в-к Лечител
в-к Лечител
 

ДИАБЕТЪТ СТРЕСИРА ПОВЕЧЕ МЛАДИТЕ ХОРА

Брой: 17, 23 април 2020 - КРЪВНАТА ЗАХАР
Диабетът е едно от най-разпространените хронични заболявания. В мнозинство от случаите (90-95%) става дума за захарен диабет от II тип. И при това броят на хората с такава диагноза продължава да расте не с дни, а с часове. А към самата болест се присъединяват и редица разнообразни усложнения, сред които болести на сърцето, инсулт, заболявания на бъбреците, невропатия и трофични язви, чак до ампутация на крайници.
Но освен физическото разрушаване на организма, при диабет страда и психиката. Дългият и пълноценен живот за диабетика може да бъде реалност, но само при строг строг контрол на болестта. А това изисква болният да се научи да се справя със стреса, с който се сблъсква постоянно в рамките на своето заболяване. В противен случай го очакват депресия и прогресиране на болестта.

През последните 20 години били проведени няколко изследвания, които показали, че тревожността, страхът могат да доведат до нарушаване на метаболизма на глюкозата. Това се изразява във вид на поява на глюкоза в урината – гликозурия, което говори за проблеми с реабсорбцията на глюкоза в бъбреците. В нормално състояние организмът взима обратно тази захар от урината, но ако това не става, глюкозата се извежда заедно с урината. Това може да се случи на фона на силен стрес дори при здрави хора – тогава е налице така наречената „емоционална гликозурия”. В здравия човек при това не настъпва развитие на „емоционална хипергликемия” – патологично повишение на захарта в кръвта. А пък диабетикът може да се сблъска с такъв проблем.

Именно с това се обяснява разрушителното действие на стреса на хората с диабет.

Преживяванията могат да доведат до обостряне на болестта

Учените смятат, че стресът води до повишена изработка на адреналин. Това активира вегетативната нервна система и като резултат води до усилване на разлагането на гликогена в черния дроб, което предизвиква повишение на кръвната захар.

Проблемите с усвояването на глюкозата при некомпенсиран захарен диабет неизбежно се отразяват на работата на главния мозък. При ранно развитие на диабет от I тип, когато болестта се развива в млада възраст, при болните деца нерядко се наблюдава задържане на психическото и интелектуално развитие.

Развитието на диабет в зряла възраст често се съпровожда от хронична умора, проблеми със съня, главоболие, резки колебания в настроението, чак до психопатоподобни състояния.

Моментът на поставяне на диагноза сам по себе си представлява за много пациенти тежко изпитание. Днес всеки може лесно да намери информация за усложненията от болестта, които водят до загуба на зрението, ампутация на крайници и др. Страхът от доживотна зависимост от инсулиновите инжекции, строгите ограничения в храненето – човек, който знае малко за диабета, изпада в ужас от самата мисъл за болестта.

Наблюдения на хора, получили диагноза „диабет”, показват, че има няколко основни проблема, с които се сблъскват лекарите и самите пациенти. И, в частност, тези проблеми са предизвикани от стреса, преживяван от болния човек.

Така например в първите 6 месеца след поставяне на диагнозата може да се наблюдава понижен интерес към самообслужване и грижи за себе си.

Значителна ежедневна причина за стрес става необходимостта от спазване на диета. На болния му се налага да разговаря за храната, да се фокусира върху проблемите, свързани с нея, да избира или да готви храна, да мисли за начините за намаление на калориите и гликемичния индекс.

Ситуацията се усложнява, ако в обкръжението на новия пациент има диабетици,

които вече са получили тежки усложнения. Пациентът автоматично се поставя на тяхно място - не е чудно, че в първите месеци след поставяне на диагнозата при хората нерядко се развиват депресивни симптоми. И колкото по-млад е пациентът, толкова по-тежко той понася наличието на болестта. Изследвания от последните години показват, че възрастните хора понасят по-леко факта, че са „диабетици”. На младите хора им е много по-трудно да признаят наличието на хронично заболяване, способно да ги превърне в инвалиди и дори да ги убие. Как става така, че

възрастта усилва защитните механизми на психиката

Лаура Карстенсен преди време разработила теорията за социо-емоционалната селективност, която твърди, че с възрастта в човека се променя осъзнаването на времето и перспективата за събития, което определя неговата мотивация и поставянето на цели. Т.е. възрастните хора започват да гледат по друг начин на света. Те акцентират повече на емоционално важните за тях аспекти от живота и при това много по-малко се ориентират към бъдещето, без да се увличат особено по далеч отиващи цели.

Старческата възраст е период, когато хората успяват да се сблъскат със смъртта на близки и собствени чести проблеми със здравето. Те осъзнават, че животът не е вечен и че времето минава бързо. Освен това старите хора по-добре се справят със стреса, тъй като притежават по-голям опит в регулирането на стресови ситуации и разполагат с отработени стратегии за контрол на своите емоции. Накрая, старите хора имат по-голям опит в живота с хронични заболявания в сравнение с младежите.

Изследвания показали, че младите пациенти (до 42 години) по-често страдат от разстройства на психиката. И обратно: възрастните пациенти (над 64 години) демонстрират най-ниско равнище на стрес, висока способност за самообслужване, контрол на нивото на кръвната захар и спазване на режима за прием на лекарства.

Лекарите препоръчват на хората, получили диагноза „диабет”,

да обмислят въпроса за обръщане към психотерапевт

Дори ако самият пациент смята, че е абсолютно адекватен и способен самостоятелно да се справи със своето ново положение, по-добре е да се посетят няколко сеанса със специалист. Това може да предотврати развитието на психични разстройства в ранен стадий.

Владимир ЙОНЕВ


 



Брой: 17, 23 април 2020
 
 
Продукти
 
ВИТАСЕЛ® Куркума
 
САМЕНТО® (SAMENTO)
 
БОДИФЛЕКС® СТРОНГ
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД