„Разбирането за хипертонията претърпя голямо развитие. Преди десетина години повечето хора не знаеха, че са хипертоници, докато не постъпеха в спешното отделение с инфаркт или инсулт. Това е тихо, системно заболяване, което засяга начина, по който реагират нашите артерии.
Прагът, използван за откриване на хипертония, сега е по-нисък поради новите насоки на Американската сърдечна асоциация“, казва д-р Мария Каролина Делгадо-Лелиевр, доктор по медицина, която е основател-директор на Комплексния център за хипертония в Здравната система на Университета в Маями и бивш изследовател в Семейната програма за кръвно налягане, генетично изследване на хипертонията в Националния институт за сърцето, белите дробове и кръвта.
„Хипертонията рядко се установява от педиатрите: те не го очакват при иначе здрави деца и тийнейджъри и много от имащите високо кръвно налягане остават недиагностицирани,“ смята специалистката. „Според лекарите, когато един 17-годишен младеж има кръвно 140/90, той е просто нервен или стресиран. Хипертонията е най-често срещаното сърдечно-съдово заболяване включително при спортисти в гимназията и университетите.“
Разбиране на рисковите фактори
Подрастващите – дори ако кръвното им налягане е около 120/70, трябва да бъдат редовно замервани, защото ако някой от родителите им е хипертоник, те вероятно ще последват „примера“. Дете с нормално кръвно налягане, чийто родител е получил сърдечен удар, също е с по-висок риск.
Ефективното лечение е семеен въпрос
Когато пациент идва за първи път, д-р Делгадо-Лелиевр му създава изчерпателен профил, използвайки четири „стълба“, разработени чрез нейните изследвания и клинична практика:
Генетичен: Оценката на семейната медицинска история разкрива дали родителите, бабите и дядовците или други роднини са хипертоници. „Това, което сте, го предавате на децата си. Наследствеността допринася за ранна проява на хипертония при младите хора.“
Биохимичен: Тъй като няма двама еднакви хипертоници, д-р Делгадо-Лелиевр анализира показателите на всеки пациент. Във всеки пациент има генетичен „виновник“, който можете да лекувате фармакологично и с диета, за да регулирате кръвното налягане.
Физиологични: Кръвното налягане има свой собствен циркаден ритъм (цикъл сън/събуждане) и закономерности. Промените в кръвното налягане се отчитат през деня и нощта.
Околната среда: Стресът, активността, почивката, начинът на хранене и навиците влияят на кръвното налягане. Семейната среда или начинът на живот слагат своя отпечатък върху децата.
„Четирите стълба“ едновременно създават уникалния за всеки пациент профил на хипертония. „На негова база можете да създадете рисков профил, който ви позволява да предотвратите поражения върху здравето“, казва д-р Делгадо-Лелиевр. Тя първо лекува родителя; след като той разбере генетичния компонент на заболяването си, тя препоръчва да се прегледат децата и да се установи дали те са хипертоници или са изложени на риск в бъдеще.
Д-р Делгадо-Лелиевр казва, че основната отговорност носи наследствеността. „Хипертонията е по-честа, отколкото някога сме предполагали. Тя е „еволюционна грешка“ в отговор на нашата среда. Когато животът на земята преминава от водата към сушата, той се нуждае от нещо, което да контролира обема на кръвта. Хормонът алдостерон, който има решаващо значение върху регулирането на нивата на водата, солта и калия, се появява за първи път преди милиони години в дишащите чрез бели дробове риби. Това е първият преход, свързващ водата със сухоземния живот. Начинът, по който реагираме на околната среда, особено по отношение на управлението на кръвния обем, е част от нашия генетичен код.“
При много пациенти с хипертония алдостеронът играе важна роля в адаптацията към околната среда и регулирането на кръвното налягане.
Чувствителността към солта е друг генетичен аспект на хипертонията, който отново е резултат от еволюционната адаптация на обема и натрия. Когато хората са започнали да мигрират по света, те са използвали сол за консервиране на храната. Това е довело до значителна генетична адаптация. Тя цитира отдалечено индианско племе на Амазонка, за което учените са установили, че на практика не консумира сол. „Всички те имат нормално кръвно налягане, защото никога не са приемали натрий“, коментира специалистката. За разлика от тях, повече от 90 на сто от децата в училищна възраст ядат повече сол, отколкото се препоръчва.
Овладейте причините
Не можем да променим гените си, но можем да контролираме навиците, които защитават или увреждат здравето на сърдечно-съдовата система. Всичко започва на клетъчно ниво от ендотелните клетки, които покриват нашите кръвоносни съдове. Когато те са здрави, работят правилно, регулирайки притока на хранителни вещества във и извън нашите тъкани. Когато ендотелният слой се увреди от странични фактори, нашите артерии се втвърдяват и могат да се запушат с холестерол. „Децата с нормално кръвно налягане могат да имат ранни признаци на ендотелна дисфункция“, казва д-р Делгадо-Лелиевр.
Бойка ВЕЛИНОВА
