• Д-р Рашева, много често нервността, която се получава вследствие на работата, хората пренасят и вкъщи. Тя рефлектира ли върху семейните отношения, върху развитието на децата? Как да не се стига до това?
– Терминът „стрес” се използва за обозначаване на ситуация, в която човек е по някакъв начин претоварен. Има няколко дефиниции за стреса, като всяка от тях подчертава различен аспект на ситуацията на претоварване. Характерно за тези дефиниции е, че се позовават на негативния или патологичен резултат от стреса. Това, което предопределя стреса, не е негативната ситуация или възникналият проблем сам по себе си, а по-скоро значението, което те имат за потърпевшия. Обикновено такива ситуации са емоционално натоварени и могат да имат отрицателни последствия за участниците или развиване на дълбока депресия у стресирания. Катализатор за отрицателните последствия могат да бъдат потискането и капсулирането на преживяванията, което усилва деструктивното въздействие на реакциите.
Възникването на синдрома „бърнаут” е обусловено от същността на работата. Според Б. Ценова (1996) той е един професионален феномен, при който последствията са свързани с работата, но проблемите могат да се пренасят и в личния живот. В психиатрията са изучени специфичните отношения, които Фройд нарича „трансфер” и „контратрансфер” – взаимоотношения, в които освен видимите страни на общуването, възниква и неосъзнат пренос на чувства. Попиването на чуждото емоционално състояние е нещо, което се случва често в семействата. Чрез изследвания в Калифорнийския университет в Ривърсайд се установява, че емоциите на хората влияят пряко на техните близки, а стресът се предава чрез вербални и невербални сигнали. Присъствието в компанията на лица, изразяващи тревожност или стрес води до повишени нива на кортизола, т.нар. хормон на стреса. Уловените несъзнателни индикатори за стрес се предават в съзнанието и пораждат притеснения, че това, което е разтревожило нашия партньор, може да се случи и на нас или да се отрази неблагоприятно например на семейния бюджет (при реален или нереален риск от загуба на работата). Това от своя страна предизвиква тревожност, която ако продължава дълго време, води до стрес и последващ дистрес.
Семейството е важна и неизменна единица в процеса на развитие на децата, като целта е да се отгледат здрави, самоуверени, пълноценни и щастливи деца. Децата се учат като копират и възприемат поведението на своите родители, а не от това, което им казват. Ако един родител е изпълнен с чувство за вина, чувства се нереализиран в живота, има ниска самооценка, нервен е, постоянно се кара… ще научи децата си да имат същото отношение спрямо самите себе си. Не може да се даде на децата истинска самоувереност, вяра в собствените сили и устойчивост чрез думи, ако родителите я нямат и не я проявяват в ежедневното си поведение и отношение към себе си и другите. Децата придобиват тези качества, като наблюдават как живеят родителите им, как комуникират с другите, как се възприемат и уважават.
• Всяка почивка струва пари. Как човек да си помогне психологически, за да се адаптира към новата финансова реалност? В периоди на сериозна финансова несигурност винаги ли се покачва броят на самоубийците?
– В днешно време този въпрос е много актуален и действително създава много емоционални проблеми, породени от неизвестността и несигурността в живота. Нарастващата инфлация, намаляването на средствата за почивка и доставянето на лично удоволствие поставят личността в необичайна, донякъде екстремална и неприятна ситуация на човешкото битие, която в своята същност представлява стресогенен фактор.
Отрицателният стрес (дистрес) може да бъде физиологичен – свързан с промени в телесните процеси при извършването на различни несвойствени за организма дейности, и психически – свързан с промени в психиката. Физиологическият и психическият дистрес са взаимно свързани и еднакво опасни. Те имат роля в развитието на всяко заболяване. Дистресът на емоционално ниво се проявява чрез нервност, безпокойство, страх, депресия, безсъние, вътрешно напрежение. Налице са и поведенчески промени като нарушаване на хранителния режим, нарушаване способността за запаметяване и концентрация. Основен източник на дистрес е нарушеният баланс между вътрешната и външната среда на човека и по-скоро неспособността или трудното възприемане на външната среда поради несъответствие с вътрешният свят на индивида. Сериозна причина за дистрес е неудовлетворението от собствените постижения и реализация.
Емоционалните процеси се появяват под влиянието на външни въздействия и на процеси, извършващи се в самия организъм. Факторите, предизвикващи емоционален процес могат да се причислят към три категории с критерии генезиса на тяхната способност да предизвикват емоции:
1. Фактори, които притежават способност да предизвикват емоции поради това, че организмът има вродена чувствителност към тях.
2. Фактори, които са придобили способност да предизвикват емоции, защото са се превърнали в предвестници на събития, важни за организма.
3. Фактори, придобили способност да предизвикват емоции, поради това, че съответстват или се намират в конфликт с изградените в процеса на опита познавателни структури.
В периоди на сериозна финансова несигурност зачестяват опитите за самоубийство като проява на бягство от субективно или реално възприемани от личността непоносими условия на живот, изпитването на безнадеждност, отчаяние и невъзможност за справяне с актуалните проблеми. Безнадеждността заема централно място при определени форми на поведение – самоубийство, социопатни реакции или преживяването на физически болести. Безнадеждността често води до депресия. Общият знаменател на всички депресии е липса на любов и обезсмисляне на живота от гледна точка на депресирания човек. В този случай болестта често играе роля на бягство от загубилото смисъл всекидневие. Според определението на психолозите депресията най-често означава отказ или капитулация. Чувствайки, че настоящите условия и бъдещите възможности са непоносими, депресираният човек „обявява стачка” срещу живота, прави все по-малко и по-малко усилия, загубва интерес към хората, работата, хобитата и т.н.
Депресивното състояние има три основни и задължителни симптома (дистимия, хипобулия и брадипсихия), различни по изразеност, образуващи т.нар. меланхолен синдром. Напоследък към тези симптоми се добавя още една триада: преживяване за безпомощност, за безнадеждност и за безперспективност, съчетани и с понижена самооценка.
За адаптация към новата финансова реалност е трудно да се говори, ако човек не промени начина си на възприемане на събитията, как ги възприема като възможност или пречка. Песимизмът и оптимизмът са двете противоположни гледни точки на позицията, от която гледаме на случващото се с нас и около нас. Песимистите са склонни да вярват, че неприятните събития ще продължават безкрайно, ще осуетят всичко, към което се стремят, и са плод на тяхна грешка. Изправени пред тежки удари (безработица, безпаричие, болест и др.) в реалния живот, оптимистите гледат на злополуките по точно противоположния начин. Те са склонни да вярват, че пораженията са временни беди, че причините се свеждат само до конкретния случай. Убедени са, че неуспехите не са плод на тяхна грешка, а на обстоятелствата, на лошия късмет или пък са предизвикани от други хора. Такива личности успяват да съхранят душевния си мир след поражение. Изправени пред тежка ситуация, те я възприемат като предизвикателство и полагат още по-големи усилия да се справят с нея. Двата погледа към причинността на събитията водят до съответните начини на реакция и последици. Много и различни проучвания сочат, че песимистите по-лесно се предават и много по-често изпадат в депресия, по-често боледуват. Експериментите свидетелстват също така, че оптимистите от своя страна се справят много по-добре във всяка една област на живота. Затова бъдете оптимисти, вярвайте, че неблагоприятните условия на живот са временни, продължавайте да живеете!
Бел. ред. Още за стреса четете на стр. 10 в този брой.
Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА