Изследователи от Университета „Макгил“ в Канада и Института „Макс Планк“ за колоиди и интерфейси в Германия докладват, че ултратвърдите и еластични влакна на лепкавото вещество висцин от обвивката на плодовете на имела, които залепват както за кожа и хрущял, така и за различни синтетични материали, може да имат редица приложения в биомедицината и не само там.
Всяко от плодчетата на имела може да произвежда до два метра лепкава нишка, наречена висцин. Тя позволява на семената на това паразитно растение да се прикрепят към други растения и да ги инфектират. От древни времена плодовете на имела се проучват като лек за всевъзможни проблеми, от безплодие до епилепсия и рак. Но досега никой не беше изследвал напълно потенциалните медицински или технически употреби на самото лепило. Сега учените от „Макгил“ и „Макс Планк“ съобщават, че след проста преработка висциновите влакна могат да намерят редица приложения.
Това откритие било направено почти случайно – подтикнато от действията на едно малко момиче. „Никога не бях виждал имел, преди да дойда да живея в Германия – казва Матю Харингтън, старши автор на доклада и доцент в Катедрата по химия на Университета „Макгил“. – Затова, когато дъщеря ми си играеше с плодче от имел, който купихме от местен коледен базар, и то започна да залепва за всичко, бях заинтригуван.“ Това е разбираемо, защото изследванията на Харингтън се фокусират върху материали и адхезивни (слепващи) вещества, откривани в природата, и адаптирането на стоящите в основата им принципи за разработването на напреднали био-вдъхновени материали.
Растение с много необикновени качества
Изследователите открили, че чрез проста обработка в мокро състояние висциновите нишки могат да бъдат разтегнати във вид на тънки филми или сглобени в триизмерни структури. Това според тях означава, че висцинът би могъл да се използва за запечатване на рани или като покритие на кожата. Онова, което прави влакната на висцина толкова интересни, е, че тяхната способност да залепват за повърхности е напълно обратима във влажни условия.
„Аз носих тънък филм от висцин върху кожата си в продължение на три дни, за да наблюдавам адхезивните (прилепващите) му свойства, и след това успях да го махна от пръстите си, като просто ги разтърках едни в други – казва Нилс Хорбелт, наскоро дипломиран докторант от Института „Макс Планк“ и първи автор на доклада от изследването. – Но все още остават много въпроси за този силно необикновен материал.“
Следващата цел на изследователите е да научат повече за химията на това разширяващо се и извънредно лепкаво вещество, за да могат да го възпроизведат.
Превод от английски
Дима КОЛАРОВА
