Много хора се оплакват от слаба памет и мечтаят тя да стане по-силна. Навярно не са малко хората, оказали се в ситуация, когато ги питат как са прекарали почивните дни, а те не могат да си спомнят достатъчно детайли, за да отговорят. Психологът Робърт Неш, изучаващ работата на паметта, в статия, публикувана в The Conversation, признал, че „неговата памет е просто ужасна”. Но именно поради това, че Неш изучава как ние запомняме информацията, той добре осъзнал, че недостатъците на нашата памет, колкото и неприятни и неудобни да са те, всъщност представляват едни от нейните най-важни характеристики. Работата е там, че човешката памет не прилича на записващо устройство за съхранение на информация или, например, на харддиск. Вместо това човешката памет предава само същността на събитията, при това често с прилично количество деформации. Но защо?
Помислете за нещата, които не помните особено добре. В едно изследване студенти били помолени да си спомнят своите училищни оценки. На тях им съобщили, че изследователите са получили пълен достъп до персоналните им данни (оценки), поради това било ясно, че умишленото изкривяване на истината няма да доведе до нищо.
Резултатите показали, че студентите неправилно запомнили примерно една пета от собствените си оценки, но невсички посочени в хода на експеримента оценки били неправилни. Оказало се, че колкото по-висока е оценката, толкова по-голяма е вероятността за това, че студентите са я запомнили: най-високите оценки студентите си спомняли практически веднага, докато тройките и двойките изплували много бавно в паметта им. Като цяло, студентите много по-често си спомняли добрите оценки и дори ги преувеличавали, отколкото си припомняли лошите оценки.
Подобни изследвания демонстрират колко егоистична и избирателна може да бъде нашата памет. Неш твърди, че
ние запомняме някои събития изкривено, тъй като положителните спомени поддържат нашето благополучие
В други случаи запомнянето на събитията такива, каквито не са били в действителност, може да допринася за укрепване на нашата вяра в справедливостта и правосъдието.
В още едно изследване на канадски учени, изпитваните четяли история за човек на име Роджър, който спечелил от лотарията няколко милиона долара. На една група от участниците съобщили, че Роджър работил много и бил добър към околните: с други думи, заслужил печалбата. Изпитваните от другата група узнали, че Роджър бил мързелив, много се оплаквал и никога не се усмихвал, а значи, не е заслужил наградата. Когато участниците в експеримента били помолени да си спомнят колко именно пари спечелил Роджър, тези, които смятали, че той не заслужава печалбата, твърдели, че тя била средно с 280 000 долара по-малка, отколкото тези, които смятали, че той заслужавал да спечели.
И това са само някои от многобройните примери, когато
нашата памет се държи като добър приятел, защитаващ ни от лоши новини или жестоки интриги на околните
Когато ние научаваме достоверна новина за това, че на работа в престижна юридическа фирма са назначили мошеник, ние, впоследствие, не помним, че сме получили тази новина от надежден източник. А в случая, когато някой критично оценява нашите черти на характера, ние избирателно забравяме много от не особено приятните моменти.
Кумулативният ефект от такива дребни самоизмами с течение на времето води до това, че нашата памет рисува изкривена, но като цяло по-положителна картина на света и на самите нас. И кой би се отказал да ходи с тези розови очила?
Въпреки че изкривените и лъжливи спомени често стават пречка в ежедневния живот, а понякога водят до катастрофа, те също така могат да творят чудеса за поддържане на нашата самооценка, удовлетворението от живота и благополучието.
Огнян СТАВРЕВ
