Фини изменения в структурата и диастолната функция на сърцето в периода между ранна и средна зряла възраст може да са свързани със спад на мисловните и паметовите способности, показа изследване, което беше публикувано в списанието на Американската академия по неврология, Neurology. Диастолната функция на сърцето е тази, когато то почива между ударите и сърдечните камери се изпълват с кръв.
„Сърдечно-съдовите рискови фактори като високо кръвно налягане, висок холестерол и диабет бяха свързани с увеличен риск от когнитивно нарушение, но много по-малко се знае за зависимостта между сърдечната структура и функция, и рисковете за когнитивната способност – казва изследователката Лор Руш от Калифорнийския университет в Сан Франциско. - Ние проследихме хора на млада зряла възраст в продължение на 25 години до достигане на средна възраст и открихме спадове в мисловните способности и паметта, независими от тези други рискови фактори. Нашите открития са от решаващо значение от гледна точка на намирането на възможни ранни маркери в сърцето за увеличен риск от по-късен когнитивен спад. Такива аномалии са разпространени и често остават недиагностирани, тъй като не водят до никакви явни симптоми.“
Изследването проследило 2653 души на средна възраст 30 години. На всички участници били направени ехокардиограми - ехографски снимки на сърцето, в началото и после 20 и 25 години по-късно.
Изследователите използвали снимките, за да измерят следните неща: теглото на лявата камера, една от четирите камери на сърцето; обемът на кръвта, изпълваща лявата камера при помпенето; и колко добре лявата камера помпи кръв към тялото, или по-точно процента на кръвта, изпомпвана навън от сърцето.
Измерванията показали, че в рамките на 25 години имало средно повишение в теглото на лявата камера с 0,27 г на квадратен метър годишно (г/кв.м.), със средно тегло 81 г/кв.м. през първата година и 86 г/кв.м през последната. Наблюдавало се и средно повишение на обема на лявата камера с 0,42 мл кръв на квадратен метър (мл/кв.м.), със среден обем 16 мл/кв.м. през първата година и 26 мл/кв.м. през последната.
През последната година от изследването на участниците били дадени шест когнитивни теста за оценка на различни аспекти от мисловните и паметовите способности. Тестовете включвали задачи като припомняне на думи от списък 10 минути след разглеждане на списъка, както и заместване на цифри със символи, използвайки ключ в горната част на страницата.
След корекция за фактори като възраст, пол и образование, изследователите открили, че по-голямо от средното увеличение в теглото на лявата камера от ранна до средна зряла възраст било свързано с по-слаби когнитивни резултати на повечето тестове.
Тестовете включвали и разпространен тест за деменция, който изисква от участниците да изпълняват задачи като да чертаят линии, свързващи редуващи се цифри и букви, и да повторят пет думи, след което да изпълнят други задачи и после отново да повторят същите пет думи. Оценката варира между 0 и 30, като от 26 нагоре означава нормална познавателна способност. Участниците с по-голямо от средното увеличение в теглото на лявата камера до средна възраст имали средна оценка 22,7, докато тези без толкова голямо увеличение имали средна оценка 24.
Изследователите открили също, че по-голямото от средното увеличение в обема на лявата камера от ранна до средна зряла възраст се свързвало с по-слаба обща познавателна способност на средна възраст. Но по-голямото от средното намаление в процента на кръвта, изпомпвана от лявата камера, нямало връзка с когнитивната способност.
Елица ТАНЧЕВА
