Учените отдавна знаят, че имунитетът е вроден, работи винаги така, както трябва да работи, и повечето фармацевтични препарати могат само да го потискат, а не да го стимулират.
А неотдавна, през февруари 2020 г., се появили нови изследвания на американски биолози за това, кой дирижира имунната система на организма. Учени от Университета „Тафтс” в сътрудничество с колеги от Харвардския и Флоридския университети изучили експериментално връзката между имунната система и мозъка в ембриони на жаби.
На едни ембриони изследователите отстранявали мозъка, а контролните индивиди били със здрав мозък. В резултат на експеримента се изяснили някои интересни и твърде неочаквани детайли. По-рано се смятало, че функцията на имунните клетки е вродена, абсолютно автономна и не се нуждае от никакво управление отстрани.
Но в хода на експеримента било установено, че в ембрионите на жабите, чийто мозък не действал, функцията на имунните клетки била нарушена. Те не се концентрирали в мястото на поява на инфекцията, а се активирали хаотично. А при тези ембриони, чийто мозък се развивал нормално, клетките се групирали активно именно в мястото на увреждане и съвместно успешно предотвратявали заплахата от бактериална инфекция.
Така учените стигнали до извода, че мозъкът изпраща сигнали на имунните клетки в кое конкретно място се развива заплаха за организма и сякаш ги праща да работят в нужната област. А ако мозъкът не работи, то и клетъчната координация се нарушава.
Ако при изкуствено заразяване на ембриона с чревна пръчица оживяването на жабите с нормален мозък съставлявало 50%, то при ембрионите с разрушен мозък оживявали само 16%.
Точно така се държали клетките не само в случая на инфекция, но и при обикновени травми. Миелоидните клетки – макрофаги, неутрофили и други, в ембрионите с нормален мозък се струпвали в мястото на увреждане, което допринасяло за зарастването. При ембрионите без главен мозък клетките блуждаели във всички посоки, а не се насочвали към нужното място.
Както изяснили учените, проблемът възниквал поради снижаване на количеството на невромедиатора допамин – сигнално химическо вещество, използвано в мозъка за обучение и мотивация. Поради това при ембрионите, лишени от мозък, липсвал ефектът на концентриране на имунните клетки в мястото на заразяване.
След тези експерименти учените имат основание да се запитат: ако имунитетът зависи пряко от дейността на мозъка, то не може ли да се отиде още по-далеч и да се измисли лечение на болестите чрез изпращане на нужния сигнал до клетките от мозъка, за да изпълняват те по-добре своите функции. Може би, именно в това се състои известният ефект плацебо.
Бел. ред. На стр. 23 ще откриете информация и талони за намаление на чудесни продукти, насочени към подпомагане на имунната система – ЦИНКОСАН®, Биолик – екстракт от черен (ферментирал) чесън, и
САМЕНТО®.
Владислав ПЕНЕВ
