Невъзприемчивостта към емоциите на вашето дете може да забави емоционалното и умственото му израстване. Пренебрегването на чувствата или очакването за съвършенство също причиняват трайна душевна травма. Психолози алармират, че случаите на токсични стратегии и на деструктивно родителско поведение бележат завинаги и правят децата по-малко справящи се с живота и трудностите в зряла възраст.

„Като терапевт виждам семейства, които отстрани изглеждат нормално функциониращи, но зад външната врата са разстроени. И само защото не докладват злоупотреба или защото проблемите са невидими за никого извън семейството не означава, че децата им ще израснат като здрави възрастни“,  казва Ейми Морин, психотерапевт и автор на бестселъри. Кое е токсичното, вредно поведение, от което да се въздържате, за да не травмирате и бележите малките – и подрастващите – за цял живот?

Щит срещу всичко случващо се в живота

Никой не иска да излага децата си на страдание, само и само да ги направи по-корави, нали? Но и със сигурност не искате да ги предпазвате от всякакъв потенциален дискомфорт.

Независимо дали един родител настоява треньорът да включи детето в отбора или казва, че липсващата котка е отишла „на море“, децата, които нямат опит да се справят с болката, често стават „чупливи“ възрастни, когато се сблъскат с нещастието.

Омаловажаване на чувствата им

Казвайки на децата веднага да престанат да се тревожат или да спрат да плачат изпраща сигнал, че това, което изпитват, е лошо и погрешно. Тези забрани ги учат, че трябва да прикриват и да пренебрегват изпитваните емоции. Когато пораснат, те може да потискат чувствата си или да заглушат болката по нездравословен, деструктивен начин.

Възхвала само на постиженията

Когато родителите хвалят децата, че са получили висока оценка на теста по математика или най-много точки в играта, те им показват, че техните успехи са по-важни от всичко останало.

Децата, които чуват похвали само за постиженията си, може да пораснат като възрастни, които смятат, че трябва да успеят на всяка цена. Могат да са по-склонни да лъжат, мамят и крадат, за да излязат победители.

А те трябва да са били мотивирани да работят упорито, за да постигнат желаното или да са били насърчавани да опитат нещо ново, дори първоначално да се провалят.

Да се реваншират чрез децата си

Родителите също носят емоционални рани. И може да бъде изкушаващо да се опитате чрез децата си да преживеете непостигнатото и да излекувате тези травми.

Но когато родител иска детето да сбъдне неговите нереализирани мечти, децата вероятно ще пораснат без самочувствие и самостоятелност. Те може да негодуват срещу родителите си, като същевременно продължават да са зависими от тях при вземането на решения.

Очакване на съвършенството

Поставянето на летвата високо може да бъде добро за децата. Учи ги, че могат да направят повече, отколкото си мислят.

Но очакването на перфектен резултат винаги може да ги накара да се чувстват така, сякаш никога не постигат достатъчно. Те може да пораснат и да се чувстват така, сякаш не са достатъчно добри, защото не могат да постигнат това, което сте им казали, че трябва от ваша гледна точка.

Използване на страха като „възпитателно“ средство

Плашенето на децата може да има обратен ефект, независимо дали родителят стрелка с гневен поглед или заплашва да ги набие.

По-вероятно ще бъде подрастващите да вземат решения въз основа на страх, вместо на това, което всъщност вярват, че е правилно. Така може да станат възрастни без свое мнение и здрави ценностни устои.

Опитват се да спечелят благосклонност

Независимо дали родителите са със споделени права след развода или все още са щастливо женени, някои полагат неимоверни усилия, за да бъдат „любими“.

И докато спечелването на благоразположението на детето може да накара родителя да се почувства добре за момент, в крайна сметка децата губят. Като възрастни те е възможно за манипулират другите, за да получат това, което искат.

Използване на чувството за вина като инструмент

Постоянното напомняне на детето колко усилено работите, за да плащате за вещите и уроците му или твърдението, че то ще слуша повече, ако наистина ви обича, може да го накара да използва чувството си за вина, за да направи това, което искате.

Но това също така означава, че подрастващите ще бъдат лесни мишени за този приятел, който иска да ги измами с документи или друг, който иска да прави секс с тях и да използва чувството им за вина. Децата ви могат да се превърнат в възрастни, които повтарят модела, като използват вината като оръжие и срещу своите близки.

„Родителството“ на децата

Родителите, на които им липсват възрастни довереници или са несигурни във вземането на решения, може да се опрат и да разчитат на децата си.

Давайки на децата повече информация и отговорности, отколкото са способни да поемат, повишава неувереността им и ги кара да се чувстват сякаш не сте подготвени да управлявате семейството. Следователно те могат да израснат като тревожни възрастни, които се чувстват така, сякаш имат нужда да контролират абсолютно всичко около тях, за да се чувстват добре.

Да бъдеш емоционално недостъпен

Това е клише, но е истина – децата се нуждаят от присъствието ви повече от подаръците.

Родителите, които винаги се взират в телефоните си или са твърде заети и стресирани, за да подкрепят емоционално децата си, не насърчават психо-социалното им развитие. Децата, които растат с емоционално недостъпни родители, имат значими затруднения да развият здрави, смислени взаимоотношения в зряла възраст.

 Бойка Велинова