Нарушенията на работата на стомашно-чревния тракт могат да се разделят на органични – свързани с поражения на различни органи, и функционални – те възникват поради нарушения в работата на органите.
Органичните са язви, гастрити, възпалителни чревни заболявания. А функционалните включват синдрома на дразнимото черво, функционалните заболявания на жлъчния мехур и сфинктера на Оди, както и функционалната диспепсия.
Стресът може да влияе и на едните, и на другите заболявания в различна степен. При това следва да се разбира, че язвата, възникнала само поради емоционален стрес – това е казуистика. В повечето хора с язва се открива бактерията Helicobacter pylori и стресът само я съпътства. Работата е там, че стресът не е единствена причина за заболявания на стомашно-чревния тракт, а по-скоро задълбочава действието на други фактори.
Както е добре известно, стресът е универсална, неспецифична ответна реакция на неблагоприятен фактор – стресор (физически или психологически), реализираща се чрез промяна на активността на нервната и ендокринната система. Това е отговор на системата „мозък-тяло” за адаптация на организма към променящите се условия на средата с цел запазване на неговите стабилност и здраве.
Друго нещо е физическият стрес, който в някои случаи може буквално да разруши стомаха.
В хората след сложни хирургически операции или след сериозна травма или изгаряне има повишен риск от образуване на „шокова” язва. Тя може да се появи буквално за броени часове. Има предположение, че това е свързано с освобождаването на вещества, които предизвикват понижаване на кръвоснабдяването в стомашно-чревния тракт. Поради недостиг на кислород се увреждат стените на стомаха.
Хирурзите обикновено знаят за риска от възникване на „шокова” язва и се заемат с нейната профилактика.
Ако става дума за психологическия стрес, трябва да се отчита, че работата на стомашно-чревния тракт се регулира, в това число и от нервната система. По-точно от нейната част, наречена ентерална нервна система. Тя се състои от преплетени нерви, които се разполагат в стените на кухите органи: хранопровода, стомаха, тънките и дебелото черво, в жлъчните канали. Те регулират работата на гладката мускулатура. В клетките на тези мускули се съдържат различни рецептори – допаминови, серотонинови, адренорецептори, които реагират на отделянето на едни или други биологично активни вещества (невромедиатори).
Ако организмът изработва недостатъчно серотонин и норадреналин, в областта на синапсите в главния мозък и синапсите на нервните възли в стените на червата се нарушава двигателната активност. И едновременно се повишава висцералната чувствителност.
По този начин стомахът, който общо взето е предназначен за това в него винаги да има киселина, внезапно започва да я усеща и изпраща тази информация в мозъка като „болка”. При синдром на дразнимото черво подобни механизми се развиват на чревно ниво.
Ясно е, че стресът оказва на здравето далеч не положително влияние. Но фундаменталните изследвания, посветени на последствията от неговото влияние, са много малко. Все пак те позволили да се установи основният механизъм на взаимовръзката между продължителния стрес и последствията за организма.
В едно изследване участвали 85 доброволци, които били подложени на експериментално състояние на безпокойство, а после получавали 10-минутна задача за отпускане. Резултатите показали, че в кръвните образци, взети в периода на безпокойството, значително се повишавало нивото на възпалителни цитокини (вещества, провокиращи възпаление). И този ефект бил по-силно изразен у участниците, страдащи от хронични заболявания. И след преживения стрес организмът не се връщал бързо в нормата.
В период на отпускане показателите за възпалителни цитокини не спадали, а повишеното ниво се запазвало дълго време. Ето защо хроничният стрес може да доведе до изменение на активността на имунната система и възникване на различни болести, а така също може да провокира обостряне на вече съществуващи заболявания.
Огнян СТАВРЕВ
