Хормоните на щастието имат белтъчна природа и се отнасят към невромедиаторите, т.е. те пренасят импулси или сигнали. Всъщност, чрез тях нервната тъкан общува с целия организъм. И всеки от тези хормони има своя зона на отговорност.
Ендорфините намаляват болката. Те са своеобразни „молекули на щастието”, които влияят на емоционалното състояние и избавят човека от болезнени усещания, въздействайки на т.нар. опиоидни рецептори.
При какви условия се повишава количеството на ендорфините в организма? Например при съзерцание на произведения на изкуството, гледане на любими филми, по време на секс и дори след добра физическа активност.
Природата използва този хормон, за да направи нашия живот по-добър. Например в третия триместър на бременността, когато на жената й става все по-тежко да носи детето, настъпва рязък синтез на ендорфини.
Допаминът отговаря за предвкусването на радостта - например от наближаващ край на важна работа или скорошна среща с любим човек. Той мотивира хората да действат и да търсят удоволствие. Така също, според някои твърдения, допаминът може да се сравни с муза в творчески процес.
Допаминът е наричан още хормон на доброто самочувствие – при ниска изработка на хормона трудно можем да си представим отлично здраве и въобще желание за ставане от дивана. Така също допаминът е свързан с паметта и възможността за правене на асоциации.
От недостатъчен допамин например се понижава дори тестостеронът – поради снижаване на синтеза на лутеинизиращия хормон, стимулиращ при мъжете и жените секрецията на полови хормони – естроген и прогестерон.
Ако ваш познат или позната изпадат в радостен екстаз от вида на цвете, шоколад и други приятни дреболии, то у този човек нивото на допамин е много добро. Именно той предизвиква такива реакции дори на малки сюрпризи. Но има и обратна страна: постоянното стимулиране на центъра за удоволствие може да предизвика зависимост. Така например, възниква пазарохолизмът, причината за който е разстройство или загуба на контрол на импулсите.
А хормонът окситоцин, който се изработва в хипоталамуса, често е наричан хормон на родилките и кърмачките. В този период неговото ниво в женския организъм е максимално високо, което позволява да се установи здрава връзка между майката и детето.
Изработката на хормона влияе също на укрепването на чувствата на привързаност, безопасност, загриженост, емпатия, които майката трябва да осигури на малчугана.
Но окситоцинът участва не само в поддържането на родилната функция и лактацията. Той има много други функции. При мъжете той влияе на сексуалното влечение, изработката на тестостерон, подвижността на сперматозоидите. По време на полов акт контактът между партньорите е изключително тесен, което освобождава голямо количество от хормона.
И още: окситоцинът подобрява съня за сметка на потискане на хормоните на стреса, намалява нивото на тревожност, дава чувство за увереност и безопасност, стабилизира артериалното налягане, намалява болките, стимулирайки изработката на ендорфини, влияе на когнитивните функции, тъй като усещането за покой и отпуснатост създава по-добри условия за усвояване на информация, заздравява междуличностната привързаност и социалните контакти.
Независимо от безбройните плюсове на окситоцина, изработван по време на прегръдки, телесните докосвания и обятия радват далеч не всички хора.
Хората, избягващи докосвания и прегръдки, най-често са изпитвали техен дефицит в детството, поради това при тях не се е закрепила положителна връзка между докосването и чувството на радост. Това се наблюдава при тези, които са имали травмиращи преживявания, свързани с телесно въздействие в по-голяма възраст. Във всеки случай ситуацията може да се коригира. Но първо следва да се изясни причината за „емоционална студенина”.
Според клиничните психолози има още една не по-малко разпространена причина, поради която някои хора на обичат да се прегръщат.
Личността, която има обективна самооценка, е по-открита за света и околните, по-охотно се съгласява на тактилен контакт. А пък тези, които притежават високо ниво на социална тревога, занижена самооценка, са по-малко склонни на прегръдки с други хора, дори от най-близкия им кръг.
Междувременно, смята се, че хората с ниско равнище на окситоцин са повече подложени на стрес, проблеми със сърдечно-съдовата система, те изпитват трудности в изграждането на лични и социални контакти, а това прави мисълта за прегръдки не особено приятна за тях.
Станислав ТОДОРОВ
