Черната смърт, най-голямата пандемия в човешката история, била причинена от бактерията Yersinia pestis и продължила в Европа от 1346 до 1353 година. Въпреки огромните й демографски и обществени последици, нейният произход досега ни убягваше. Сега мултидисциплинарен екип учени, включващ изследователи от Института „Макс Планк“ за еволюционна антропология в Лайпциг и Университета на Тюбинген в Германия, както и Университета на Стърлинг в Обединеното кралство, успяха да добият и изследват древни геноми на Y. pestis, които проследяват произхода на страховитата пандемия до Централна Азия.
През 1347 година чумата за пръв път достигнала до Средиземноморието чрез търговски кораби, превозващи стоки от териториите на Златната орда в Черно море. После болестта се разпространила из Европа, Близкия Изток и северна Африка, отнемайки живота на до 60% от населението при мащабна епидемия, известна като Черната смърт. Тази първа вълна прераснала в 500-годишна пандемия, така наречената втора пандемия от чума, която продължила до началото на 19-и век.
Произходът на втората чумна пандемия отдавна е предмет на спорове. Една от най-популярните теории твърди, че източникът й е в Източна Азия, по-точно в Китай. Но напротив, единствените налични досега археологически находки идват от Централна Азия, близо до езерото Исък Кул в днешен Киргизстан. Тези находки показват, че епидемия е опустошила местната търговска общност през 1338 и 1339 година. В частност разкопки, проведени преди почти 140 години, разкриха надгробни камъни, сочещи, че хората през тези години са умирали от неизвестна епидемия от „пестиленция“. Откакто бяха открити, надгробните камъни, надписани на древносирийски, се превърнаха в крайъгълен камък на спорове сред учените относно връзката им с Черната смърт в Европа.
При новото изследване международен екип изследователи анализирал древна ДНК от човешки останки наред с исторически и археологически сведения от два обекта, в които били открити надписи за „пестиленция“. Първите резултати на екипа били много обещаващи, защото ДНК от чумната бактерия, Yersinia pestis, била идентифицирана при хора, на чиито надгробни плочи била написана годината 1338. „Най-накрая успяхме да покажем, че епидемията, спомената върху надгробните плочи, действително е била причинена от чума“, казва Фил Славин, историк от Университета на Стърлинг и един от авторите на доклада.
Изследователи откриха щама първоизточник
Но може ли това да е бил изворът на Черната смърт? Изследователи по-рано свързаха нейното начало с мащабна диверсификация на чумните щамове, така наречен „Голям взрив“ на чумното многообразие. Но точната дата на това събитие не можеше да бъде изчислена и се смяташе, че е била някъде между 10-и и 14-и век. Сега екипът сглоби пълни геноми на древната чума от археологическите обекти в Киргизстан и проучи как биха могли да се отнасят към събитието от ранга на Големия взрив. „Открихме, че древните щамове от Киргизстан са позиционирани точно в пресечната точка на това мащабно събитие на диверсификация. С други думи, намерихме щама първоизточник на Черната смърт и даже знаем точната му дата (имайки предвид 1338 година)”, казва Мария Спиру, водещ автор на изследването от Университета на Тюбинген.
Но откъде е дошъл този щам? Дали се е развил локално или е бил пренесен в района от другаде? Чумата не е човешка болест; бактерията оцелява в популации от диви гризачи по света, в така наречените чумни резервоари. Следователно древният централноазиатски щам, предизвикал епидемията от 1338-1339 година около езерото Исък Кул, трябва да е дошъл от един такъв резервоар. „Установихме, че съвременните щамове, най-тясно свързани с древния щам, днес се откриват в чумни резервоари около планините Тяншан, много близо до мястото, където беше намерен древният щам. Това сочи към произход на предшественика на Черната смърт в Централна Азия“, обяснява Йоханес Краузе, старши автор на доклада и директор на Института „Макс Планк“ за еволюционна антропология.
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
