в-к Лечител
в-к Лечител
 

АСТАКСАНТИНЪТ – НАЙ-ТЪРСЕНАТА ХРАНИТЕЛНА ДОБАВКА

Брой: 49, 3 декември 2020 - САМОТНИТЕ ЖЕНИ
В самото начало на XX век американският химик от университета в щата Мичиган (САЩ) Мозес Гомберг прави забележително откритие, което внася радикални промени в представите относно причините за развитието на изключително широк кръг патологии в човешкия организъм. Ученият открива т.нар. свободни радикали – частици с уникална химическа агресивност. Най-често това са т.нар. активни форми на кислорода, на които липсва един електрон в електронната им обвивка. Тези частици проявяват неистов стремеж за възстановяване на нормалната си структура, „открадвайки” липсващия им електрон от съседните „нормални” молекули. Установено е, че свободните радикали попадат в човешкия организъм от външната среда или се образуват в него в резултат на въздействието на множество фактори – ултравиолетово, радиоактивно или електромагнитно лъчение, неумерена консумация на алкохолни напитки, тютюнопушене, преяждане, прекомерна употреба на лекарства, замърсена околна среда (храна, вода, въздух), силен и продължителен стрес и т.н. Много от тях се образуват в човешкия организъм в резултат на протичащите в него огромен брой биохимични процеси, свързани с метаболизирането на хранителните вещества, дишането и т.н.

В средата на XX век д-р Денхан Харман от университета в Небраска (САЩ) публикува теория, съгласно която тези свръхагресивни частици – свободните радикали, са главната причина за стареенето на клетките в човешкото тяло и развитието на широк кръг патологии – сърдечно-съдови, онкологични, нервнодегенеративни и т.н. Тези представи надвисват като тежки, черни облаци в медицината, физиологията и диетологията, разрушавайки редица възприети мантри и плашейки със своята тайнствена и скрита обреченост.

Без съмнение интересът в научните среди към всички средства, които са в състояние да неутрализират действието на свободните радикали, е огромен. Опитът показва, че редица вещества са в състояние да противодействат активно на молекулите-хулигани, защитавайки организма от развитието на изброените патологии. Такова действие проявяват т.нар.

антиоксиданти, много от които са широко разпространени в природата

Едно от тези чудодейни вещества е астаксантинът, принадлежащ към семейството на каротеноидите, включващо около 700 представители. Към това многочислено семейство принадлежат алфа- и бета-каротинът, бета-крипсоксантинът, лутеинът, зеаксантинът и ликопенът, които се съдържат в огромен брой плодове и зеленчуци.

Астаксантинът е открит през 1938 година от австралийския учен Ренак Караппасвами от университета в Нов Южен Уелс в панцерната обвивка на омарите. В нея той е свързан с особен белтък - бетакрустоцианин, поради което неговият специфичен яркочервен цвят не се забелязва. При варенето на омарите този белтък се разрушава и астаксантинът се освобождава от плена, в резултат на което те придобиват характерния наситено червен цвят. Впоследствие е установено, че астаксантинът се съдържа и в обвивките на другите ракообразни, в месото на сьомгата и определени видове пъстърва, в някои дрожди, както и в крила (скаридоподобен зоопланктон – основна храна на китовете).

Шампион по съдържание на астаксантин са водораслите Хематококус (Haematococcus pluvialis), обитаващи водите около Хавайските острови и Стокхолмския архипелаг (Швеция). Тяхното наименование произлиза от корените на две старогръцки думи (хем и кокус) и означава кърваво семе. Тези водорасли имат уникалното свойство да оцеляват и при най-неблагоприятни условия условия на обитаваната от тях среда. Когато хранителните вещества около тях се изчерпат или настъпят рязки, неблагоприятни промени в околната среда, те преминават на спасителен режим – клетките им започват да продуцират огромно количество астаксантин, който в състоянието на принудителна кома ги предпазва от рушителното действие на кислорода и ултравиолетовите лъчи. В това състояние водораслите натрупват огромно количество астаксантин - до 4% от собствената им маса. В значително по-малки количества водораслите продуцират и някои други каротеноиди – бета-каротин, лутеин и кантаксантин. Така подготвени в състоянието на летаргия те могат да просъществуват до четиридесет години! Когато външните условия се нормализират, клетките се съживяват и водораслите отново придобиват характерния им зелен цвят. В продължение на векове местното население използва тези невероятни водорасли като храна и лекарство, което помага при множество болести и недъзи.

Вече няколко десетилетия американската компания „Цианотех” добива на Хавайските острови астаксантин от водораслите Haematococcus pluvialis по модерна технология, благодарение на която полученият продукт е с особено висока чистота. Неговата цена на дребно надхвърля 100 евро/г.

Астаксантин се добива и от маслото на крила, но той е със значително по-ниска чистота и твърде неприятна миризма на риба. През 70-те години на миналия век беше открита и друга суровина за добив на астаксантин – дрождите Phaffia rhodozymaс. Чрез генно модифициране беше увеличена двадесетократно способността им да синтезират астаксантин, но независимо от това, те все пак си остават значително по-беден източник в сравнение с уникалните водорасли Haematococcus pluvialis. След установяване на химичната формула на астаксантина неотдавна беше получен и негов синтетичен аналог, но той се използва само за добавяне към храната на животни, въпреки че цената му е три пъти по-ниска от тази на природния му аналог.

При изследване на антиоксидантната активност на астаксантина учени от Крайтънския университет в САЩ стигат до удивителен резултат – оказва се, че той е най-мощният познат до сега природен антиоксидант. Т.е. той е кралят на антиоксидантите. Неговата антиоксидантна активност превъзхожда чувствително тази на останалите каротиноиди и около 550 пъти тази на витамин Е!

Клиничните изследвания на действието на астаксантина върху човешкия организъм доведоха до удивителни резултати –

чувствително повишение на жизнените сили и капацитета на имунната защита, стихване на артритните болки, подобряване на състоянието на кожата, чувствително съкращаване на времето за възстановяване на организма след екстремно натоварване, понижение на нивото на „лошия” (LDL) холестерол, забавяне на протичането на нервно-дегенеративните процеси, подобрение на зрението и повишение (до 50%) на оплодителната способност на мъжете и т.н. Забележителната способност на астаксантина да стимулира жизнената и физическа активност е забелязана за първи път от водачите на кучета в Аляска, които добавяли редовно сьомга към тяхното ежедневно хранене.

Изброените благотворни въздействия на астаксантина се обясняват с уникалната му способност безпрепятствено да преминава кръвните бариери на мозъка и ретината, оказвайки множество положителни въздействия върху нервната система и мозъка, а чрез тях – и върху целия организъм. В отличие от други антиоксиданти (бета-каротин, витамин С), които оперират само зад и извън клетъчните мембрани, астаксантинът действа и от двете страни, оказвайки по-пълно защитно действие. Той потиска с до 40% синтезата на тъмния пигмент меланин, поради което влиза в състава на много избелващи кремове, както и на такива срещу появата на т.нар. старчески петна по кожата.

Понастоящем астаксантинът е една от най-търсените хранителни добавки. В качеството му на червен пигмент той е разрешен от европейското законодателство под кодовото означение Е161j. Съществува информация за постигнати отлични резултати при приложението на астаксантина в животновъдството – в свинефермите, птицефермите и фермите за едър рогат добитък. Той се използва и във фермите за отглеждане на сьомга и пъстърва – за усилване на характерния червен цвят на месото.

Според авторитетното мнение на водещи специалисти астаксантинът все още не е показал докрай истинските си възможности. Не без основание той се счита за супероксидант от ново поколение, което има бляскаво бъдеще.

Бел. ред. На стр. 23 ще прочетете и ще откриете талон за намаление на АстаКапс, добавка съдържаща астаксантин с гарантирано финландско качество.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ

 



Брой: 49, 3 декември 2020
 
 
Продукти
 
Крем за околоочния контур с Ройбос
 
ДИАБЕТИЧНА СЕРИЯ „ДИЕТ НАТУР”
 
Пикногенол - регенериращ гел (PYCNOGENOL)
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД