Вниманието на швейцарските учени се насочило към уролитин А, който показал удивителни свойства. В частност, той стимулирал митофагията – очистването на клетките от дефектните митохондрии и способствал за стимулиране на деленето и размножаването на здравите такива.

Митохондриите са клетъчни органели, чиято основна роля е продуциране на аденозинтрифосфорна киселина (АТФ) – макроергично съединение, което представлява уникален акумулатор на химична енергия в човешкото тяло. АТФ спонсорира протичането на огромен брой биохимични процеси и по същество играе първостепенна роля в жизнената дейност на човешкия организъм. Митохондриите изпълняват и други, не по-малко важни функции – синтез на стероидни хормони (тестостерон, ергостерон и др.), регулиране на нивото на инсулина, на калция в клетките и т.н. Броят на митохондриите в една клетка варира в широки граници - от една до няколко хиляди или дори милиони. Например клетките на черния дроб съдържат до 2000 митохондрии. За осигуряване на нужната жизнена енергия в човешкото тяло денонощно се трудят квадрилиона (десет милиона милиарда) метохондрии, чиято обща маса съставлява 10% от неговата.

Смята се, че митохондриите някога, преди повече от един милиард години, са били самостоятелни клетки, които били погълнати от много по-голяма от тях клетка. Но по някакъв начин те са се изхитрили да влезнат в делови, доверителни и взаимноизгодни отношения със своя хазяин, който им поверил жизненоважната функция на енергетична фабрика на клетката. Това създало предпоставки за развитието на далеч по-сложни форми на живот, за възникването на флората и фауната с невероятното им многообразие от форми и видове. Далечен спомен от времето, когато митохондриите са били самостоятелни клетки, е наличието на собствена генетична информация (митохондриална ДНК) и способността да се делят самостоятелно, без да се допитват за това до своя хазяин. Съществуват убедителни доказателства, че

редица дегенеративни заболявания се дължат на мутации в гените на митохондриите,

контролирани от митохондриалната или ядрената ДНК.

Средната продължителност на живот на митохондриите е 10-20 дни. С напредването на възрастта нараства митохондриалната дисфункция – увеличава се броят на повредените, нежизнеспособни митохондрии. Това води до редица негативни процеси в организма като саркопения – дегенеративни изменени на скелетната мускулатура, спад на жизнените сили и издръжливостта, старческа астения, Паркинсон и т.н.  

Швейцарските учени доказват, че уролитин А способства за удължаване на живота на червеите Caenorhabditis elegans с цели 45%, а на старите мишки - с 40%, подобрявайки тяхната митохондриална и мускулна функция. След получените изключително оптимистичните резултати учените предприемат

мащабно изследване на действието на уролитин А върху човешкия организъм

Получените резултати са повече от убедителни – уролитин А наистина стимулира митохондриалния биогенезис – процеса на нарастване на митохондриалната маса в клетките, способства за чувствително повишение на енергетичния капацитет на организма, както и за неговото регенериране. Според изследователите уролитин А е единственото известно вещество, което е в състояние да съживи митофагията – процесът, чрез който клетките се освобождават от дефектните митохондрии, и да стимулира деленето на здравите такива.

Откритието на швейцарските учени потвърждава по категоричен начин известната от хилядолетия

репутация на нара като един от най-ценните плодове на планетата

Латинското наименование на нара (Punica granata) произлиза от името, под което този плод е бил известен в древния Рим - punicum granatum. Римляните наричали пунийци финикийците, които осем века пр.н.е. основават държавите Картаген, Утика, Лептис-Магна. По това време се смятало, че в земите на пунийците се раждат най-вкусните плодове. Втората част на названието - granatum, означава зърнист. Нарът е истинска съкровищница на неизброимо количество биологично активни вещества с уникално благотворно въздействие върху човешкия организъм – въглехидрати (до 20%) – глюкоза, фруктоза, органични киселини (до 10%) - лимонена, ябълчна, винена, оксалова, янтарна, борна, невероятна палитра от ценни витамини - А, С, В₁, В₂, В₅, В₆, В₉, В₁₂, К, множество минерали - калций, магнезий, мед, желязо, манган, хром, никел, силиций, фосфор, йод, флавоноиди, полифеноли (елагова киселина, пуникалагин, пуникалин, телимаграндин) и т.н. Смята се, че пуникалагинът е най-мощният антиоксидант, открит на нашата планета, който не се среща в никой друг плод. Установено е, че освен като прекурсор (изходно вещество) за получаване на уролитин А, пуникалагинът укрепва имунитета, блокира действието на редица вируси, понижава нивото на холестерола и препятства неговото окисление, стопира прогресирането на възпалителни процеси в мозъка, противодействайки по такъв начин на развитието на „Алцхаймер“ и пр. 

Откритието, свързано с уникалното действие на уролитин А в човешкия организъм, е поредното доказателство за невероятната роля на чревната микрофлора (микробиотата) за жизнената дейност на човешкия организъм.  

Съгласно последно изследване на канадски и израелски учени, 57% от клетките в човешкото тяло са бактериални и само 43% - човешки. Срещу човешкия геном, състоящ се от 28 000 кодиращи гена, противостоят 1000 вида бактерии, притежаващи 20 000 000 гена, т.е. над 700 пъти повече. Все по-ясно става, че бактериите в човешкото тяло не са пътници без билет, комфортно устроили се в него с покрив и прехрана, а неделима и изключително важна част от човешкия организъм. Редица авторитетни учени са на мнение, че човекът следва да се разглежда като свърхорганизъм, чийто обмен на веществата се реализира не само с помощта на ензимите на Хомо сапиенс, но в значителна степен и от тези на микробиотата. Тя е добросъвестен съюзник на човешкия организъм и няма никакъв интерес в разграбването на неговите ресурси, както паразитите, а напротив – подпомага неговото развитие, имунитет и способства за дълголетието му. Разбира се, не безкористно, а за свое настоящо благо и бъдещо благоденствие. Многобройни изследвания показват, че микробиотата по изключително перфиден начин и в значителна степен управлява и насочва нашите вкусови предпочитания, нашите емоции, дори начина на живот. Чревните бактерии по вероломен начин и в своя изгода променят чувствителността на вкусовите рецептори, чрез химични сигнали се намесват в работата на главния мозък, изкривяват (хакват) сигналите, изпращани по блуждаещия нерв от втория мозък до главния. За учените вече е очевидно, че редица заболявания - автоимунни, диабет, поява на полипи и т.н., са свързани с дейността на чревната микрофлора.    

За съжаление, не всички хора притежават в колекцията на своята чревна микрофлора бактериите, които превръщат елаговата киселина в чудодейния уролитин А. За тях остава единствено възможността да го приемат под формата на хранителна добавка. Светът е в трепетно очакване на новите изследвания върху уролитин А и на отговора на въпроса дали той е мечтаният еликсир на младостта.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ