ХИВ оказва „ранно и съществено“ въздействие върху стареенето при инфектираните хора, ускорявайки биологичните промени в тялото, които са свързани с нормалното стареене, в рамките само на 2-3 години след заразяването. Това показа изследване на учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) и техни колеги.
Откритията предполагат, че инфектирането с
ХИВ може бързо да съкрати с близо 5 години живота
на заразения в сравнение с този на един неинфектиран човек.
„Нашият труд демонстрира, че дори в началните месеци и години от живота с ХИВ вирусът вече е задвижил ускорен процес на стареене на ниво ДНК – казва водещият автор Елизабет Краб Брийн, заслужил професор в Центъра „Казънс“ за психоневроимунология на UCLA и професор по психиатрия и биоповеденчески науки в Медицинското училище „Дейвид Гефън“ при университета. – Това подчертава критичното значение на ранното диагностиране на ХИВ и осъзнаването на проблемите, свързани със стареенето, както и ценността преди всичко на предотвратяването на инфекцията с ХИВ.“
Предишни изследвания предположиха, че ХИВ и антиретровирусните терапии, които се използват, за да се държи инфекцията под контрол, са свързани с по-ранно начало на възрастови състояния, които обичайно се асоциират със стареенето, като сърдечни и бъбречни болести, слабост и когнитивни затруднения.
При новото изследване авторите анализирали кръвни проби от 102 мъже, взети 6 или по-малко месеца преди инфектирането им с ХИВ и отново 2-3 години след него. Те ги сравнили с проби от 102 неинфектирани мъже на същата възраст, взети в течение на същия период от време. Всички мъже били участници в Мултицентровото кохортно изследване на СПИН – национално проучване в САЩ, започнало през 1984 година.
Изследователите фокусирали вниманието си върху това, как ХИВ засяга епигенетичното метилиране на ДНК – процес, който клетките използват за изключване и включване на гени в хода на нормалните физиологични промени. Епигенетичните промени са тези, които настъпват в резултат от влиянието на околната среда, поведението на хората или други външни фактори (например болести), засягащи поведението на гените, но без да променят самите гени.
Екипът проучил пет
епигенетични измерителя на стареенето
Четири от тях са известни като епигенетични „часовници“, всеки от които използва леко различен подход за оценяване на ускоряването на биологичната възраст в години спрямо хронологичната възраст. Петият измерител определя дължината на теломерите – защитните, наподобяващи капачки окончания на хромозомите, които прогресивно се скъсяват с възрастта в процеса на деленето на клетките, докато станат толкова къси, че деленето е вече невъзможно.
Пациентите с ХИВ показали съществено ускоряване на възрастта според всеки от четирите различни епигенетични часовника, вариращо от 1,9 до 4,8 години, както и скъсяване на теломерите в рамките на периода от непосредствено преди инфектирането до 2-3 години след това, в отсъствието на високоактивно антиретровирусно лечение. Подобно ускоряване на възрастта не се наблюдавало при неинфектираните участници през същия този интервал.
„Нашият достъп до редки, добре описани проби ни позволи да планираме това изследване по начин, който оставя много малко съмнение относно ролята на ХИВ за предизвикването на биологични сигнатури на ранно стареене – казва старшият автор Бет Джеймисън, професор от Факултета по хематология и онкология на „Гефън“. – Дългосрочната ни цел е да определим дали можем да използваме някоя от тези сигнатури, за да предскажем дали един човек е в повишен риск от специфични възрастови заболявания, по този начин разкривайки нови мишени за лечебни интервенции.“
Авторите отбелязват, че изследването е обхванало само мъже, така че резултатите може да не са приложими за жените. Необходими са по-нататъшни проучвания за потвърждаването им при по-голяма и разнообразна група пациенти.
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА