазма, или болестта е преминала от латентна форма в сериозен стадий. Това заплашва плода с гибел в утробата, поражение на централната нервна система, очите, сърцето, други органи, олигофрения в тежка форма.
„Човек може да се окаже носител на спяща форма на токсоплазмоза в продължение на няколко десетилетия, обяснил доктор Кристофър Тонкин, молекулярен биолог. – Вече е била открита връзка на инфекцията със симптомите на различни психични разстройства – от биполярно до шизофрения. В нашето изследване ние открихме, че токсоплазмата може да предизвиква дълготрайни епигенетични нарушения в клетките на тялото, т.е. може да влияе на експресията на гените, как те се включват и изключват. И това е нов проблем”.
Микроскопичният паразит в мъжете и всички топлокръвни бозайници се заселва в това число и в тестикулите. Там той, както се изяснило, влияе на свойствата на сперматозоидите.
До неотдавна се смятало, че генетичният код на сперматозоидите практически няма свой принос в развитието на зиготите, отраничавайки се с хаплоиден набор хромозоми.
Но сега все по-очевиден става фактът, че спермата също може да предава огромен обем информация. И тя в значителна степен може да променя „траекторията” на развитие на плода, а така също да влияе на фенотипа на потомството. При това тя оказва такова влияние в продължение на поколения.
В научните изследвания до неотдавна били описани само случаи на психични нарушения в потомството на майки, заразени с токсоплазма. Но новото изследване показало: наличието на инфекция в бащата също е способно да предизвика негативни последствия.
Цялата работа е в това, че вътреклетъчният паразит променя нивата на ДНК-подобните молекули, така наречените малки РНК, които се пренасят от сперматозоидите. Тези изменения влияят на експресията на гените – на това, как гените започват да работят в процеса на създаване на нов човек или в продължение на неговия последващ живот.
Австралийският научен екип изяснил, че потомството на мишки от бащи с токсоплазмоза показвало изменения в модела на поведение и нарушение на мозъчните функции. И причината се оказала именно патология на молекулярно ниво на РНК в сперматозоидите. При това само заразяването на бащата се оказало достатъчно, за да се проявят нарушения дори в неговите внуци. Така че микроскопичният паразит се оказал още по-опасен, отколкото се смятало преди.
Владислав ПЕНЕВ
