По тялото на човека преминават километри нерви и кръвоносни съдове. Всички знаем, че нервите пренасят съобщения във вид на електрически импулси в мозъка и обратно, а кръвта снабдява органите с кислород и хранителни вещества. По-малко известен е фактът, че нервите също имат нужда от кръвоносните съдове, а артериите и вените се нуждаят от нервите. Нервната тъкан се състои от живи клетки, съществува специална система за тяхното кръвоснабдяване, която им доставя кислород и други хранителни вещества. Кръвоносните съдове също се нуждаят от канали за връзка с мозъка, за да осигурят правилна температура на тялото и достатъчно количество кръв в местата, където тя е необходима. Нервите помагат да се промени диаметъра на артериите. Например, когато бягаме, те се разширяват, за да попада повече кръв в мускулите на ръцете и краката.
Всяко притискане на нервите или съдовете, които ги снабдяват, пречи на тяхната способност да предават импулси в гръбначния и главния мозък, който интерпретира отсъствието на сигнал или неговата аномална форма, като убождане в поразената област. Продължителното притискане може да доведе до постоянно увреждане на нервната тъкан или нейна дисфункция. Най-често това се случва с ръцете и краката.
В някои случаи подобни усещания са предизвикани от професията или начина на живот. Например карпалният тунелен синдром възниква, когато ключов нерв, преминаващ през карпалния тунел, се притиска от преминаващите редом възпалени сухожилия. Пътните работници и дърводелците, които използват вибриращо оборудване, например пневматични чукове или машини за шлифоване, се подлагат на повишен риск от развитие на този синдром. Същото се отнася и за хората, които дълго време свирят на музикални инструменти или използват компютърна клавиатура. Тази дейност предизвиква стрес и напрежение в китката и нейния тунел, което може да засегне ключов нерв. В дългосрочна перспектива избавянето от карпалния тунелен синдром е възможно или чрез прекратяване на предизвикалата го дейност, или с използване на специални маншети, които осигуряват правилно положение на китката. В някои случаи е необходима операция.
Въпреки че карпалният тунелен синдром обикновено се развива при напрегната работа, „парализа на съботната нощ” се случва, когато уморените (или подпийнали) хора заспиват, оставяйки ръката си в увиснало положение в края на масата или леглото. В началото могат да се появят бодежи, но после бързо се развива дълготрайно увреждане във вид на парализа. Това състояние е свързано с лъчевия нерв на ръката. По принцип, мястото на притискане е разположено редом с мускулите на бицепса. Това е най-често увреждания нерв на горните крайници. Съгласно проведени изследвания повече от 70% от регистрираните случаи на „парализа на съботната нощ” в една или друга форма са свързани с употребата на алкохол. При повече от 75% от хората с такова състояние нервът е бил притиснат повече от два часа, в резултат на което за оздравяване са били нужни няколко седмици.
Вследствие на увреждане на същия нерв може да възникне и друг тип парализа. Той се нарича „парализа на медения месец”. Тази травма е налице, когато вашият партньор лежи или спи на вашата ръка или крак толкова дълго, че това предизвиква парализа.
„Синдромът на тесните дънки” е още едно медицинско състояние, свързано с усещане на бодежи, този път във външната част на бедрото. Причината за това явление, известно още като парестетична мералгия, е силното стягане на страничния кожен нерв на бедрото. Има много причини за появата на синдрома на тесните дънки. Най-често се срещат случаи, свързани с твърде тесните панталони, които твърде плътно обхващат талията, носенето на портфейл, ключове или телефон в джобовете, а така също въздействието на бедрото по време на спортни занимания.
Иван ПЕТРОВ
