Често казват, че подаграта е болест на царе и гении. Трудно е да се намери връзка между интелектуалните способности и склонността към това заболяване, но факт е, че от подагра са страдали велики пълководци, държавници, учени и гениални творци – Александър Македонски, Кромуел, кардинал Мазарини, Микеланджело, Иван Грозни, Петър I, Колумб, Леонардо да Винчи, Нютон, Чарлз Дарвин, Мопасан, Стендал, Пушкин, Лев Толстой, Алберт Айнщайн и т.н., всеки от които е оставил дълбока следа в историята.

С напредването на познанията за човешкия метаболизъм и физиология беше установено, че пикочната киселина е продукт на разпадането на т.нар. пурини -  хетероциклични азотсъдържащи съединения. Пуринът – родоначалното съединение на тази група вещества, е открито през 1884 година от знаменития немски химик Емил Фишер, удостоен през 1902 година с Нобелова награда. Интересът към пурините нараства многократно, след като става ясно, че те участват в състава на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) – носителя на наследствената информация, и рибонуклеиновата киселина (РНК) – копираща тази информация и предаваща я на синтезираните белтъци, както и на аденозинтрифосфата (АТФ) – акумулатора на химическа енергия в човешкото тяло. В състава на тези жизненоважни за човешкия организъм вещества влизат две производни на пурина – аденин и гуанин. Пикочната киселина е продукт на техния разпад, който най-активно протича в черния дроб, тънките черва и бъбреците. Пуриновото ядро е основна съставна част в молекулите на растителните алкалоиди кофеин, теобромин и теофилин, които се съдържат в кафето, какаото и чая. До неотдавна тези напитки бяха включени в списъка на храните и напитките, повишаващи нивото на пикочна киселина. Съгласно последни изследвания пурините в кафето, какаото и чая не се превръщат в пикочна киселина, т.е. тези напитки могат да се консумират без опасения.

Горната граница на съдържанието на пикочна киселина в кръвта на мъжете е 420 µmol, а на жените – 360 µmol. Съществуват две причини за т.нар. хиперурикемия - повишеното ниво на пикочна киселина в организма. Първата е системно консумиране на храни с високо съдържание на пурини, а втората – затруднения с нейното елиминиране. Значителни количества пурини се освобождават от мъртвите клетки. Всеки ден в човешкия организъм умират милиони клетки, които се заменят с нови, млади и жизнени.

При повишено съдържание на пикочна киселина, под формата на нейни соли (урати), част от нея се отлага в ставите и хрущялите,

което затруднява движението им и води до големи, често непоносими болки. Нерядко е налице и образуване на конкременти в бъбреците, които затрудняват тяхното функциониране и представляват сериозен рисков фактор.

Предвид натрупването на все повече информация относно влиянието на различните храни върху нивото на пикочна киселина в организма, списъците на забранените и разрешени храни непрекъснато се обновяват и допълват. Все пак има храни, които твърдо стоят в „черния” списък. В случай на повишено ниво на пикочна киселина те следва категорично да се избягват. Това са всички вътрешности (черен дроб, шкембе, далак, бъбреци, сърце, мозък, език), меса на млади животни, мазна и пушена риба, месни и рибни консерви, колбаси, гъби, бобови (фасул, леща, грах), цветно зеле и т.н. Месото е значителен източник на пурини, но неговото пълно елиминиране от хранителния режим е неправилно, тъй като организмът би се лишил от протеини, както и от хемово желязо. Желателно е месото предварително да се свари, а бульонът, в който е преминала значителна част от пурините, без колебание да се изхвърли.

Рибите също съдържат редица ценни хранителни вещества, от които организмът се нуждае, ето защо те също не трябва да липсват от трапезата. Херингата, скумрията и хамсията са с високо съдържание на пурини, поради което следва да се избягват. Все пак 100-150 г месо или риба в дневното меню ще донесат много повече полза, отколкото вреда. Добри източници на протеини са яйцата, млякото и млечните продукти, които почти не съдържат пурини и подпомагат извеждането на пикочната киселина от организма

Съществува информация, че фруктозата способства за повишаване на нивото на пикочна киселина, ето защо следва да се избягват храни и напитки, съдържащи глюкозо-фруктозен сироп. Наситените мазнини потискат метаболизирането на пикочната киселина, поради което следва да се намали до минимум консумирането на вискокомаслени млечни продукти и мазни меса.

Алкохолните напитки препятстват извеждането на пикочната киселина

от организма и повишават скоростта на нейното образуване. Пивото определено трябва да се изключи, тъй като съдържа значително количество пурини. Чаша-две вино дневно обаче няма да навредят.

Недостигът на витамин Е също е сериозна предпоставка за развитието на хиперурикемия. Като правило неговото съдържание в ежедневния хранителен режим на повечето хора е значително по-ниско от препоръчителните дневни дози. Богати източници на този ценен витамин са бадемите, лешниците, слънчогледовите семки, маслиновото масло, тиквата, авокадото, кивито и т.н.

Неотдавнашни изследвания показват, че сериозен рисков фактор за повишаване на съдържанието на пикочната киселина в организма представляват ниските нива на пантотеновата киселина (витамин В₅), която способства за превръщането ѝ в карбамид и амоняк, които лесно се извеждат от организма. Съдържанието на този важен витамин в организма на страдащите от подагра е значително по-нисък от нормалното. Неговото съдържание намалява при стресови състояния. Богати източници на витамин В₅ са месото, гъбите, рибите, авокадото, броколито и т.н.

Допустимото количество пурини в менюто на здрав възрастен човек се оценява на 600-1000 мг. При повишено ниво на пикочна киселина в организма това количество не бива да надминава 100-150 мг.

Житните зародиши натоварват организма с 843 мг пикочна киселина на 100 г, пъстървата – с 311 мг, свинският далак – с 379 мг, свинският черен дроб – с 293 мг, говеждият черен дроб – с 230 мг, телешкият черен дроб и сардината – с 221 мг, лещата – със 198 мг, овесените ядки – със 187 мг, макароните – със 185 мг, телешкото месо – със 164 мг, говеждото филе – със 154 мг, свинското филе – със 152 мг, саламът – със 104 мг, млечният шоколад – с 91 мг, грахът – с 85 мг, черният хляб – с 84 мг, пастетът – със 77 мг, белият хляб – със 73 мг, картофите – с 20 мг и т.н.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ