Месеци след оздравяването си от леко протекъл COVID-19, хората все още имат имунни клетки в тялото си, произвеждащи антитела срещу вируса причинител, откри изследване на Медицинското училище на Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Такива клетки могат да се съхранят за цял живот, произвеждайки антитела през цялото време.
Тези открития, които бяха публикувани в сп. Nature, предполагат, че леките случаи на COVID-19 оставят инфектираните трайно защитени с антитела и повторното им разболяване е малко вероятно.
„Миналата есен излязоха съобщения, че антителата намаляват бързо след инфекцията с вируса, който причинява COVID-19, и масмедиите разтълкуваха това в смисъл, че имунитетът не е траен – казва старшият автор Али Елъбеди, доцент по патология, имунология, медицина и молекулярна микробиология. - Но това е погрешно тълкуване на данните. Нормално е нивата на антителата да спаднат след остра инфекция, но те не изчезват напълно, а остават на определено ниво. Сега ние открихме произвеждащи антитела клетки при хора 11 месеца след първите симптоми. Тези клетки ще живеят и ще произвеждат антитела до края на живота на човека. Това е силно доказателство за траен имунитет.“
По време на вирусна инфекция произвеждащите антитела имунни клетки бързо се мултиплицират и се разпространяват в кръвта, повишавайки неимоверно нивата на антителата. След овладяването на инфекцията повечето клетки измират и нивата на антителата в кръвта се понижават. Малка популация от произвеждащи антитела клетки, наречени дълготрайни плазмени клетки, мигрират до костния мозък и се установяват в него, където постоянно секретират малки количества антитела в кръвообращението, за да помагат за предпазване от нова среща с вируса.
Елъбеди осъзнал, че ключът към разбирането на това, дали COVID-19 води до трайна защита чрез антитела, се крие в костния мозък. За да открият дали при възстановилите се от леки случаи на COVID-19 се запазват дълготрайни плазмени клетки, произвеждащи антитела, които са специално насочени към причинителя SARS-CoV-2, Елъбеди и сътрудниците му проследили нивата на антителата в кръвни проби от преболедували COVID-19.
77 участници давали кръвни проби на всеки три месеца, започвайки около месец след първоначалната инфекция. Повечето от тях били прекарали леко болестта; едва шестима били хоспитализирани.
Изследователите получили костен мозък от 18 от участниците 7-8 месеца след тяхното първоначално инфектиране, като петима от тях се върнали след 4 месеца, за да дадат втора проба. За сравнение били взети проби от костен мозък и от 11 души, които не били боледували никога от COVID-19.
Както се очаквало, нивата на антителата в кръвта на прекаралите COVID-19 спаднали бързо през първите няколко месеца след инфекцията, след което като цяло се запазили на постоянно ниво и известен брой антитела се откривали дори 11 месеца след боледуването. Освен това 15 от 18-те проби от костен мозък от хора, прекарали COVID-19, съдържали клетки, произвеждащи антитела, които конкретно атакували вируса причинител на COVID-19. Такива клетки продължавали да се откриват четири месеца по-късно при петте участници, които дали втора проба от костен мозък. Никой от 11-те души, които не били боледували от COVID-19, нямал такива произвеждащи антитела клетки в костния си мозък.
„Хората с леко протичащ COVID-19 изчистват вируса от тялото си 2-3 седмици след инфектирането, така че не е налице вирус, който да поражда активна имунна реакция 7 или 11 месеца след инфекцията – казва Елъбоди. - Тези клетки не се делят. Те са в латентно състояние, просто си стоят в костния мозък и секретират антитела. Правят го, откакто инфекцията е изчезнала, и ще продължават да го правят неограничено.“
Хората, които са били инфектирани и никога не са имали симптоми, също може да изграждат траен имунитет, смятат изследователите. Но тепърва предстои да се изследва дали тези, които са прекарали по-тежка инфекция, биха били защитени срещу ново боледуване в бъдеще, казват те.
„Възможни са и двата варианта – казва първият автор Джаксън Търнър, преподавател по патология и имунология. - Възпалението играе основна роля при тежкия COVID-19, а твърде голямо възпаление може да води до дефектни имунни реакции. Но от друга страна причината хората да се разболяват наистина тежко често пъти е в това, че имат големи количества вирус в тялото си, а това може да води до добър имунен отговор. Така че не е ясно. Трябва да повторим изследването си при хора с умерена до тежка инфекция, за да разберем дали е вероятно да са защитени от повторно инфектиране.“
В момента Елъбоди и екипът му изследват дали ваксинирането също води до появата на дълготрайни произвеждащи антитела клетки.
Превод от английски
Таня БОРИСЛАВОВА
