Важно е да се знае, че епилепсията и епилептичният синдром са две различни понятия. Епилептичният синдром най-често е следствие от прекарано тежко заболяване, докато епилепсията е самостоятелна патология, причините за която остават неизвестни и до днес.
Установено е, че епилепсия могат да предизвикат черепно-мозъчни травми, генетични нарушения в структурата на главния мозък, последствия от инфекциозни болести, нарушения на кръвообращението в главата, кръвоизливи в главния мозък, прекарани заболявания на главния мозък.
Що се отнася до провокирането на епилепсия в резултат на инфекциозни заболявания (менингит, енцефалит или морбили) е важно да се знае едно нещо: ако в начални стадии тези болести могат успешно да се лекуват с помощта на лекарства, избягвайки по този начин най-вероятните усложнения, то тежкото протичане на болестта е в състояние да повреди главния мозък, което впоследствие може да доведе до възникване на пристъпи.
Прекомерната употреба на алкохол също може да предизвика развитие на заболяване. Всъщност, епилепсията е разпространено усложнение, до което води хроничния алкохолизъм. Припадъците с гърчове или без тях са реакция на нервната система от отравянето със спирт. В началото те се появяват след употреба на алкохол, но с преминаване на болестта в хронична форма продължават и в трезво състояние.
Ако се игнорира лечението на алкохолната епилепсия или човек продължи да пие паралелно с лечението, пристъпите ще зачестят. Усложнението ще премине в хронична фаза, след което в главния мозък ще настъпят необратими изменения. В този етап дори отказът от алкохол не може да помогне за избавяне от припадъците.
Най-често първите пристъпи на „класическа” епилепсия се случват на възраст от 5 до 15 години. Предвестници са главоболие, влошаване на апетита, проблеми със съня, силна раздразнителност, апатия.
Епилепсията не е заразна, това е мит, в който неизвестно защо и днес много хора вярват. Болестта не се предава по въздушно-капков път или чрез ръкостискане.
Някои хора са убедени също, че при епилептичен пристъп е нужно непременно да се постави в устата лъжица или пръчка, иначе човек ще си глътне езика. Този мит е доста опасен. Страничните предмети в устата могат да травмират зъбите, при това пострадалият може да се задави от чуждото тяло. Що се отнася до езика, той просто не може да се „глътне”.
Още една гледна точка: епилептичният припадък винаги е тежък, от устата на болния излиза пяна. В действителност това не е така. Пристъпите могат да бъдат най-различни. Те могат да протичат без привичните гърчове, например човек сякаш губи съзнание, погледът му застива. Околните приемат това за замисляне.
Често хората се плашат и мислят, че по време на епилептичен пристъп болният става опасен. Но това е голяма заблуда. Много хора с епилепсия по нищо не се различават в интелектуално отношение от здравите, те заемат високи длъжности, участват в олимпиади и конкурси, създават семейства, имат много приятели и не представляват каквато и да било опасност за света.
Захари НИКОЛОВ
